ПРОГНОЗА ЗА КРАЯ НА СВЕТА

 

разказ от Андрея Илиев

 

Вчера бях наряд на портала. Ха да дойде колегата Гати – няма го. Взех да се притеснявам, хеле изтупа се Къньо – жълт и отпуснат като джигер. 

- Глей го, бе, глей - утепал жена си! 

Ченето ми висна и устата ми сигурно зейна като отворен капан за мишки. 

- Кой? 

- Как кой – Гати. Заварил я с комшията и я гръмнал със служебния пистолет. 

И като започна Къньо една реч, заби ротния в земята по лаф. 

- Аланкоолу! Сега аз да му карам наряда! Абе, умнико, че ако то всеки пуцаше и убиваше, тоя народ отдавна да го няма. Тринайсет века! Бош лаф! За един век щеше да се загуби България! Туй кръшкането ний за нищо го нямаме... Е, моята пачавра, с три деца и тя... И хубаво си живеех, не знаех. Но ме гложди друго – все с дъщери ми се кучи. Викам на комшията вдясно, с четирите мъжкаря:”Абе, как ги прайш?” Той се хили:”Чалъм има, мой човек.” Обещах му аз да почерпя, какво обещах – заседнахме зад шише пещерска мастика. И към края му ми издаде хватката:”Нали имаш пищов бе, комшу?... Имаш. Е, натискаш жената, правиш к’вото требе и когато си освобождаваш кефа, натискаш кондака. Кефът и гърмежът трябва да се слеят. Ефектът е сигурен!” 

Повярвах му, братко. И тъй, с половинка мастика в корема се връщам в къщи. Хеле тя в спалнята. Тургам скришно пищова напълнен под възглавницата и я почвам. По комшийската рецепта. 

Ефект... ще ми разправя той! Имаше, я! Не един – три бяха! Като гръмнах, жената припадна, моичкият клюмна като пенсионерски, а гардеробът се развика:”Предавам се!...” Е, к’во – да я трепа? Ами! Успокоих се бе, честен кръст. Викам си – тия, женските, са от некадърници като тоя от гардероба. Мъжкото си е у мене, не съм имал, както дума ротния, “поле за изява”... А Гати че трепе. Абе, хайванино, то България ще се затрие... 

Пък аз си мисля тъжно: ”Какво България, светът ще си отиде за десетина години...” Щото и моя милост е патил. Една вечер в градската градина като патрул половин час гледах как се натискаха две пубертетчета. Дойде ми мерака и понеже маршрутът ми е край дома, рекох да се освободя в интерес на службата. Влизам в спалнята с команда “Бързо, ма!” и... застивам. На спалнята две глави! Какво глави, оня се уплаши и скочи – дибидюс гол! Ревнах като прободена в сърцето пантера и към него. Ама една кръгла маса има там – избяга зад нея. А отсам, а оттам – хванах го за рамото. Ама голо, изтървах го. Прекарах го по-долу... абе, за оная работа го докопах, ама... Юрна се оня към вратата. И тогава без малко да сторя Гатювата. Извадих пищова и два пъти гръмнах подире му. Добре, че ми трепереше ръката – не улучих... 

Ама аз не се успокоих като Къньо. Мъжкото в мене ръмжи. Не ме е яд, че оправи жената. Не ме е яд, че го избърсах... Яд ме е, майка му мечка, че го изпратих като войвода!