ОКОВАНА СВОБОДА. ТЕХНОЛОГИЯ НА ГЛОБАЛНИЯ КОНТРОЛ

д-р Атанас Гълъбов

ГЛАВА 8: РЕЛИГИЯТА КАТО СРЕДСТВО ЗА КОНТРОЛ

ВТОРА ЧАСТ

 

 

 

 

I. Контрол над поведението по отношение на: обличане, хранене, срещи с други хора, финансови взаимоотношения, уплътняване на бремето, взимане на по-важни решения, изповядване, наказания и награди и т. н.

II. Контрол над информацията: заблуждаване, дезинформация, силно ограничен достъп до извънкултова литература и др.

III. Контрол над мисленето: представяне на доктрината на групата като „абсолютната истина“, мислене в категориите черно-бяло („ние срещу външния свят“); език със специфична групова терминология (клишета), ограничаващ мисленето и фиксиращ мнението, без да дава никакво разбиране, като опростява прекомерно възприятията и тълкуванията на събитията; окуражаване само на „добри и правилни“ мисли и отхвърляне на рационалния анализ и критично мислене; последователите непрекъснато се държат заети, за да нямат време и сили да разсъждават, и др.

IV.  Контрол над емоциите: манипулира се и се стеснява емоционалният живот на последователя; ако има някакъв проблем, той винаги е на последователя, но не на лидера или на групата; създаване на изключително силно чувство за вина и на силен страх - от външния свят, от враговете, да не загуби спасението си, от неодобрение, да напусне групата; ритуално и публично признаване на греховете и др.

Култизмът може да се прояви не само в религиозни, но и в политически и психотерапевтични групи, в банди, в бизнес асоциации, МЛМ фирми и т. н. Култът може да бъде както малък, така и голям. Характерните за него особености обаче винаги са налице:манипулация, контрол и злоупотреба с доверието и личността на другия. Култът може да е дори само между двама души, единият от които (най-често мъжът) прилага от позиция на силата техники за подчиняване, убеждаване и контрол, като целенасочено експлоатира и манипулира интимната и цялостната връзка между двамата партньори в своя полза, за да задоволява прищевките на собственото си его. Такива взаимоотношения могат понякога да са дори по-травмиращи и с по-тежки психологически последици за жертвата, отколкото животът в един по-голям култ. Подобна „култова връзка“ може да има не само между съпруг и съпруга, но и между любовници, между шеф и подчинен, между пастор и богомолец, между терапевт и пациент, между учител и ученик и т. н. Тези, които са доминиращите в подобни взаимоотношения, най-често използват несъзнателно, а понякога и целенасочено същите техники, които се прилагат от водачите на култове. Обикновено това са: изолация от приятели и семейство, внушаване на страх и чувство за вина, вербално и физическо насилие, редуване на нежно отношение със заплахи и насилие, „обичам те, ако се държиш така, както на мен ми се иска“, създаване на зависимост и чувство на безпомощност, изразяване на патологична ревност. Независимо за какъв култ става дума, колкото по-трудно е да го напуснеш, толкова по-опасен е той.

Отношенията в „новите религии“ и техните доктрини могат да окажат разрушителен ефект върху семейството и сериозни, трайни отрицателни последствия върху психиката на децата. Последните обикновено стават по принуда членове на култ, когато техните родители се присъединят към него. Има много съобщения за физически малтретирани, сексуално насилвани или убити деца от своите родители, които са приели доктрината на определен деструктивен култ. Лидерите на някои „нови религии“ извършват сексуални злоупотреби с деца на последователите и ги подлагат на мъчения или бой, за да ги приучат на „дисциплина“, а родителите им не правят нищо, за да ги защитят. В някои полигамии секти подрастващите са принудени да правят секс и с другите членове на общността. Понякога децата са убивани в процеса на „лечение“ и „изгонване на бесовете от тях“.

Ето няколко примера.

През 1984 г. Ариел бен Шерман, лидер на култ в Орегон, е обвинен по 5 случая на малтретиране на деца - заключване с белезници, затваряне в тъмни помещения, окачване на въжета на висящи от тавана куки, лишаване от вода и храна и др.

През 1986 г. 15 члена на „Храма на Йехова“ са обвинени в ритуално малтретиране и измъчване на деца.

В Индиана една двойка пребила 3-годишното си дете до смърт, защото им било внушено, че така ще спасят душата му. Главата му била буквално размазана от неговите родители, които се превърнали в негови убийци.

В някои култове се практикува ритуално насилие. Това представлява физическо (понякога и сексуално), емоционално и духовно посегателство (над деца) чрез различни действия, церемонии и символи за отдаване на почит на някакво божество или за постигане на определена цел. Понякога чрез ритуалното насилие се обожествява злото и се преследват недоброжелателни цели (например в някои сатанински култове). Може да бъде извършено от лидера, от родителите, от част от групата или от всички нейни членове. Ефектът от ритуалното сексуално насилие над детето оказва унищожително въздействие върху психиката му.

Канадската група за дискусия на насилието срещу жени съобщава за много случаи на лица от женски пол, които твърдят, че са били жертви на ритуално насилие като малки. Фактите, които представят, говорят за преживяно физическо, сексуално и емоционално мъчение. Някои от тях свидетелстват за човешки жертвоприношения и дори канибализъм. Много от тези хора живеят в постоянен страх дори и когато вече са станали възрастни.

Съобщения за ритуално насилие има не само в САЩ и Канада, където те са може би най-многобройни, но и в страни от Западна Европа, Англия, Ирландия, Русия и други държави, като всички те си приличат по описанията.

Много е трудно да се убеди обществото, че действително съществува такъв проблем. Споделените истории могат да бъдат толкова ужасяващи, че нормалният човек отказва да ги възприеме. Трябва да се има предвид, че култовете имат опит в това как да прикриват следите си от правосъдието и деянията им се доказват изключително трудно. Основен контролен механизъм е страхът и заплахата със смърт - на самата жертва или на близките й. Най-често медиите, полицията, както и огромната част от родителите приемат с недоверие и дори насмешка подобни твърдения, като по този начин дават възможност на злото да действа необезпокоявано. Прикриват се доказателства или разследванията не се водят както трябва, защото понякога са замесени висши политици, полицейски служители, обществени фигури или кралски особи. Твърди се, че малките си измислят поради богатото си въображение или за да получат внимание. Хората са като щраус, който си е заровил главата в пясъка, и не искат да приемат, че е възможно да се случват подобни ужасни неща на Земята.

Едни от култовете, които намериха доста последователи на Запад през последните 2 десетилетия, са сатанинските. Няма всеобхватно и еднозначно определение на понятието сатанизъм, но според една от дефинициите най-общо може да се каже, че това е култ към егоизма, материализма и тоталното задоволяване на страстите и желанията.

Някои сатанисти обожествяват и силата, на която са давани много имена през вековете: Сатана, Луцифер, Дявол, Молох, Нимрод, Баал, Ариман и др. И сега продължават да съществуват тайни общества с многовековна история в това отношение, като извършват и съответните ритуали, в които понякога има и човешки жертвоприношения. В тях членуват и хора от „елита“.

Думата сатана идва от староеврейски и означава „противник“, „неприятел“, „обвинител“. Може да се каже, че Сатаната олицетворява най-нисшите и най-тъмни страни в човешката психика, които, оставени без контрол, могат да доведат до големи страдания както на този, който е под тяхно влияние, така и на много други хора около него. Сатанизмът извращава всичко положително и е другата крайност на алтруистичния идеализъм.

В Новия Завет дяволът е водачът на падналите ангели, който се явява в ролята на съблазнител и подстрекател. Вероятно се сещате за изкушенията, на които подлага Иисус Христос, предлагайки му всички царства на Земята. В Библията го наричат още„разрушител, убиец, редящ лъв, който търси да погълне някого, лъжец, баща на лъжата, измамник“. Всичко това показва по какъв начин дяволът постига своите цели. Неговата сила е в умението му да заблуждава. Ето защо той може да бъде победен с духовност и знание, а не с физическа сила. В това е и символиката на делата и думите на Иисус Христос в Новия Завет - не само да се покажат капаните на нисшата човешка природа и съблазните, на които е подложена, но и това, че човек може да ги избегне и да обича ближния си безусловно.

