"БРАЧНИТЕ ПЕСНИ" НА ИВАЙЛО ИВАНОВ

 

Следя от две десетилетия творческото развитие на Ивайло Иванов и уверено твърдя, че „Брачни песни”е най – зрялата, съкровена и хомогенно структурирана творба в неговото творчество.

Изградена от осем цикъла, стихосбирката разкрива същността на една ранима творческа душа, която като Рицар на Словото търси пристан в един все по – абсурден и жесток заобикалящ я свят.

Ивайло Иванов е фин и деликатен автор.

Привърженик на класическия стих, на добронамерения хумор и ирония и на често ескепийтските симптоми да разкрива съкровената си същност , той изгражда стенограма на емоционалния си порив, която може да сравним с чувствителна мембрана, отреагирваща на разнопосочните сигнали от природата и всемира.

Иванов добре познава и преосмисля библейските мотиви („Малкият Йов”), създава минипоетичен дневник за пребиваването си в Наречен („Нареченски минерални псалми”), прониква в дебрите на пиродните тайни („Езерни молитви”, „Малка дъждовна музика”) и е изненадващо открит, когато разкрива интимното си битие в „Брачни песни”.

Неговите съкровени изповеди са чисти и ефирни, пълни с нежност и топлота, в тях няма и намек за груба еротика.

Сякаш са сътворени не от съвременен поет, а от войн на Словото от времето на Просвещението ( „Монолог на един езерен поет”).

Ивайло Иванов разкрива креативното си кредо най – точно в „ За фигурите”.

От изповедта му става ясно, че предпочита да твори виртуозни стихове, които не са „особено дълбоки”, че се блазни не от „бездната на смисъла”, а от почитта към „красотата на изписваните фигури”.

Това е важно и съществено откровение.

Чрез него вече безпроблемно проникваме в неговия свят, откриваме защитаваното лично кредо, осмисляме без предразсъдъци творчески търсения и художествени обобщения.

Ивайло Иванов е роден поет – талантлив и одухотворен.

Той не страда от провинциални комплекси и създава лирика, която е не само пълноценна в художествен аспект, но и национално значима, категорично игнорираща клопките на провинциално – котловинната ограниченост.

„Брачни песни” е нагледно доказателство за възхода на твореца, който не парадира със своя потенциал, но осезаемо има нужда от шум, реклама и обговаряне на последната му стихосбирка.

С риск да бъда обвинен в пристрастие пиша този текст, надявайки се , че и чрез него стихосбирката на Ивайло Иванов да намери вярната си аудитория.

Която, убеден съм, ще остане удовлетворена от прочита й.