ЧАЧИ

 

разказ от Андрея Илиев

 

Един от най-колоритните образи в полка бе Чачи - началник-щаб на 1-ви батальон. Неординерността му започваше от външния вид - добряк с бирено коремче и коса някъде по тила, която веднъж на три месеца бръснарят със зор откриваше. По повод на този Чачов белег, Шипката - един от зевзеците на полка, бе констатирал: 

- Когато Чачи започне да си бърше потта от челото, спира чак на дупето, щото там среща първите косми. 

Интересни бяха и философските му размисли и изводи по остта началници - подчинени. Той например на полево занятие можеше да отиде без оръжие и секретни документи, но непременно слагаше в осигуряващия камион подвижна тоалетна. 

- Един подчинен види ли интимните части на началника си - обясняваше той дълбокомисленно, - този началник вече не е началник. 

Спалното на свързочния взвод, за който той отговаряше, бе на втория етаж, точно срещу стълбите. Решил Чачи да ги провери внезапно и хване в "крачка". Дръпнал вратата и се вмъкнал бързо. В същия момент до ухото му със страшна сила се забил войнишки нож - свръзките се състезавали помежду си. Чачи изстинал… Повикал малко за авторитет, но никога повече не ги проверявал изненадващо. Още в началото на стълбите, от първия етаж викал предупредително: 

- Свръзки, аз съм капитан Атанасов! Качвам се в спалното!… 

Бяхме на бригада на строящия се нов металургичен комбинат край Дебелт. В Бургас дойде цирк и ръководството на строежа откупи едно представление за войниците. Напълнихме го с 400 човека. Мен и Чачи като началници ни сложиха в ложата. 

По едно време излезе един от клоуните с огромно бутафорно шише с надпис "балсам" и обясни, че ако плешивец или остриган войник се намаже, до няколко минути му пораства коса. И за огромно удоволствие приближи до нас и "намаза" Чачи. Той се изчерви, но изтърпя гаврата и съпровождащия я кикот от войниците. 

Но ударът дойде след малко - появи се другият клоун с огромен дървен гребен, към метър някъде. Застана гордо изпъчен пред Чачи и констатира: 

- Косата му е пораснала. 

И се обърна към публиката: 

- Нали? 

- Даа! - изреваха четиристотин гърла. 

- Да го среша ли? 

- Дааа! 

Когато гребенът заглади Чачи по главата, шатрата остана да се държи само на магии…