Според западни младежи, членуващи в сатанински секти или изповядващи сатанизъм, той е много привлекателен и напълно се вписва в съвременната материалистическа култура, защото е идеология на самоугаждането и даване на воля на страстите, желанията и похотта - той допуска човек да си позволява всичко. Нарцисизмът определено е много изкусителен за тийнейджърите, които са егоцент-рични и освен това чрез него придобиват усещане за идентичност, сила и власт.

Много социолози смятат, че залитането на младежи по сатанинските култове е и от скука, от търсене на нещо различно, в резултат на естественото бунтарство и разочарование от традиционните религии и лицемерието на обществото, в търсене на собствена значимост и одобрение сред група от връстници, към която да принадлежат и в която да се чувстват разбирани и оценявани.

Според социални агенции в Торонто, които работят с подрастващи, интересът към сатанизма у повечето младежи изчезва с израстването им. Според Мишел Андерсън, супервайзър на една програма за работа с млади хора: „това е фазапрез която децата преминаватедно омагьосване от различен тип музика. Музиката е начин да намериш различен смисъл на живота и определя и ценностната система. “ Сатанизмът се популяризира сред младежта чрез филмите на ужасите със сатанински мотиви и със съответните текстове и символи в рок музиката и особено в някои нейни стилове (вж. глава 9.).

Сатанизмът има своите ритуали, които изповядващите го извършват, и символи, които носят или демонстрират. Основен негов символ е обърнатият с върха надолу пентаграм (петолъчка) със или без образа на Бафомет в него. Един от знаците, които показват принадлежност към идеологията на сатанизма, е двурогата ръка. Можете да го видите, показван от много известни политически и обществени фигури, рок музиканти, звезди от шоу-бизнеса (вж. снимките).

Би могло да се каже, че има няколко вида сатанисти:

1. Такива, които следват философията и идеологията на „Сатанинската библия“, написана от Антон Лавей.

През 1966 г. унгарецът от еврейски произход Антон Лавей основава „Църквата на Сатаната“ в Сан Франциско. По-късно издава „Сатанинска библия“ и „Сатанински ритуали“. Според виждането на Лавей сатанизмът не означава обожествяване на антропоморфно божество или на дявола, а представлява архетип, който символизира бунтарството у човека (най-вероятно се има предвид богоборчеството) и плътските му желания. Към тази група „бунтари“ той причислява младежи и възрастни от различни социални слоеве и интереси - от средната класа, презадоволени милионери, неофашисти, окултисти, разочаровани от традиционните религии и др. Според Лавей тези, които истински са привлечени от сатанизма, са родени сатанисти.

Според неговото учение човек трябва максимално да се наслаждава на плътските страсти, а Сатаната символизира морална свобода и невъздържаност, като „въплъщава всички греховетъй като те водят до физическоумствено или емоционално удовлетворение“.

Пред свои последователи Лавей казва: „Сатанизмът е като кутията на Пандора. Щом веднъж си пуснал демонитене можеш вече да ги върнеш обратно вътре. Щом като веднъж очите ти са се отворили за реалносттане можеш вече да ги затвориш".Каква ли „реалност“ обаче е имал предвид Лавей?!

Основателят на „Църквата на Сатаната“ умира на 67 г. от сърдечно заболяване два дена преди празника на вещиците Хелоуин в болницата Сейнт Мери в Сан Франциско, оставяйки зад себе си наследство от съдебни дела, вътресемейни битки и западнало имение. Едната му дъщеря - Зийна

Антон Лавей Шрек - се присъединява към друг култ -„Храмът на Сет“, и се отрича от баща си през 1990 г.

2. Дилетанти, каквито са повечето тийнейджъри. Те най-често приемат сатанизма като забавление, нямат задълбочено разбиране за идеологията му, носят сатанински символи, четат с увлечение книги за магии. Някои от тях го приемат само като бунт срещу обществото и философия на задоволяване на собствените желания, без да извършват жертвоприношения или някакви обществено опасни деяния.

3. Самотни серийни убийци, индивиди със сериозни психически отклонения и някои педофили, които използват сатанизма като оправдание за действията си. „Дяволът/ Сатаната ме накара да го направя“, казват те.

4. Добре прикрити групи или отделни хора, отдадени на т. нар. черна магия и практикуващи ритуални жертвоприношения, включително и човешки.

Сатанинските ритуали в някои култове могат да включват мъчения и секс, жертвоприношения, пиене на кръв от жертвата. Почитаният от много рок музиканти от 60-те и 70-те години на XX в. „маг“ и обявен от мнозина за сатанист Алистър Кроули е бил пропагандатор на човешките жертвоприношения и признава за много такива извършени от него. Дали обаче това е било истина или само бълнувания на човек с разстроена от наркотици и окултни практики психика?

В Индия от векове е известен култът към богинята Кали, при който се правят човешки жертвоприношения, което е в противоречие с хиндуизма като цяло. Преди 200 години всеки ден е убивано по едно момче в храма на Кали в Калкута. Според поверията, ако принесеш дете в жертва на Кали, тя ще ти осигури богатство и щастие. Затова ритуалните убийства се извършват и в днешно време от някои, но тайно, защото са преследвани от закона.

В света и сега се изпълняват сатанински ритуали, включващи човешки жертвоприношения. Това се потвърждава от показания на участници в подобни церемонии, от покаяли се сатанисти и от психотерапевти, лекуващи жертви на ритуално насилие. Според сведения някои известни личности от „елита“ също са въвлечени в тези зловещи деяния. Разбира се, вие няма да прочетете за това на първите страници във вестниците или да го чуете по новините.

Според някои служители на тайните служби на САЩ годишно се извършват около 50 000 - 60 000 ритуални човешки жертвоприношения, като действа цяла мрежа, занимаваща се с разпространение на наркотици, педофилия, порнография и организирано отвличане на деца. Някои случаи са известни на властите, но се прикриват, защото има участие и на висши държавни служители. Ще ви обърна внимание на факта, че по официални данни годишно в САЩ изчезват между 850 000 и 1 000 000 деца, много от които така и не биват открити.

Голям брой тежки престъпления в историята на човечеството са дело на хора, които са били убедени от своите водачи, че защитават правилната кауза или че служат на Бог. Религиозният фанатизъм и ограниченост досега са донесли големи страдания и тирания на хората и продължават да го правят. Полезно е да се знае какви психологически нагласи се използват и какви механизми се включват, за да осигури лидерът изпълнението на своите антихуманни и шизофренични доктрини от последователите си.

Човек действа в дадена ситуация обикновено според разбиранията си и според логиката си за нея. Но какво става, ако разбиранията и преценката му са изопачени и изкривени, както обичайно е в култовете? Последователят на култа придобива ново разбиране за света и това, което се случва в него, и следва логиката, която му е вменена от лидера - тя е реалната за него.

Много от членовете на религиозни движения, включително и на деструктивните култове, са благовъзпитани хора, които търсят духовна истина и отговори на вечни философски въпроси. Те са идеалисти, които вярват в правотата на защитаваната от тях кауза и са готови на саможертва. Затова между тях се набират и потенциалните самоубийци „в името на вярата“. Някои от тях според признанията им впоследствие са държали „предатели“ на култа, докато сам лидерът ги е убивал.

Според Стив Дубров-Айхел, работил заедно със свои колеги за възстановяването на стотици бивши последователи на различни култове, при повечето от тях с редки изключения фанатизмът се корени в искреното им желание да поправят злините в света, да „пречистят“ Земята от греховете и несправедливостите и да основат „ново“ общество съобразно вижданията, които са придобили в култа и които те смятат за Божия воля. Тези хора Ерик Хофер нарича „истински вярващи“. Това са последователите, които търсят отговори и просветление извън самите себе си и поради тази причина са готови да се поставят под контрола на друг. Те са последователи не защото действително искат да намерят отговори, а за да удовлетворят желанието си към себеотричане и подсъзнателния стремеж към самоунищожение, да се отърват от своето нежелано „аз“. Според Хофер умът на фанатика има нужда да обожествява нещо дори до точката на анихилация. И той би пожертвал всичко за един невъзможен блян. „Истински вярващите“ всъщност са дълбоко несигурни в себе си хораумствено неуравновесени или пък изгубили надежда и нямащи приятели.

