Асен Христофоров

 

Асен Христофоров е роден през 1910 година в Пловдив. Баща му е чиновник в местния клон на Българската народна банка, но умира, докато Асен е още малък, около 1917 година. Майка му се жени повторно за негов роднина, Гавраил Христофоров. Заедно със семейството си Асен Христофоров живее известно време в Берлин, където тръгва на училище през 1918-1919 година преди да се върне в България.
След като завършва прогимназия в България, през 1924 година Асен Христофоров постъпва в Робърт колеж в Истанбул, където през 1931 година получава бакалавърска степен по литература. В Робърт колеж той пише за годишния алманах на колежа и участва в редактирането на училищния вестник „Робърт Колидж Хералд“.

По препоръка на президента на Робърт колеж Кейлъб Гейтс и с негова финансова помощ на 1 август 1931 година Христофоров заминава за Лондон, където постъпва в Лондонското училище по икономика, където учи главно финанси. Той оставя интересни спомени от следването си там - „Скици из Лондон“, в които дава подробно описание на академичните традиции и студентския живот в Англия. По финансови причини Христофоров не успява да защити докторат в Лондон и в самия край на 1934 година се връща в Пловдив.

Малко след завръщането си в България Асен Христофоров се премества в София, където през юни 1935 година е назначен за неплатен стажант в Централното управление на Българската народна банка. През септември същата година оглавява новосъздадената Конюнктурна служба при Главната дирекция на статистиката. От ноември 1937 до февруари 1938 година е на специализация в Женева. След завръщането си постъпва в ръководения от Оскар Андерсон Статистически институт за стопански проучвания, където с кратко прекъсване работи до септември 1940 година. През този период той пише първия си значим труд, „Развитие на конюнктурния цикъл в България, 1934-1939 г.“, който през 1940 година получава наградата на Българското икономическо дружество. През 1942-1943 година е редактор на списание „Стопански вести“, което е спряно по лично искане на министър-председателя Добри Божилов. По същото време полицията настоява неуспешно за уволнението му от Търговско-индустриалната камара, където работи.

В едно от първите свободни и незаглушавани предавания на Радио Би Би Си – Лондон след 10 ноември поканени британски анализатори, говорейки за антиномията пазарно – планово стопанство, го споменават като първия вътрешен критик на възприетия в България икономически модел.

Литературният дебют на Асен Христофоров е автобиографичната книга „Скици из Лондон“, излязла през 1945 година. През 1947 година Христофоров, привърженик на неокласическата икономическа теория и противник на марксизма, е уволнен от университета. През 1951 година е арестуван, обвинен в шпионаж и пратен без присъда в лагера Белене. След като е освободен, през 1953 година отива да живее на вилата си в Говедарци и се отдава на преводи и писателска дейност, публикува мемоарни, пътеписни и краеведски книги: В дебрите на Рила (1957), Скици из Рила (1957), Мацакурци (1958), Ангария (1960), Искровете (1962), Иманяри(Повест) (1965), Планинари(Разкази) (1959), Ангария(Исторически роман)(1960), Трима с магаре из Рила(Повест)(1963), Говедарци и околностите му (1967), Откровения. (Поля, гори и хора)(Очерци)(1970).

Превежда от английски „Белият зъб“ на Джек Лондон, „Джоузеф Андрюз“ на Хенри Филдинг, сборника с разкази „Дъблинчани“ на Джеймс Джойс, „Трима души в една лодка“ на Джером К. Джером, Емили Бронте и други.

Въпреки изключителния си език и стил Христофоров рядко разказва за случващото се в душата му. Сигурно защото големите писатели приемат случващото се в природата като алегория на случващото се в тях.

До края на живота си през 1970 година Асен Христофоров живее в „Бърлогата” в Говедарци. Отново по спомени на хора, познавали го в детството си, той пишел на топове амбалажна хартия. И разказвал на децата за върховете на Рила, за непознатите места, треви и гъби...

В едно от първите предавания на радио Би Би Си – София, след 10 ноември британски анализатори, говорейки за антиномията пазарно-планово стопанство, го споменават като първия критик на плановата икономика у нас.

 

 

 

Публикации в сайта:

 

"Шюкрю и Караман"