ИДОЛЪТ, КОЙТО ОСТАНА ВЕЧНО МЛАД

 

статия на Борислав Гърдев

 

 

60 г. от смъртта на Джеймс Дийн

 

Днешните тийнейджъри, които се прекланят пред Брус Уилис, Брат Пит и Леонардо Дикаприо, трябва да знаят, че преди близо шест десетилетия техните връстници са се възхищавали на този  млад талант Джими Дийн, станал в кратката си кариера първият следвоенен идол на младежката публика по света.

Джеймс Байрон Дийн се ражда на 8 февруари 1931 г. в Марион, щата Индиана.

От малък се увлича по моторите и театъра, като в училището е вече председател на театралния клуб.

През 1949 г. се записва в Калифорнийския университет, където се формира необикновения му актьорски талант.

Получава и първите си малки роли в киното под ръководството на Самуел Фулър – „Приготви байонетите”(1951), Хал Уолкър – „Моряко, пази се”(1951) и Дъглас Сърк – „Виждал ли е някой моето момиче?”(1952)  и тв – „Робърт Монтгомъри представя”(1953) на Уйлям Хамилтън и „Жътва”(1953) на Джейвс Шелдън.

През  есента на 1951 г.Дийн е вече в Ню Йорк, в прочутото Актърс студио, където преподавател му е великият Лий Страсбърг.

Обучавайки се по неговия метод, той набляга на психологическата правдивост при интерпретацията на пресонажите, шлифова своята игра, доизграждайки най–ценните черти на творческия си натюрел – жизнена правдивост, непосредственост, емоционално въздействие, филигранен професионализъм .

Големият му шанс за пробив на големия екран идва през 1954 г., когато е поканен от Елия Казан да играе ролята на мрачния и неспокоен син Кал в неговата амбициозна екранизация по романа на Джон Стайнбек „На изток от рая”, появила се на екран през 1955 г.

„На изток от рая” е сред първите холивудски филми, разкриващи котфликта между поколенията в Америка, а в ролята на Кайл Траш Дийн въплъщава (след Марлон Брандо в „Дивият”, 1953 и „На кея”, 1954) убедително бунтарските настроения на американската младеж от средната класа.

През същата 1955 г. излиза най–прочутият му филм, неговата визитна картичка за поколения напред – „Бунтовник без кауза” на режисьора Никълъс Рей, заснет по романа на Ървин Шулман „Децата на мрака”.

В него Джеймс Дийн майсторски изгражда образа на студента Джим, олицетворение на младия американец, неудовлетворен от живота, лишен от идеали  и ориентири, но страстно търсещ справедливостта и доброто.

В „Бунтовник без кауза” Джеймс Дийн играе всъщност себе си.Облечен с неизменните си джинси и черно яке, той става модел на бунтовниците без причина, символ на неразбраната и ограничена от еснафски условности младеж.

Със своя естествен и изключително въздействащ начин на игра Дийн, заедно с Марлон Брандо, променя актьорската игра в киното.

Образът на Джим оказва огромно врияние върху младежта по света от 50 – те години на миналия век насам, превръщайки се в еталон за поведение и пример за подражание.

Джеймс Дийн конкурира и заменя звездите на татковците Гари Купър, Кларк Гейбъл, Джон Уейн, Кари Грант и Джеймс Кагни.

Повратна точка в кариерата на Дийн е филмът „Гигантът”(премиера 10 октомври 1956 г.), заснет от Джордж Стивънс по романа на Една Фърбър.

В него актьорът пресъздава убедително образа на ексценричния новозабогатял петролен магнат Джет Ринк.Това е последната роля на Дийн в над тричасовата сага, хроника на три поколения тексасци, обхващаща годините на големите стада и разцъфтяващите фермерски стопанства, на петролната треска и милиардерите.

Джеймс Дийн пресътворява своя персонаж в продължение на тридесет години, в прехода от бедност към богатство и слава , когато упоритият труд, парите, конкурентната борба и несподелената любов към ослепително красивата му съседка Лесли Бенедикт (Лиз Тейлър) опустошават душата му, обричайки го на абсолютна самота.

Това е ролята, с която Дийн може би е щял да спечели наградата „Оскар” за главна мъжка роля, ако в деня на привършване на снимките – 30 септември 1955 г., пътувайки с бясна скорост,  не бе катастрофирал със своето „Порше Спайдър 550” и загинал.

Така ощастливява посмъртно устремилия се към славата Юл Бринър, който за ролята на сиамския крал в мюзикъла на Уолтър Ланг  „Кралят и аз” печели неочаквано мечтаната златна статуетка.

Днес е трудно да се прецени как би се развила по–нататък кариерата на Джеймс Дийн.

Всякакви опити за предположения или съпоставки със съдбата на сходни нему звезди като Монтгомъри Клифт или Марлон Брандо са несъстоятелни.

В съзнанието на пет поколения зрители и критици той си остава звездата на 50 – те години на миналия век, завинаги на 24, бунтарят без причина и родоначалникът на тексаските петролни магнати, формирали се със собствените си ръце и благодарение на своите необикновени способности.

И ако за несподелената му любов Рене Анджели днес никой не си спомня, то Джеймс Дийн продължава да впечатлява с щедрия си талант и удивително съвременните интерпретации на  героите си.