Развитието на човека в духовен план изисква отговорност, и то на първо място по отношение на самия него, както и изучаване на собствената психика и търсене на отговори вътре в себе си. Но когато някой каже това на „истински вярващите“, те отиват да търсят друг „гуру“, който да им даде догмата и структурата, от която имат нужда. Именно тези хора могат да бъдат превърнати във фанатици, които да умрат за „святата кауза“. Тя е заместител на тяхната надежда и липсата на вяра в тях самите. Всички култове са пълни с такива хора. Можете да ги срещнете и в църквите, в политиката, в различни организации със социална насоченост. Те са „моралистите“. Те ще се опитат да ви наложат своите виждания и да ви „обърнат в правата вяра“, използвайки законови и всякакви други начини - включително и чрез насилие. За да се излекуват, те трябва да разберат, че това, което търсят,е в тях самите.

Тъй като религията по своята същност е преживяване, което се базира изключително на емоции и вяра (Р-комплекса и ЛС), а не на здрав разум, логика и познание, „истински вярващият“ е враждебно настроен към здравия разум, науката и фактите. Светът изобилства от фанатични последователи на всевъзможни вери и идеи, които не познават граници в презрението си към истината. „Истински вярващите“ са показали, че по-скоро ще умрат и ще вземат още много хора с тях, отколкото да признаят пред себе си, че техният „бог“ е плод на въображението им, роден с участието на рептилския мозък - просто едно отражение на дивия и свиреп звяр в тях самите. Затова става ясно защо фанатиците са проявявали през вековете на човешката история толкова сляпа ярост и диващина, лишени от човешко чувство.

Според статия от Норман Лъоклер в електронното издание на „Фондация за свобода от религията“: „Истински вярващите“, независимо каква вяра изповядватса отдадени на каузата за продължаване и увековечаване на невежествотоу терора и убийствата, които са били тяхна визитната картичка още от самото начало, когато вирусът на тази лудост е инфектирал човешката психика. Зигмунд Фройд нарича религиозното вярване ‘културална невроза... една илюзия, която твърде много се доближава до халюцинациите на лудостта'.
Много хора дори и да нямат нагласата на екстремисти, са готови да избършат престъпни деяния, ако им е заповядано или предложено от фигура с авторитет и е подкрепено от съответната идеология. Този тип логика и поведение са демонстрирани с известния опит, извършен от американския психолог Стенли Милграм през 60-те години на XX в. Той убедил участниците в експеримента, че прилагайки потенциално смъртоносни електрошокове на други хора в съседната стая, ще му помогнат в научно изследване. Това е послужило като обосновка (идеология), която да оправдае опасното поведение на „последователите“ му, т. е. на участниците в опита. В действителност тези, които трябвало да бъдат подложени на шоковете били актьори, които викали и се мятали много убедително, но това било известно само на Милграм. Почти две трети от хората, изпълняващи неговите инструкции, въпреки че изпитвали известни душевни терзания, ги довели до край - т. е. до назначаването на смъртоносни дози, докато актьорите в съседната стая притихнали, правейки се на умрели.

Като имаме предвид този експеримент, можем да си представим на какво са способни последователите на различни култови организации, включително и военизирани/ терористични, които имат за авторитет единствено своя водач и „бог“ и са подходящо обработени. Убедителните послания, които им дава лидерът, облечени като идеология, могат да ги накарат да избършат и най-абсурдни и зловещи деяния в името на „спасението“, „Всевишния“ или каквато и да е кауза. Някои от лидерите на мюсюлмански култове твърдят, че получават заповеди директно от пророка Мохамед, и хиляди хора им вярват.
Никога не трябва да подценяваме силата на идеологията - лидерите на култове добре го знаят. Затова те придават на своята идеология голяма сила чрез преувеличаване на степента, до която са компетентни и сигурни в нея и в нейните постулати и поучения. И така тяхното убеждение се превръща във вяра на последователите независимо колко абсурдно и лишено от логика и здрав разум може да е учението на култа за непредубедения външен наблюдател.

Последователите трябва да бъдат имунизирани срещу съмнения по отношение на доктрината и действията на лидера. Това става с помощта на разнообразни психологически техники за оказване на влияние и на стъпки, като всяка следваща стъпка обвързва все по-силно последователя с догмата и култа. Не са много тези, които ще убедите още при първата среща да се самовзривят или да извършат атентат, при който със сигурност ще бъдат убити.

Членовете поемат „отговорност/обвързване“, което в началото е с ограничен характер, но постепенно се задълбочава. Никой не би искал да се покаже непоследователен и че се страхува да докаже на практика убежденията, в които е повярвал. Всяко изразяване на съмнение или несъгласие с доктрината се посреща с комбинация от осмиване, презрителна тишина (избягване на разговори с „прегрешилия“) или друго психологическо наказание, а понякога и физическо. Присмехът и подигравката са мощен социален инструмент, чрез който могат да бъдат манипулирани много хора и по-вечето естествено не биха рискували да бъдат отхвърлени, а биха искали да бъдат приемани като „свои“. Така че последователят избягва действия, които могат да предизвикат критицизъм от страна на групата, и извършва само такива, които показват неговото приемане на доминиращата идеология и съгласието му с нея.

Членовете на подобни организации прекарват много време заедно в разговори помежду си, както и със старшите в култа. Редовно се включват в ритуали, които имат за цел да подсилят влиянието на изповядваната система от вярвания. Както вече обясних, езикът в култовете се опростява значително и се използват фрази клишета, които отразяват идеологията и начина на мислене в съответната организация. Светът е разделен на „добри и лоши“, на „те и ние“. Трябва да приемете, че единствено култът е добър и благочестив, а всички, които не изповядват същите виждания, са лошите и не трябва да изпитвате никакво чувство за вина, когато ги убивате.

Тези, които се самоубиват, убивайки други, са превръщани в герои и мъченици „за вярата“ и пример за останалите. За да се затвърди това отношение, се манипулира с отделни текстове например от Корана, извадени от контекста на даден пасаж. Религиозните фундаменталисти се въвеждат в състояние на автохипноза, четейки и повтаряйки определени, специално подбрани пасажи от свещената за тях книга.

Кандидатите за самоубийци („мъченици за вярата“) преминават през системен процес на индоктриниране. Непрекъснато си припомнят нуждата от отмъщение и са уверявани непрестанно в наградата, която ги очаква в задгробния живот. Понякога лежат в празни гробове, за да видят колко спокойна може да е смъртта, припомнят си, че животът ще им донесе болести, старост и страдания. Те казват, че раят е от другата страна на детонатора и че смъртта не е нищо повече от едно щипване. Медиите в някои ислямски държави също се използват, за да се затвърди в масовото съзнание идеята за терористите камикадзе като герои, които ги очаква блаженство в рая.

Много фундаменталистки и екстремистки секти и култове използват безскрупулно децата за своите планове, като ги индоктринират от най-ранна възраст, обучавайки ги в специални „религиозни“ училища и тренирайки ги в изолирани лазери, които представляват фабрики за фанатици и терористи и верни привърженици на джихад („свещена война“). Екстремисткият ислям е пропит от възвеличаване на смъртта „в името на Аллах“.

Забиди Мохамед от Малайзия е бивш съдия и автор на три книги. Но интересното е, че 18 години той е бил един от лидерите на ислямски фанатичен култ, разпространен в Сингапур, Тайланд и Индонезия. Религиозната група, към която е принадлежал, е наброявала около 10 000 души през 80-те години на XX в.

Днес Забиди предупреждава хората за опасността от сляпата вяра и харизматичните лидери, които се обявяват за „божии пратеници“, и предлага как да се противодейства на заплахата, идваща от екстремистките военизирани групировки. Според него „преди да бъдат превърнати във фанатици, последователите са манипулирани да повярват в каузата на лидерите със сладки обещания... Хората търсят преки пътища да станат добри мюсюлманитака както други искат да станат бързо милионери. Различни групировки експлоатират тази слабосткато им казватче най-прекият път преминава през джихад.“

Забиди смята, че военизираните мюсюлмански групи е по-лесно да бъдат проследени и разкрити от разузнавателните служби, отколкото мистичните ислямски култове, които той определя като по-опасни. Той твърди, че последователите на фанатични култове могат да бъдат реформирани, ако бъдат реформирани техните старейшини. Забиди апелира към мюсюлманите никога да не следват сляпо който и да е религиозен лидер, защото това крие сериозна заплаха за тях самите и води до големи нещастия.

