АНГЕЛ КАРАЛИЙЧЕВ

 

статия от БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ

 

 

 

 

Ангел Иванов Каралийчев се ражда в Стражица на 21 август 1902 г.

Завършва Търновската гимназия през 1921 г., след което работи в община Стражица, следва химия в Софийския университет и завършва дипломация в Свободния университет в София през 1928 г.

През по – голяма част от своя живот си изкарва прехраната като редактор – на литературната страница на сп.”Кооперативна просвета”(1932 – 1944), в изд.”Народна младеж” (1947 – 1952), във вестник „Литературен фронт”(1952 – 1953) и в изд.”Български писател”(1952 – 1969).

В литературата първоначално се изявява като поет – дебютира със стихотворението „Орелът”(1919) в русенското списание „Ученическа мисъл”.

Утвърждава се като талантлив прозаик с разкази, които публикува в сп.на Георги Бакалов „Нов път”, част от които включва след това в сборника „Ръж”(1925).

Първоначално сътрудничи на леви издания – „Червен смях”, „Чернозем”, но след конфликт с Георги Бакалов след 1925 г. продължава да печата в меродавни издания като „Златорог”, „Българска мисъл”, „Венец”, „Детска радост”, „Светулка”, „Кооперативна просвета”...

Каралийчев е еднакво талантлив автор за възрастни и  деца.

Той създава разкази, приказки и легенди, черпейки вдъхновение от родния и чуждестранен фолклор.

Израз на потресението му след септемврийската драма от 1923 г. е сборникът „Ръж”, в който се откроява като талантлив изследовател на българския селски дух.

В него се откроява сблъсъкът между мечтаната социална хармония и кървавото й потъпкване след суров братоубийствен конфликт.

В тези проникновено написани разкази сюжетът е абсорбиран от съкровено преживяното, отразяващо надеждата, че  посредством страданието човек нравствено се възвисява.

След 1925 г. писателят изследва човешките преживявания и чувства в тяхната сложност и многообразие в на пръв поглед банални и разпознаваеми сюжетни конструкции.

Каралийчев търси тълкуванието на личностните  драми в контекста на високите морални  норми.

Авторът набляга на  душевната  красота в героите си, освободени от преднамерени стилизации, идеологическа обремененост и  ограничаващи ги консервативни утопии.

Като типичен прозаик – романтик Ангел Каралийчев усвоява и осмисля  в дълбочина същността на човешката съдба в нейната естествена природна среда – „Имане”(1927), „Лъжовен свят”(1932), Росенският каменен мост”(1941).

В годините между двете световни войни Каралийчев се утвърждава сред първомайсторите на нашата детска литература, нареждайки се редом до Ран Босилек, Асен Разцветников и Елин Пелин.

Писателят се разкрива като сладкодумен разказвач и изключителен познавач на детската душевност.

Той смело освобождава детския свят от всякакви политически и конюнктурни окови, превръщайки го в свобдна територия на творческа дейност и духовен полет.

Каралийчев смело пласира лирико – експресивния си стил, съчетан с мотивирана психологическа дълбочина на образите и създава класически образци в националната литература за деца и юноши – „Богородична сълза”(1928), „Приказен свят” в три тома (1929–1930), „Край огнището”(1931), „Дядовата броеница”(1932), „Божият ратай”(1936), „Ането”(1938), „Тошко Африкански”(1940), „Българчета”(1942), „Чепинският змей”(1943).

След 9.9.1944 г. прозаикът се опитва да регистрира промените в поведението и световъзприятието на българския селянин – „Най – хубавата земя”(1948).

За съжаление често талантът му е впрегнат в разработване на конюнктурни теми, проблеми и герои – „Пътища далечни”(1955), вкл. и в творбите му с детска тематика – „Който не работи, не трябва да яде”(1955).
Той подпомага изграждането култа към личността на „вожда и учителя на българския народ” Георги Димитров със сборниците разкази „Народен закрилник”(1949)  и „Наковалня или чук”(1954).

В края на живота си издава „Спомени”(1967) и великолепните приказни  сборници „Имало едно време”(1968) и „Майчина сълза”(1969).

Каралийчев умира на 14 декември 1972 г. в София, радвайки се на всенародна любов, след като е превел редица произведения от Толстой и Чехов, преразказал е „Приключенията на барон Мюнхаузен”(1955) от Рудолф Е.Распе и е останал  един от най–популярните родни разказвачи, чийто произведения са преведени на повече от 60 езика по света.