ГОСПОД Е АНГЛИЧАНИН


Както правилно отбелязва моят стар приятел Тони Дейвис (един устат адвокат от Лестър):
"Недостатъкът на тоя остров, е, че е претъпкан с народ, храната е ужасна, времето е пикливо, хората са консервативни, обаче да знаеш - Господ е англичанин!“

Днес бях в адвокатската кантора на един друг адвокат - в едно далечно градче на изток. Поводът? Негов клиент беше трийсет и пет годишен източноевропеец от нашата черга. Няма да навлизам в подробности, известно е, че тук живеят представители на всякакви етнически групи, изповядващи различни религии и говорещи всевъзможни езици. Та думата ми беше за наше момче Ромчо. Преди няколко месеца го арестували, разпитали и накрая го обвинили, че е извършил "неприлично докосване", демек - опипал жена.

Днес Роман трябваше да разкаже какво точно е сторил.

От дума на дума стана ясно, че той, жената и трите му деца работят и в същото време живеят в хотела “бед енд брекфъст”, разположен на централната улица. За по стотина лири на седмица той и неколцина други негови сънародници се грижат за поддръжката, прането, чистенето и черната работа.

В хотела живеят бездомни, безработни и депресирани англичани и англичанки, които чакат ред в списъка за социално жилище. На втория етаж в червения салон живее госпожица Мелани Грифит, около 40-годишна бяла англичанка, която преди време се скарала с родителите си, те я поизпъдили и, за да не кривне по нанадолнището, властите я приютили в хотела. Кой плаща? Лъжете се ако мислите, че това е някой друг, освен вие и моя милост. Ние плащаме за такива като тях, нашите данъци отиват в "кралската хазна", а от там се разпределят из кметствата на този злощастен остров. Злощастен, но със закони. Отклониш ли се от пътя - и бух в пандиза.

И така една красива ноемврийска сутрин на миналата година, около осем сутринта Ромчо, Сиско и Аско тъкмо си пиели сутрешния чай в канцеларията на хотела и се преобличали за работа, когато на вратата се почукало...

- Чай? Чай? – повтори няколко пъти адвокатът след като чу тази звучна славянска дума.

- Да,чай пиехме - потвърди Ромчо, обяснявайки какво точно са правили онази ноемврийска сутрин през миналата година, когато госпожицата от червения салон похлопала на вратата.

- Каква дума...! - дивеше се адвокатът - Какъв език...! И на индийски чай е чай... Предполагам вашият език ползва "романската" азбука...?

Ромчо млъкна и наведе глава, защото не знаеше какво да отвърне.

... И така, това била госпожицата от червения салон питала дали има свободна прахосмукачка да си изсмуче стаята. Прахосмукачка имало, но се намирала заключена в киносалона, та началникът Сиско изкомандвал нашето момче Роман да придружи госпожицата и да й даде смукалото.

Дотук добре. Оттук насетне версиите на госпожицата и на нашето момче се разминават в 50 %. В предварителните полицечйски стенописи Мелани твърди, че като минавали по коридора Роман я сграбчил за цицата, после за задника и й казал “Хау ар ю бейби”.

Роман отрича да я е сграбчвал по цицата и по задника, но признава, че наистина й е рекъл Хау ар ю бейби като между временно сложил ръка през рамото й.

Мелани Грифит не извикала, нито изкряскала, наместо това след два дни отишла в полицията и направила донесение. В своето свидетелско показение Мелани казва, че това не е първият път, когато Ромчо й посяга неприлично. Имало още такива случаи. Например два месеца преди случката в киносалона, един ден около четири следобед тя решила да слезе да провери дали има писма. Обикновено хората си проверяват пощата преди обед, но тя спала цял ден, та чак по-късно решила да се поразтъпче.

Като слязла долу в офиса и се навела да гледа какви писма има получени, забелязала, че Роман също бил там, облакътил се на едната ръка и почнал да я гледа, а с другата ръка се протегнал и я грабнал за задника.

Не почни за коя точно половина на задника, но когато това станало, тя се обърнала и му казала “ти си женен човек” .