Тъй като основните религии са мъжки и имат патриархален характер, това несъмнено се е отразило и на крайните течения в юдеизма, исляма и християнството. Фундаменталисти в Израел например се обявяват против жените, упражняващи професията на таксиметров шофьор, и смятат, че е грях лице от женски пол да кара кола, ако мъж, който е член от семейството, има документ за правоуправление.

Религиозният фундаментализъм и екстремизъм могат да се проявят в различни насоки и по различен начин и от векове успешно се използва в политиката за постигане на определени цели. Например, за да прекрати разширяването на влиянието на протестантизма, преди няколко века Ватиканът изби десетки хиляди протестанти само във Франция и то само за една нощ. По времето на Втората световна война подпомагаше действията на усташите при ликвидирането на стотици хиляди сърби православни християни.

Неотдавна еврейски религиозни екстремисти наложиха над премиера на Израел Ариел Шарон кабалистичното проклятие „удар с огън“, защото не одобриха политиката му по отношение на създаване на Палестинска автономия, надявайки се смъртта да го застигне до 1 месец. Подобна церемония беше извършена преди около 10 години и за премиера Ицхак Рабин, който по-късно беше убит от десен еврейски екстремист.

Някои християнски секти отхвърлят кръвопреливането. Фундаменталисти юдеи също отричат тази понякога животоспасяваща процедура, както и кърменето и трансплантацията на органи от неевреи на евреи. Подобни медицински действия не се препоръчват да се осъществяват дори и между религиозни и светски евреи. Наистина няма граници расизмът на някои крайни юдейски фундаменталисти, които декларират, че Бог е изобретил специален ДНК код за евреите и всяка частица от тяхната ДНК била божествена. Ако човек прочете юдейския морален кодекс „Шулхан Арух“ и някои моменти от Талмуда, ще установи ксенофобия и расизъм в най-чист вид, насочени срещу тези, които не са евреи и не изповядват юдеизма. Самата идея за „богоизбраност“ е рожба на болна психика.

По-долу до края на тази глава ще дам в хронологичен ред данни за извършени убийства, самоубийства и обществено опасни деяния от различни култове по света и техни последователи и ще предложа на вниманието ви някои религиозни митове.

През 1955 г. Джеймс (Джим) Джоунс основава църквата „Крилата на избавлението“ в Индианополис, но малко по-късно я преименува на „Храмът на народа“. Проповядвал смесица между теология, социализъм и комунизъм, а последователите му го наричали „татко“. Майстор на манипулацията, той успявал да събира огромни дарения, включително u в недвижимо имущество. Джоунс инсценира ограбването и пребиването на една сляпа жена, на която уж счупват ръката и той я „излекува“ мигновено пред очите на своите последователи, като ù маха гипса. Преди това обаче е „предсказал“, че това ще се случи.

В резултат на разследвания и на медийния шум, който се вдига около организацията му, през 1977 г. той заминава за джунглите на Гвиана заедно с около 1000 от своите последователи. Живеят аскетично, изолирани от света, хранят се оскъдно, работят до изтощаване. „Татко“ Джоунс непрекъснато им изнася проповеди и публично наказва непослушните. През ноември 1978 г. конгресменът Лио Райън с 12-членен екип, включително и журналисти, заминават за Гвиана, за да проучат какво се случва в комуната. Шестнадесет души пожелават да се върнат с тях. Райън съобщава това на Джоунс, който заповядва на верните му последователи да атакуват самолета, като убиват конгресмена, трима журналисти и раняват още шестима от екипа.

„Таткото“ убеждава останалите, че е време да го последват на планетата на блаженството, в резултат на което е извършено групово самоубийство - 914 души са мъртви, от тях 276 - деца.

Друг деструктивен култ е „Чарлз Менсън фемили“ („Семейството“ на Чарлз Менсън). Менсън убеждавал своите последователи да убиват невинни хора с цел разпалване на расова война между черни и бели. Той бил убеден, че те ще се унищожат едни други, като накрая ще остане само неговото „семейство“.

Последователите му вярвали, че той е Христос, а четиримата от английската рок група „Бийтълс“ - ангели. За развитието на своята апокалиптична философия Менсън е бил повлиян и от песента „Хелтър скелтър“ (означава буквално „суматоха, бъркотия, паническо бягство“) на споменатата група.

Лидерът на култа е бил добре познат на много рок звезди, холивудски актьори, актриси и предприемачи, на които е осигурявал наркотици и сексуални забавления чрез момичетата от неговата комуна. Цялото „Семейство“ на Менсън се премества почти за година в имението на известната група „Бийч бойс“, които са свирили дори в „Белия дом“ и са били една от най-записваните групи от подразделението „Капитол рекърдс“ на английската фирма ЕМИ.

Бийч бойс изпълняват и песен, написана от Менсън. Той самият издава албум, наречен „Лъжа“.

Когато го осъждат на смърт през март 1971 г. (малко по-късно присъдата е заменена с доживотен затвор), за много младежи Менсън се превръща в герой. Получава средно по 4 писма на ден от негови млади почитатели - повече от когото и да било друг затворник в САЩ. Това само показва до каква степен човек може да се лиши сам от здравия си разум и да се поддаде на болния свят на въображението си, като превърне един психопат в пример за подражание.

Сред спечелилите си най-мрачна слава култове в Канада е този на Рош Терио. Самият той се наричал Мойсей и завел последователите си сред пустошта в щата Онтарио. Там организирал комуна, в която членовете и работели до 20 часа на ден, като били жестоко малтретирани. Те позволявали да бъдат бити, унижавани и измъчвани, защото вярвали, че Терио изпълнява Божията воля и че ги наказва, защото Бог желае така. Децата също били подлагани на физическо насилие и сексуален тормоз.

Терио имал много „жени“ и много деца. Той кастрирал един от мъжете, отрязал ръката на една от жените си със сатър и „оперирал“ друга, при което тя починала. Самопровъзгласилият се „Мойсей“ бил признат за виновен в убийство през 1993 г.

През октомври 1994 г. в няколко бунгала в Швейцария са намерени овъглените тела на 48 последователи на култа „Орден на храма на слънцето“. По същото време са открити и 5 трупа, включително и на едно дете, в дървена постройка близо до Монреал, Канада.

Малко преди това едно пеленаче и родителите му (бивши членове на култа) в Квебек, Канада, били намушкани до смърт, защото водачите обявили 3-месечното бебе за Антихриста.

През декември 1995 г. във Френските Алпи са намерени изгорели телата на 16 последователи на ордена.
На 23 март 1997 г. в къща в Квебек, Канада, са открити овъглените тела на две жени и един мъж, също членове на култа.

Поне 75 са жертвите на „Орден на храма на слънцето“ в Канада и Европа. Според доктрината ритуалното отнемане на собствения живот щяло да помогне на вярващите да се преродят на друга планета. Оказало се, че преди да се самоубие, всеки от членовете подписвал завещанието си, с което безвъзмездно дарявал цялото си имущество на култа. Самият орден е създаден през 1987 г. от Луи Журе и Жозеф ди Мамбро, след като били изгонени от друг култ. С мотото „Пари, секс и радост“ двамата бързо привлекли състоятелни привърженици.

През април 1993 г. в Тексас близо 80 последователи на Дейвид Кореш (истинско име Върнън Хауел) от апокалиптичния култ „Давидова клонка“ (секта на Адвентистите от 7-ия ден) след 51-дневна обсада и престрелка с полицията и ФБР предпочетоха да изгорят в ранчото, отколкото да се предадат на властите. Между тях имаше поне 17 деца, които станаха жертва на фанатизма.

Кореш - неуспял рок музикант, се представял за Иисус Христос, а според някои и за „цар на юдеите“. Според службите за сигурност в ранчото му е имало големи количества оръжие и експлозиви.

