НА ЛИТУРГИЯ - КАТО НА ВОЙНА

 

разказ от Андрея Илиев

 

 

 

Младо попче, на стаж в енория, ще прави самостоятелно за първи път литургия. Местният поп видял, че е много притеснен, и се опитал да го успокои:

- И аз така се притеснявах, но му цапнах два коняка и всичко мина по ноти.
Послушал младият наставника си – нали бил известен и като сътрудник на ДС, та авторитетът му бил до небесата, па треснал две питиета. Обаче никакъв кураж не се мярка из главата му! Опаткал още два. Появило се някакво куражченце... Ама съвсем джудже, не върши работа. Подсилил го с още две “Плиски”. Оригнал се, замезил с едно лукче и излязъл на бойното поле. 

По някое време старият шестак решил да провери как върви  литургията, надникнал иззад иконостаса и що да види –  бабичките застинали със зяпнали уста, а очите им аха да изхвръкнат от орбитите си.

- Брей, много талантливо момче – погладил се по брадата той и се заслушал. 

Свършило мероприятието и младият с олюляване приближил до учителя си:

- Как беше, отче?

- Ти си бил велик, бе! Браво, много добре ви учат в семинарията! Имаше тук-там някои грешчици, но те са бял кахър. 

- Тъй ли? – едва превъртял език младият. – Че какво обърках?

- На амвона се излиза на два крака, а не на четири. Като кръстиш богомолците, го прави с три пръста, а не със средния. И за Каин малко обърка нещата – той е предал Авел, а не го е таковал! Но за Ева май уцели – след твоята проповед и аз си мисля, че е съблазнила Адам не с ябълка, а със слива. 

Младият се хванал потресен за главата. Старият продължил да го наставлява благо:

- Като свършваш - пее се “амин”, а не “наздраве”! И още една дреболия трябва да оправиш в бъдеще - светият купел е за кръщене, а не за уриниране. В общи линии това е... А! И като изпращаш бабите, подавай им ръката си за целуване, а не оная си работа...