Ромчо отрича да е имало подобен инцидент и твърди, че два месецеа по-рано той и останалите работници боядисвали помещенията на горния етаж и въобще не се свъртал долу, камо ли да седи облакътен с едната ръка, а с другата да сграбчва нечий задник.

Той се черви, поти и сумти, цъка с език и се тяхка – ама как така тая никкавица му докара такава беля. Та той си има жена, ехе, жена за милиони, освен това има и три деца, две момчета и едно момиче, срам, срам и резил!

Да пипа друга жена няма да му дойде на ум въобще!

Понеже обвинението в неприлично докосване по тукашниште закони се счита като ужасно сериозно и може да доведе до лишаване от свобода и тъмничен режим, адвокатът посъветва Роман да склони да пренесат делото му в съда втора инстанция, така наречеиня кралски съд, където съдиите ходят с пелерини и перуки, а решението се взима от 12 съдебни заседатели.

Следващата седмица всички те ще се съберат около кръглата маса, ще четат и ще се съвещават. Дванайсет съдебни заседатели с перуки и мантии ще обсъждат неприличното докосване на Мелъни, ще употребяват думи като пуси, фък, шаг, цици, задник, путки ... и ще отсъдят дали Роман е виновен или невинен.

Преди обаче адвокатът да разходи Роман надлъж и нашир из дебрите на английското законодателство, той го разпита както за свидетелите, които могат да се притекат на помощ, така и – за враговете, които могат да врекнат в негова вреда.

- Каква е тая Мелани, опиши ми я – рече адвокът. Ако има скала за женската хубост с числа от едно до десет и единицата е равна на куче, а десятката е анжелина джоли, уеър дъ фък из диз Мелъни?

Ромчо мълча, мълча, па накрая отсече:

- Ами тя въобще не прилича на жена, нито се поддържа нито се облича, ходи и вечно пуши, една такава ниска, суха, изгърбена с прошалена коса, цялата омазнена, не съм виждал мъж да ходи при нея...
- Аха, каза адвокатът – значи не е получавала шаг от векове.

- Не е правила секс, искам да кажа - поясни той и добави потривайки длани.

- О! Аз обичам секс.

- ...И не се къпе – добави Ромчо.

- О, значи и мирише – заклячи умно адвокътт и си записа нещо с моливче.

-...Също миналата седмица се оплака, че имало мишки в стаята й...

- Миши, Миши? - започна пак като папагал да повтаря адвокатът чувайки и тая дума!

Какъв забележителен език... И какво стана по-натам?

- Ами те дойдоха от съвета и провериха, но не намериха никакви мишки...

- Миши! Не намериха миши? ...Да не би тя да страда от делириум?

Ромчо прескочи тоя въпрос и продължи натам:

- На всичкото отгоре и друг път ги е правила тия неща...

- Неща...?

- Ами да, и друг път се е оплаквала на полицията, че и други мъже ...

- Мъже? Кой? Къде? Кога - заинтересува се живо адвокатът.

- Как кой, ами Крис.

- Крис? И какво точно й е сторил Крис?

- Ами тя казва, че той й казал, че иска да я...

- Да?

Тук Роман се сконфузи и погледна встрани.

- Да? Да какво... - повтори въпроса си адвокътат.

- Ами Крис казва, че тя го обвинила, че той искал да я лиже...

- О! – възкликна адвокатът и потърка ръце. Да й лиже путката? Ама това ще е доста миризлива путка Лийк хър пуси? Ай съпоуз ит из а радър смели пуси... Щом не се къпи.

Накрая срещата в кантората приключи с ръкостискания и пожелания за гуд лък по време на делото. А когато дойде време и аз да каже нещо, поех дълбоко въздух и попитах адвоката дали не е гледал сериала “Dad’s army” *.

За мое облекчение той взе, че го прие като комплимент. Няма как да не се съгласиш, че Господ е англичанин.

 

Авторката поднася извинения за нецензурните думи. Личните имена са измислени.

 

ПС: Няколко години по-късно, през пролетта на 2011- та случайно подочух, че гореописаният адвокат от онова далечно градче на изток е не кой да е, а небезиствестният господин N.S., защитник на серийния изнасилвач C.W. от същото градче.