През 1995 г. японският култ „Аум Шинрикьо“ (би могло да се преведе като „доктрина за вселенска истина и справедливост“) с водач Шоко Асахара избърши нападение с бойния нервно-паралитичен газ зарин в метрото в Токио, предизвиквайки смъртта на 12 души и увреждайки здравето на няколко хиляди. На процеса през юни 1998 г. последователи признават, че още преди 1995 г. са се опитвали чрез освобождаването на смъртоносни микроорганизми да предизвикат биологична война в Япония и апокалипсис, който лидерът на култа „предвиждал“. Очевидно щамовете не са били достатъчно патогенни, защото не са установени тежко заболели или странни смъртни случаи.

Към 1995 г. последователите на този култ в Япония са наброявали около 9000 души, а извън страната - около 40 000.Към 2004 г. се предполага, че броят на членовете е между 1500 и 2000.През 2000 г. „Аум Шинрикьо“ е преименуван в „Алеф“ - първата буква от еврейската азбука (иврит).

През 1997 г. 39 последователи на култа „Порта към Рая“, включително и нейният водач Маршал Епълуайт, поглъщат комбинация от водка и наркотици по негово нареждане, с което прекратяват земното си съществуване. Членовете на „новата религия“ били убедени, че единственият начин да преживеят предстоящото загиване на Земята през 2000 г. е да се самоубият и да бъдат взети на борда на извънземен кораб, който иде дойде веднага след появяването на кометата Хейл-Боп. Епълуайт, бивш пациент на психиатрията, който се отрекъл от секса, успял да убеди 39 мъже да се подложат на кастрация.

През 1998 г. Сциентоложката църква е обвинена в подтикване към самоубийства на нейни членове, убийства и психологически тормоз. Когато Германия отказва да признае този култ като истинска религиозна организация, САЩ я обвиняват в „нетолерантност“ и оказват силен дипломатически натиск.

Според съобщение на „Ройтерс“ от 11 август 1999 г. финландски съд осъжда доживот 24-годишен мъж за убийството на негов приятел в сатанински ритуал, включващ мъчения, канибализъм и некрофилия. Районният съд при малкото градче Хивинкаа, близо до Хелзинки, издава присъда от 8 години затвор на 17-годишна жена за участие в същото убийство. Третият обвиняем - мъж на 20 години, е осъден на 3 години за нанасяне на тежки телесни повреди. Преди да извършат престъплението, младите почитатели на хевиметъл са консумирали домашно приготвен алкохол. И тримата са яли от месото на убития и са извършвали сексуални действия с трупа му, преди да го нарежат на малки парчета. Съдът намира за виновен първия обвиняем и за причинената мъчителна смърт на неговото куче като жертвен ритуал в чест на празника на вещиците Хелоуин. Властите в областта като цяло са изразили загриженост от зачестилите обезчестявания на гробове от финландски младежи, проявяващи повишен интерес към сатанизма.

Според лондонския „Дейли телеграф“ от 5 октомври 1998 г. 7 члена на култа „Йонгсанг“ (т. е. Църквата „вечен живот“), изповядващ края на света, са открити изгорели до смърт в миниван на източния бряг на Южна Корея. Според полицията става дума за религиозно групово самоубийство. Лидерът на култа - 57-годишният By Йонг-мин, напуснал дома си в Сеул няколко месеца преди това заедно с шестима свои последователи, съобщавайки, че се отправят на вечно пътешествие. Църквата, която вече била западнала, до неотдавна имала хиляди последователи, на които обещавала вечен живот в рая. Полицията твърди, че това е само един от многото действащи подобни култове в Южна Корея.

През 2000 г. 40 бивши последователи на Общество за Кришна съзнание внасят иск срещу лидери на сектата за 400 млн. долара обезщетение заради това, че в продължение на години са изтезавали и изнасилвали близо 1000 деца, пребиваващи в техните интернати.

През март 2001 г. столицата на Аржентина Буенос Айрес е шокирана от бруталното убийство на 50-годишния Хуан Карлос Варкес от двете му дъщери - Силвина на 21 г. и Габриела на 29 г. В изпълнение на сатанински ритуал той бил намушкан от тях 100 пъти, след което те изяли част от лицето му. По тялото му освен прободните рани били изрисувани с нож странни фигури. Според полицията и тримата са били последователи на култа, известен като „Алхимичен център за трансмутация“. На мястото на престъплението били открити чаши със странна течност и книга по „алхимични обряди“. Когато органите на реда пристигнали в дома на убития, двете жени били изпаднали в шок - едната призовавала Сатаната, а другата - говорела, че най-накрая Сатаната напуснал тялото на баща им. Според властите в Аржентина се забелязва увеличаване на дейността на различни култове и секти в страната.

Вестник „Корея хералд“ от 14 август 2003 г. съобщава за извършени от членове на култ убийства на други 9 последователи на същия за периода 1984-1992 г. Преди това през 1995 г. четирима души от организацията са осъдени за подобно престъпление. Един от лидерите на групата признал, че по нареждане е извършвал убийства на тези, които се осмелявали да оспорват властта на върховния ù водач - някой си Чо, като труповете били заравяни тайно. Основната доктрина на култа била съблюдаването на 131-те заповеди на Чо. В определен период от време последователите му наброявали около 3000.

През август 2003 г. след 11 г. разследване в Бразилия започва съдебен процес срещу водач на религиозна група и петима негови последователи, обвинени в отвличането на 19 момчета, изрязване на половите им органи и извършване на ритуални убийства.Само две от децата успели да избягат.

През октомври 2004 г. Искандар, духовен водач на култ в Индонезия, който обещавал богатство на своите ученици, се признал за виновен в убийството на 12 от тях, извършени през последните девет години. Според него те изпили „еликсир“, съдържащ арсеник и цианид, който той лично приготвил и им дал, за да могат да открият „божествено вдъхновение“.

През април 2005 г. Върховният съд потвърждава доживотната присъда на „духовния водач“ Свами Премананда от Тиручирапали в Тамил Наду и го принуждава да заплати обезщетение от 6,6 млн. рупии на пострадали от религиозния му плам. „Гуруто“ е обвинен в изнасилването на 13 момичета и убийство на живеещ в ашрама му.

В края на 60-те години на XX в. в ерата на хипитата и настъпващата Ню Ейдж епоха много млади хора бяха привлечени от тибетската и индийската екзотика в търсене на духовен мир и по-щастлив и хармоничен живот. През 70-те вече плъзнаха слухове за сексуални злоупотреби с последователки на някои будистки и индийски „гуру“, обикалящи света и преподаващи „пътя към спасението“.

Покойният вече лама Трунгпа Римпоче захвърля монашеската роба и се установява в САЩ, където преподава будистка медитация и става ролеви модел за много американци и будистки учители. Същият обаче е бил приятел на чашката и женкар. През 1987 г. умира преждевременно в резултат на любовта си към алкохола. Преди да почине, той избира американския студент Осел Тензин за свой наследник. Последният почива от СПИН, след като е заразил няколко свои последователи.

През 1995 г. срещу тибетския лама Согиал Римпоче, който преподава будистка медитация по целия свят вече повече от 20 години и има центрове в различни страни, е заведено дело за сексуална злоупотреба и принуда. Въпреки че той не е монах и не е давал клетва за безбрачие, съдебни искове като този хвърлят сянка върху искреността и безкористността на духовните наставници.

На конференция за западни будистки учители в Индия през 1994 г. Далай Лама призовава всички делегати да не се страхуват да критикуват и разобличават безчестните и покварени учители.

Йога е път за постигане на хармония със самия себе си и света наоколо. Тя включва не само специални упражнения за поддържане на съвършено физическо здраве, но и морално-етични принципи и предписания за духовно издигане. Хилядолетия техниките и практиките на йога са се преподавали от гуру на ученик като свещен ритуал и много ценно знание. Днес обаче това е превърнато в повърхностна мода и доходоносен бизнес, с който нерядко се злоупотребява от самозвани учители, които, експлоатирайки стремежа към повисши идеали и търсенето на нови духовни хоризонти от много хора намират добър начин да попълнят банковите си сметки и да живеят в охолство, проповядвайки в същото време аскетизъм и прост начин на живот. Много „гуру“ в САЩ обучават известни звезди, живеят в имения за милиони долари, разхождат се с ролс-ройси и хеликоптери и изглежда, че добре се наслаждават на постиженията на цивилизацията.

