МОЯТА НОВА МОЛИТВА

 

разказ от Андрея Илиев

 

О, мой Боже, правий Боже! Ти, що си в небесата; ти, комуто се кланят калугери и попове, комуто палим свещи и който си направил от кал мъжа и жената; ти, който си помазал царе, бизнесмени, партийни лидери и депутати! Тебе, Боже, моля след прераждането ми, в другия живот, нека не съм българин!
Господи мили, нека съм поляк – защото един поляк никога не би посмял да каже на децата си, че руското владичество над родината му е било руско присъствие, а кървавото потушаване на полските въстания – контактна зона на две братски култури…

Господи, може и германец – две световни войни загубиха и пак живеят по-добре от тези, които ги победиха. Пък кой знае – може да спечелят Третата…

А колко ще съм горд, милий Боже, ако ме направиш французин! Не франкофон – между тях има много негри, че даже и власите са там. Защото днес, Господи, да си българин и славянофон е по-обидно и от бушменофон.

А защо не, мой Боже, правий Боже, защо не направо американец? Седем милиона българи днес са загърбили бляна по Рая и мечтаят само за това – да получат зелена карта. В краен случай, Боже – ти, защитнико на робите, нека съм циганин, турчин, каракачанин, занзибарец или танганаец, но в България. Да си чужденец в нея е висше благо! Сипят се пари и привилегии върху теб като ситен бял маргарит и ни закон те гони, ни полиция те лови!

Подкрепи ме, милий Боже – ти, който си на небесата и комуто паля свещ след свещ, та като му дойде времето, да се родя и затупти буйно ми сърце на място, което сега наричам чужбина и където животът ми ще мине кротко и тихо като в пустиня, а гробът ми никога не ще да бъде поругаван. Ако ли пък не може... Тогава разпусни се, Боже – сложи в мен по-малко кал и вдъхни ми повече душа...
Твой Кристо Ботщайн – Козлодуй, прясно боядисания с дарение от турски спонсор "Радецки", лето 2013...