"ЛЮБОВТА НА 45 - ГОДИШНИЯ МЪЖ"

 

Защо Калин Терзийски мъчи новелистичен сюжет за цял роман?

Силата му е в разказа, романите му са разляти, протяжни, многословни.В тях той основно ни занимава със своите проблеми, копнежи и разочарования.

И е очудващо как превръща наглед семпли и банални истории в любопитно, интересно, но и затлачено от подробности и ретроспекции четиво.

Сюжетът на „Любовта на 45 - годишния мъж” може да се резюмира много кратко.

Тя – любовта – е силна, но и егоизтична, страстна и нежна, но и краткотрайна, споделена, но и с едно наум за запазване на семейното статукво и сладките придобивки на живота, нежна и обсебваща, но и държаща нащрек, за да не стане някое усложнение или беля.

Антон К. е алтер егото на писателя и това е толкова очебийно, че не схващаме по каква причина Терзийски се крие непохватно зад гърба му, за да го срещне с ...писателя Калин Терзийски в централно софийско заведение...

Кому са нужни подобни мистификации?

Защо трябва да си многословен и сладкодумен, да търсиш подкрепа от апостол Павел, Кришна, Буда и д–р Михайлов, за да изплачеш болката си, че младата, талантлива и красива 22 годишна актриса и художничка Д., след като се е влюбила и преспала на витошка хижа с теб - т.е .с Анон К., предпочита да се върне при бившия си любовник, също семеен като драматурга Антон, но явно по-обигран и всеотдаен в чувствата си.

„Любовта на 45 – годишния мъж” е любопитно и бързо смилаемо четиво, но аз не мога да го приема за литературно постижение, сравнимо примерно с „Без милост” на Иван Голев или „Апарат” на Васил Георгиев.

Романът е поредната стенограма на емоционалните пориви на Калин Терзийски, представлявайки интерес основно за най–върлите му фенове и за капризните интелектуалци, умиращи от желание да четат подобни саги на топло до климатика, преди задрямването си за късните телевизионни новини.

Не вярвам подобен опус да заинтригува отрудения чичо на село.

За него романът остава една екстравагантна приумица на задоволен и харесван автор, който със сигурност няма да прочете, но навярно изненадан ще познае като физиономия при някоя от многобройните му изяви на малкия екран.

И още нещо важно – книгата излиза „под редакцията на Мира Баджева”.

Не мога да разбера в какво се състои нейния принос за цялостното й оформяне и звучене.

Дали това е само рекламен трик, или уважаваната тв журналистка не е посмяла по–смело да съкращава излишните пасажи и абзаци от текста?