През 1994 г. Амрит Десай, учител по йога в Ленокс, Масачузетс, е принуден да се оттегли, след като признава, че е имал сексуални връзки с три последователки. В същото време крайъгълен камък на поученията му са именно спазването на безбрачие и отхвърлянето на секса, както и воденето на аскетичен живот. Учителят му, известният Свами Сатчидананда, и до смъртта си не се признава за виновен въпреки обвиненията в сексуални злоупотреби с негови ученички.

През 1997 г. друг известен „гуру“ - Свами Рама е принуден да заплати 1,9 млн. долара, след като е обвинен в сексуална злоупотреба с негова последователка.

Според твърденията на някои „духовни водачи“ те са били „изнудвани“ и „принудени“ да правят секс с последователките си, които заявявали, че ще се самоубият, ако им бъде отказано.

На хората, които търсят помощ от духовен учител, им се иска да вярват във всичко, което той или тя им казва. По принцип с взаимоотношенията учител-ученик може да бъде злоупотребено лесно, тъй като те са на основата на власт и подчинение. Много жени, които търсят напътствия от духовни наставници, идват от дисфункционални семейства, в които са израснали без баща или са имали много лоша връзка с него, а в някои случаи са били дори сексуално насилвани. Те търсят фигурата на добрия родител, защото имат нужда да излекуват душата си и това ги кара да приемат идеалистично и безрезервно мъжете, които се представят за учители. Сексуална връзка с подобен „гуру“ понякога ги кара за момент да се възприемат като „специални“, но след отрезвяването си те обикновено стават още по-объркани, разочаровани и се чувстват използвани.

Не искам да кажа, че много хора не получават ценни съвети от контакта си с различни духовни наставници и че не са стимулирани да водят по-прост и възвишен живот, а да подскажа, че прекаленото и сляпо доверяване на хора, които не са надскочили егоизма си, а само претендират за това, може да донесе допълнителни разочарования и болка на някои последователи и да компрометира учението и мъдростта. Мнозина често не правят разлика между учителкойто само помагано не е преодолял своята нисша природаи истински гурукойто е просветлено същество и е овладял страстите на егото.

Карлос Кастанеда е добре познат на духовните търсачи у нас с неговите бестселъри за индианския шаман Дон Хуан. Дали Дон Хуан някога е съществувал или всичко, описано в книгите, е плод на философските разсъждения, фантазиите на автора и влиянието на халюциногенния пейот?

През март 1973 г. Кастанеда е на корицата на известното списание „Тайм“, а когато умира в дома си от рак на черния дроб на 72-годишна възраст през април 1998 г., никой не си спомня вече за него. През целия си живот той упорито отбягва светлината на прожекторите и се обгръща с тайнственост, въпреки че обичал да посещава партита на звездите в Южна Калифорния. Книгите, които са публикувани за него от две от жените, споделили част от живота му, го описват като заблуден философ с каризма (чар), манипулативен, а понякога дори жесток и в обноските си към другите, твърде далеч от учението на Дон Хуан, за което пише.

Един друг „гуру“ - известният индиец Сай Баба (наричан още и Бхагаван Шри Сатия Сай Баба), който има милиони почитатели по света, смятан от тях за „спасител на човечеството“ и за инкарнация (въплъщение) на Бога, е обвиняван вече многократно в педофилия и хомосексуални посегателства, измама и други престъпления, включително и за мистериозното убийство на шестима души от най-приближените му, извършено в неговата спалня през 1993 г.

Сай Баба е известен с „материализирането“ на вибхути („свещена пепел“) и на разни предмети, като например бижута и часовници. Според „Сайънс енд решънълист’с асосиейшън ъф Индия“ (SRAI) някои от документираните на видeo oт индийски оператор „материализации“ показват, че става въпрос за ловка измама. Филмът е излъчен по телевизионен канал в Южна Африка, след което местната организация на Сай Баба заплашва, че иде заведе дело за „уронване на достойнството на гуруто“. Той разполага с огромни финансови средства, набрани от дарения, и се ползва с протекцията на влиятелни индийски политици, затова и досега не е извикан в съда по обвиненията, които са му отправяни.

През 1976 г. Тал Бруук, който прекарва 14 месеца в ашрама на Сай Баба, публикува книгата „Аватар на нощта“4, от която всички издадени 3000 копия в Индия веднага са изкупени и унищожени. В нея той пише за собствените си преживявания и хомосексуалните и педофилски наклонности на „аватара“. Самият Бруук, самозаблуждавал се повече от година, след това си задава въпросите - защо „всемогъщият“ Сай Баба не излекувал своя девер, когато се разболял от бяс, защо самият той е бил приет в болница със счупена ръка и спукан апендикс и защо се движи в скъпи коли с многобройна охрана при положение, че проповядва прост и духовно ориентиран живот.

През 1996 г. в модерната болница, построена с дарения от организацията на Сай Баба, е трябвало да бъде извършена трансплантация на бъбрек от син на баща. Двамата са оперирани, но им е съобщено, че трансплантацията е неуспешна. След като решават да се прегледат в друга болница, било установено, че единият бъбрек на сина наистина липсва, но не е бил трансплантиран на бащата. Веднага възниква въпросът: дали болницата не е част от добре организирания бизнес с органи за трансплантация. Оплакванията на потърпевшите са оставени без внимание.

През 1995 г., когато празнува 75-ия си рожден ден в присъствието на президента и министър-председателя на Индия, Сай Баба заявява, че започва проект за осигуряването на питейна вода за всички селища в сухата област Анан-тапур. Хората обаче така и не получават обещаното, защото се оказва, че водните танкове и тръбите са долнокачествени и се пукат. Ето един пример за това как, когато правителството дебаркира от своите задължения, различни съмнителни религиозни организации проявяват „благотворителност“. Оказва се, че в същия ден 2 малко известни фондации от САЩ и Япония правят 45 млн. долара дарение на организацията на Сай Баба. Човек с основание може да се запита дали всъщност не става дума и за пране на пари.

Много добронамерени хора и последователи не осъзнават, че филантропията е само вложение в култа към Сай Баба и неговата империя и начин да се избегнат данъци. Обединената Банка на Индия, която е държавна, не взима никакви такси за трансферите на пари към организацията му. В Индия Сай Баба има поне 3000 центъра, а по света над 400, които ефективно пропагандират идеята за „аватара“ и съответно над 100 000 деца се обучават в учебни заведения, притежавани и спонсорирани от него.

Екип от учени от Университета в Исландия няколко пъти пътува до Индия, за да разследва паранормалните способности на „гуруто“, но на техните молби за контролирани експерименти винаги твърдо е отказвано. Трябва да се отбележи, че братът на бащата на Сай Баба е бил тан-трически фокусник и маг и много е вероятно да го е научил на някои трикове и „чудеса“.

За майка Тереза се е говорило много досега, и то главно със суперлативи. Дали има обаче реално основание за такива?!

За да илюстрирам разпространението и устойчивостта на един мит, първо ще дам няколко цитата от различни сайтове на български за майка Тереза. Сами ще се уверите, че повечето са представени в наивен, инфантилен стил, без да имат вярна информативна стойност.

„Както никоя друга личност майка Тереза се отдава на любовта към ближния. В Калкута тя се грижи за най-бедните, за умиращите и болните от проказа. Тя е почитана от безброй много хора по целия святкато много от тях виждат в нея една модерна светица: „The Saint of the Gutters'‘ („светицата на бордеите“). Нейното дело за човешкото достойнство е отличено през 1979 с Нобеловата награда за мир. Основаният от нея орден днес е деен в много страни по света.

„Тя умееше да приготви обяд за 7000 човека, да не спи денонощияда се уморява безумно и винаги да се усмихва. Получаваше колосални дарения, но притежаваше само чадър и одеяло. Тя беше Нобелов лауреат и почетен доктор на Оксфорд, но можеше да й позвъните по всяко време и да разговаряте с нея".

