КАК СЕ ПРЕВОЗВА КОН

 

разказ от Андрея Илиев

 

Селото бе в Сливенския балкан – малко, заобиколено с вековни габърови гори, бистра кaто сълза река с много риба и раци... Една тава от последните беше сложена на средата на масата, а на въже в кладенеца висеше голям рибарски сак, пълен с двулитрови шишета бира.

Домакинът – объл като речен камък и добродушен до инфантилност – поглади пъпа си и започна:

- Е, заварям от време на време... пада някой лев. Щото тук повече черпят. Много слива, много ракия, пич! Та тъкмо комшията привършваше с “плащането” на една голяма работа, идват едни цигани от Сливен.
- Бате, - викат, -  имал си камион.

- Имам.

- Купихме един кон, да го закараме до града. Ба, купили! Пари за гащи нямат...

- Купихме го – усети по-старият накъде ми бият мислите. – От Ставри.

- Мале, то пък един кон!

- Няма да стане – викам, щото гледам, че в двулитровата бутилка се клатушка поне още половинка ракия.

- Абе, то няма катаджии – започна по-младият.

- Пък и на два-три километра от Сливен може да ни оставиш – додаде другият.

- Не – викам, - моето е самосвал.

  Виснаха им гагите.

- Камион няма ли?

- Няма.

Задръндариха на своя език. И ръкомахат, ей,като вятърни мелници са в ръцете, когато си беседват!

- Наемаме самосвала – обяви възрастният.

Качихме коня. Абе кон – кранта си бе. Мойта жена повече работа би свършила от него, ама... Аз се постарах с ракията –гътнах шишето. Качих се в кабината с единия циганин. Другият при коня. И тръгваме значи...

- Сто-о-о-й! – реве оня отгоре.

Бия кучките, щото то и едно нанадолнище...Кон и човек така се омешали, че ги делихме с дране.

- Хлъзга се – изплака цигането, когато го изправихме.

- Айде пак – вика дъртият. – Ама яваш.

Докато тръгна и пак реват, ама в хор:

- Стоооой!

Възстановиха вертикалното си положение и пак джагара-джугара по тяхному. И пак с ръце.

- Бате – вика авторитетът, - нали си заварчик?

- Заварчик съм – признах аз.

- Ами да заварим подковите на коня за дъното на коша. Да не се хлъзга, а?...

И на, направихме го... Дали конят стигна до Сливен? Ха-ха!...