"Калкута, столицата на индийската провинция Западна Бенгалия, е море на бедността. И потокът, който представляват идващите от околностите бедни, не стихва. Никой не знае с точност колко милиона души наброява най-голямата и най-млада метрополия на Индия. Най-малко това са 11 милиона, ежедневно към тях идват и около 2000 души, които си търсят местенце сред препълнените тротоари. Сред тази бедност майка Тереза открива своя орден. Монахинята дава на гладните топла храна, на умиращите - легло, и най-важното, тя им дава съчувствие и се превръща в част от тяхната съдба.“

„Тереза се грижи заедно с ордена особено много за умиращи, сираци и болни. Нейният специален ангажимент се състои в грижата за болните от проказа. Днес към ордена принадлежат над 3000 сестри и над 500 братя в повече от сто страни по света. За нейното самоотвержено дело тя получава многобройни награди. Най-значимата е без съмнение Нобеловата награда за мир през 1979.“

„За често недостатъчното медицинско образование на своите братя и сестри майка Тереза обича да казва: ‘Важен е не успехът, а това да си верен на вярата' “ (?!)

„Бъдещите сестри в ордена се обучават 9 години. Работата им е денонощна и неспирна: чистене, пране, обработка на рани, докосване без ръкавици до най-ужасни язви от проказа. Понякога работят под куршумите, но вършат всичко с тиха и радостна усмивка. Ако в тях се появи раздразнение, могат да не отиват на работа, но се молят, докато не намерят покой.“

„Починалата носителка на Нобеловата награда за мир майка Тереза е личността, от която немските мениджъри са най-много впечатлени. Това установи Дюселдорфският изследователски институт след проучване чрез лични интервюта сред 400 стопански ръководители за списанието „ Wirtschaftswoche“. След нея следват Бил Гейтс, Йохан Волфганг Гьоте, Волфганг Амадеус Моцарт и Пабло Пикасо. Мениджърите е трябвало да оценят 3999 личности, марки и понятия според начина на въздействие.“

Според известния английски журналист и есеист Кристофър Хичинс (живеещ понастоящем в САЩ), автор на книгата с двусмислено заглавие „Мисионерската позиция: майка Тереза на теория и практика6тя не е нищо повече от добре раздут мит и уродлив продукт на съвременната ПР и медийна индустрия. Хитчинс твърди, че майка Тереза е била ограничена и много догматична жена с двоен стандарт. Поради крайните й религиозни виждания Ватиканът е имал големи резерви по отношения на нея и само след като е осъзнал, че може да му е полезна в разпространяването на католицизма, е решил да я използва и впоследствие да я канонизира. Оказва се, че „грижите за бедните и болните“ са само една легенда и нищо повече. С десетките милиони долари, които са събирани от нея често с фино изнудване, като понякога е приемала дарения и от известни сатрапи, виновни за смъртта и бедността на милиони, тя не е построила дори една модерна болница. Тогава къде са отишли парите?!

Корица на книгата на Кристофър Хичинс. Хичинс пише: „Това, което прави силно впечатление относно обявяването за „блажена“ на една жена, която се е нарекла ‘майка’ Тереза, е унизителното капитулиране от страна на църквата пред въздействието на шоу-бизнеса, суеверието и популизма... Преди трябваше да минат пет години след смъртта на някого и едва тогава да бъде номиниран за ‘блажен’. Този срок се даваше, за да се предпази църквата от местен или обществен ентусиазъм при промоцията на съмнителни личности. Папата (Йоан навел II - бел. авт.) номинира майка Тереза само една година след смъртта й през 1997 г... Той премахна службата, която се занимаваше с проучване (на кандидатите за светци - бел. авт.) и обяви повече светци, отколкото всички негови предшественици от XVI в. досега взети заедно...

Нейната позиция беше ултрареакционна и фундаменталистка дори от гледна точка на самата Католическа църква. Църквата наистина настоява пред вярващите да гледат с отвращение на абортите и да се въздържат да ги правят, но не твърди, че ‘те са най-големият враг на мира', както гротескно заяви майка Тереза пред втрещената аудитория при получаване на Нобеловата награда за мир7. През 1996 г. майка Тереза настояваше за референдум в Ирландия за забрана на разводите и повторната женитба, която да бъде отразена в конституцията на страната. По-късно обаче същата година в интервю) пред „Лейдис хоум джърнъл“ тя сподели, че изпитва задоволство от развода на лейди Диана, защото очевидно бракът й не бил особено щастлив...

Майка Тереза не беше приятел на бедните. Тя беше приятел на бедността... Тя прекара живота си противопоставяйки се на основното лечебно средство срещу бедността, а именно - даването на повече власт на жените и освобождаването им от тяхната роля на добитък за разплод. И беше приятел на най-лошите от богатите, приемайки пари от жестокия диктатор на Хаити Дювалие (и други като него). Къде отидоха тези пари и изобщо всичките дарения? Примитивният хоспис в Калкута беше в толкова окаяно състояние когато тя почина, колкото е бил и винаги преди това. Тя самата предпочиташе калифорнийските клиники, когато беше болна. А нейният орден винаги отказваше да даде гласност на каквато и да е финансова ревизия. Но ние имаме твърденията й, че е открила 500 метоха в повече от 100 страни, всички носещи името на ордена, който тя основа...

Богаташите имат гузна съвест и мнозина се опитват да я облекчат, като пращат пари на една женакоято се прави на активист, действащ за благото на ‘най-бедните от бедните'. На хората не им е приятно да признават, че са били преметнати и изнуденитака че благодарение на това възникна и се разпространи един миту който мързеливите медии никога не си дадоха труд да проверят и да задават неудобни въпроси около него. Много доброволцикоито са ходили в Калкутаса се върнали напълно разочаровани от отблъскващо твърдата идеология и практика на поддържане на бедността от орденано така и нямаше кой да ги чуе...

На богатите им се иска да вярватче някой някъде прави нещо за Третия свят. Поради тази причина те не проучват особено задълбочено мотивите или действията на някогокойто се е заел вместо тях с тази дейност по някакъв начин... Безпомощни децау изоставени скитниципрокажени и терминално болни са нерафинираният материал за демонстриране на милосърдие и състрадание. Те не са в състояние да се оплакват и тяхното пасивно поведение и падение са неподправени. Време е да осъзнаем,че самата тяу като водещ представител в света на тази фалшива за тях утехае демагогзамазващ положениетои служител на светските сили.

Тя винаги беше рекламирала фактаче е фундаменталист. Въпреки че й беше връчена Нобелова награда за миру тя никога не беше проявявала какъвто и да е интерес по отношение на мирау нито пък беше направила нещо за него. Никога не беше претендирала за товаче се бори с бедносттано винаги беше поддържалаче нейната работа е да ‘обръща във вярата"... Тя казау че най-голямата заплаха за мира са абортите и контрацепцията. Едно напълно нелепо твърдение... Тя всъщност никога не прикриваше своето вярванече бедността е дар от Бога и че бедните трябва да са щастливи със своята бедност... Можете ли да ми дадете пример тя да е помогнала някъдекъдето е имало глад? Няма такъв случай....

Ето една женакоято в продължение на почти 30 години се радва на обществено внимание в медиитеи то е изцяло положително и благосклонно към нея. Никой дори и не беше помислял да провери дали го заслужава...

Аз съм получавал много писма от бивши доброволци в нейните мисии в АмерикаКения или Калкутакоито са разбраличе идеализмъткойто са очаквалив действителност не е целта на нейната благотворителност. Те се бяха присъединявали към култова организация, ръководена от диктата на една примитивна жена. Мнозина от тези хора са мислеличе са единствените, които са преживели това разочарование и не са му давали гласност. Други го бяха направили. Има една жена от Ню Йорк на име Сюзън Шийлдс. Като монахиня тя отдава целия си живот на мисията, докато най-накрая разбира, че е въвлечена в организация с култов характер, която извършва рекет. Доколкото ми е известно, нейните свидетелски показания никога не са били опровергани. Монахините просто събираха като дарения огромни суми и ги пращаха в неизвестно коя банка. Нямаше финансови ревизии. Като се имат предвид метохигпе и манастирите, които е направила, може със сигурност да се каже къде са отишли парите - за изграждането на един орден, а не за облекчаване на страдащите...

Освен това тя се сприятели с цяла верига мошеници и експлоататори - от Чарлз Кийтинг от „Линкълнс сейвингс енд лоун"(обвинен през 1991 г. в рекет, измама и заговор - бел. авт.) до отвратителната династия на диктатора Дювалие в Хаити, като приемаше и от двамата огромни дарения - пари, които на практика са били откраднати от бедните.

За мен беше шок да открия, че общоприетото относно личността на майка Тереза - например нейната аскетичност и скромността й - не е вярно дори в най-малка степен...“

Междувременно от прокуратурата в Лос Анджелис поискали от нея да върне мръсните пари, които получила от Чарлз Кийтинг. В писмо до съдията по делото тя написала, че същият (предоставил ù частен самолет и 1,4 млн. долара) е добър човек.

Както журналистът отбелязва в едно писмо като отговор на критика срещу него във връзка с книгата му: „Аз давам доказателства, че майка Тереза утешаваше и подкрепяше богатите и силните на деня... докато проповядваше подчинение и примирение на бедните.“ Той посочва като един от примерите за нейното лицемерие публичната й подкрепа за развода на лейди Ди, докато в същото време призовава ирландците да приемат закон, забраняващ разводите и повторните женитби. Майка Тереза защитаваше правото на принцеса Даяна да поиска развод, като показа, че католическата църква раздава индулгенции на богатите, а в същото време проповядва целомъдрие и непорочност на бедните. Типичният двоен стандарт.

Една година след смъртта ù, след тригодишно разследване на три континента, немското списание „Щерн“ от 10.09.1998 г. публикува унищожително критична статия по отношение на дейността ù, озаглавена: „Майка Тереза, къде са Вашите милиони?“ Заключението е, че нейната организация е по същество религиозен орден и изобщо не може да се нарече благотворителна. От страна на ордена не са постъпвали протести по повод написаното.

Нека да видим какво пише и д-р Аруп Чатърджи в книгата си „Майка Тереза: окончателната присъда“.

Самият Чатърджи е роден и отраснал в Калкута, а жена му е католичка от Ирландия. Според думите му той е много неприятно изненадан, шокиран и натъжен от факта, че пред целия свят Калкута се представя, от една страна, като символ на бедността, мизерията и човешката деградация, а от друга - на „помощта“, която майка Тереза оказва там на „най-бедните от бедните“. Калкута дава едни от най-светлите умове на Индия и е културният и модният център на тази държава. Но, както отбелязва Чатърджи, възмущава го не толкова мрачният имидж, чрез който градът е представен пред света, колкото идеята за „спасителната“ роля на майка Тереза, която ù се приписва по отношение на мегаполиса и болните и бедните в него.

Според д-р Чатърджи майка Тереза никога не е оборвала обвиненията за липсата на грижи към тези, които са приемани в примитивните хосписи на ордена, както и по отношение на манипулирането на медии и измислянето на цифри за милионите долари, изразходвани безотчетно. Той многократно моли за официално интервю с нея, докато е още жива, като заявява, че е готов да го вземе в която и да е държава по света, но тя винаги е отказвала. В същото време с охота се е явявала пред благосклонно настроени към нея медии, чрез които е разпространявала лъжите и мита за своята „благотворителна дейност“. Както отбелязва индиецът, майка Тереза никога не е построила болница нито в Калкута, нито в който и да е друг град по света.

„С напредването на възрастта истината ставаше все по-чуждо понятие за нея. Тя многократно раздуваше своята дейност в обръщенията си към поддръжници и журналисти. Често твърденията й нямаха нищо общо с действителността. Журналистите не смееха да поставят под съмнение товакоето казваше. Може би и тя самата си вярваше на приказките... Винаги се стараеше да впечатли журналистите и поддръжниците си и не беше толкова загрижена за беднитепоне не и в Индия...“

Д-р Чатърджи посочва многобройни примери в книгата си, когато е имало бедствия и цялата местна индийска общност, дори и проститутките са събирали помощи за пострадалите и изпадналите в беда, докато в същото време майка Тереза и нейният орден не са взимали никакво отношение и са пренебрегвали призивите към тях. Най-многото, което са правили, е да се „молят“ за нуждаещите се. Голяма помощ, наистина. Според него най-често в такива моменти „светицата“ се намирала в САЩ или друга западна държава, където се занимавала със срещи с политици и пледирала за забрана на абортите. Чатърджи твърди, че след 1978 г. майка Тереза не е била нито една година в Индия по време на мусоните, когато има най-голяма нужда от помощ и благотворителност.

Индиецът е прекарал с дни с камерата си в две от „кухните за бедни“, за да документира „хилядите“, на които всекидневно е помагал нейният орден според думите й, но така и никога не е успял да види повече от 50-70 души, които, за да получат храна, е трябвало да притежават специално издадени „карти“. Цифрите обаче, които тя редовно и без угризения споменава - от 4000 до 9000, никога не са имали нищо общо с действителността и са завишени десетки и дори стотици пъти.

„Майка Тереза често разправяшече монахините от ордена прибирали хора от улиците на Калкута... По време на награждаването си с Нобеловата награда тя каза: ‘Ние имаме дом за умиращите в Калкутакъдето сме прибрали само от улицата повече от 36 000 души и от тях повече от 18 000 са умрели по красив начин.' Не само цифритекоито тя даде са грешни,но и цялата версия за 'прибиране на хора от улицата' е изцяло лъжлива.“

Според наблюденията на Чатърджи монахините освен че най-често не са знаели бенгалски, а понякога и хинди - най-говоримите езици в областта, никога не са се занимавали с подобна дейност. Единствената линейка, която е стояла пред хосписа, е била използвана само за развеждане на послушничките, но не и за каране на болни хора. Самите монахини, въпреки многобройните твърдения на майка Тереза за техния изключително смирен и аскетичен живот, са се возели редовно на такси и са пазарували от добре известни в Калкута модни магазини за дрехи и дамска козметика.

Чатърджи пише Отворено писмо до майка Тереза и нейния орден, в което прави запитвания относно заблудите и лъжите, разпространявани от нея и нейните последователки, но така и не получава отговор.

Факт е, че в Библията, както и в други религиозни книги, има мъдрост и символика, които обаче остават неразбрани или с които се злоупотребява. Религиозните водачи интерпретират написаното в тях така, както намират за удобно в подкрепа на идеологията, която искат да разпространяват, и на политиката, която провеждат. Очевидно е, че самите религиозни институции са се пропили с най-нисшите човешки страсти и отдавна не служат на хората за духовното им развитие. Ако разбира се, изобщо са го правили някога истински.
Интересно е да се отбележи, че когато беше на посещение в България преди няколко години, папа Йоан Павел II не спомена Иисус Христос, който всъщност се явява глава на християнската църква и чиито достойнства и духовни качества се предполага, че тази институция би трябвало да е въплътила. Може да се каже, че визитата на главата на Католическата църква у нас разкри истинския характер на изповядваната от Ватикана религия и лицето на нейния „бог“. Това е религията на съвременното езичество, обслужвана от нейния жречески елит от чиновници и политици, който ламти преди всичко за финансова и политическа власт. Тя изисква разделение на хората на „елит“ и простолюдие, което да изхранва този „елит“ и да изпълнява волята му, а Христос да си остане закован на кръста заедно с неговите добродетели. Папата няма друг бог освен самия себе си, а съвременната държава не желае трансцедентални богове, които нямат нужда от политическо одобрение. Иисус Христос е много мощен символ за положителна духовна трансформация на съзнанието и това го прави опасен и политически неприемлив за всички, чийто бог са властта и парите. Затова и по принцип повечето атаки в световен мащаб са насочени срещу въплъщението на безусловната любов, състраданието и опрощението, на което той се явява израз.

Очевидно религиозността е основна тенденция в човешката психика. Моята цел не е да ви накарам да унищожите религиозното чувство у вас, а да направя достояние тактиките, чрез които различните верски институции контролират и манипулират последователите, така че хората да могат да ги разпознават и да не стават техни жертви. Да се разчита сляпо на чужд авторитет и „вяра“, е опасно за свободата и духовното здраве на индивида. Изчезването на чувството за отговорност е най-пагубното и с най-тежки резултати последствие от подчиняването на нечия власт. Ще ви напомня, че истинският духовен учител не се възползва от слабостите на своите ученици, а се опитва да ги направи силни и независими, включително и от него самия. Ако религиозността помага на човека да се издигне над егоизма си, да живее съзнателно и пълноценно, без да причинява болка и страдание на другите, да надмогне интелектуалната си слепота, да осъзнае дълбоката духовна същина на човешката природа и да съгради един свободен и по-добър свят, какво по-хубаво от това?

 

край на втора част