ОКОВАНА СВОБОДА. ТЕХНОЛОГИЯ НА ГЛОБАЛНИЯ КОНТРОЛ

д-р Атанас Гълъбов

ГЛАВА 8: РЕЛИГИЯТА КАТО СРЕДСТВО ЗА КОНТРОЛ

ПЪРВА ЧАСТ

 

 

 

 

Тази тема определено е много трудна за обсъждане както поради дълбоко вкоренените многовековни предразсъдъци и митове, така и поради нееднозначното дефиниране на някои термини и спорно тълкуване на религиозни понятия, текстове, събития и преживявания.

Според Лама Тубтен Йеше целта на религията независимо от името й "... е да разберем природата на нашата психика, на нашия ум, на нашите чувства". Религията би трябвало да служи на доброто - да помага на хората да следват нравствено по-възвишен и одухотворен живот и да осъзнаят, че това, което се нарича Бог на различни езици, е едно и също нещо. Но именно тя е едно от средствата, чрез които човечеството е разделяно и хвърляно в жестоки братоубийствени конфликти от древността до днес. Някои индивиди, последователи на различни вероизповедания, са успели да опознаят висшата природа на човека и са се опитвали да направят това знание достояние на останалите хора, но самоналаганите ограничения на ума и сляпото следване на определени теории и смятани за „свещени“ книги винаги са представлявали за масите най-сериозната и трудно преодолима бариера пред свободата на мисълта и на духа, чрез които само може да се стигне до истината.

Като цяло религиозните институции със своето многообразие от доктрини и догми, с които боравят, винаги са били един от най-мощните инструменти за осъществяване на контрол над съзнанието на човечеството. От самото начало на своето съществуване досега религията и политиката са вървели ръка за ръка и умело са използвали суеверието, лековерието и идеализма на мнозина за користни цели. Независимо дали религията е била водеща или не в този съюз, целта и на двете през вековете е била една и съща - битка за умовете на хората за постигането на максимална власт.

Тъй като тази книга има за задача да разгледа преди всичко начините за манипулиране, аз няма да се спирам на историческото развитие на религиите, нито на многобройните престъпления, извършени в тяхно име, освен в отделни случаи, и то в илюстративен план.

Съществуват много дефиниции на понятието религия, но най-общо казано това е система от вярвания, свързана с преклонение пред no-висша сила - Бог или богове, която обикновено включва ритуали, правила и обичаи, етичен кодекс и философия за живота. В различните вероизповедания има и разнообразни духовни практики: религиозни служби, церемонии и празници, пасторски напътствия, молитви, медитация, пости и т. н., които би трябвало да помагат на вярващите да разширяват съзнанието си и да постигнат положителна духовна трансформация.

Понастоящем в света има няколко хиляди вероизповедания, представени като традиционни религии, секти и култове, и повечето от тях се опитват да наложат своята доктрина и воля върху колкото се може повече хора с претенциите за „истинност“.

Основните традиционни религии, които са с най-много последователи, са: християнство, ислямхиндуизъм, будизъм, шинтоизъми юдеизъм. Ето какво пише Бончо Асенов за начина, по който те се вписват в схемата на обществено-политическия живот на различните държави: „Световните религии започват да се приспособяват към националните особености на всеки народ и да се съобразяват със специфичностите в националната им култура, биттрадиции, обичаи и душевност, превръщайки ги в част от регламентирания религиозен бит. Религията... изисква от вярващия да спазва определени ‘длъжности и добродетели' в отношението си към 'ближните2, враговете и грешнитекъм семейството, обществото и държавата. Тя дори му разкрива подробно какво трябва да бъде отношението на вярващия към самия себе си... Чрез своите канони и догми тя играе определена регулираща роля в живота на вярващите и оказва силно въздействие върху тяхното поведение. Нейните морални заповеди и санкции понякога стават норми на поведение не само на отделни личности, но и на цели етнически общности... религиозните чувства и настроения дълбоко проникват в психиката на хората, живеещи в една етническа общности оформят до голяма степен особеностите в нейното развитие. Влиянието на религията през древността и Средновековието е толкова силноче на религиозната принадлежност се придава по-голямо значениеотколкото на народностната принадлежност... Да припомним обожествяването на царската власт в древността или политическите аспирации на Католическата църква през Средновековиетодовели до създаването на теократични теорииобслужващи стремежа й за световно господство... В някои случаи религиозните предписания се превръщат в норми на поведение не само на отделната конфесияу но и на дадена партия и дори държава. Религията в качеството си на идеологическа система чрез своите институти и специално създадени религиозни и полурелигиозни партиимладежкиженскипрофесионални и други организации се стреми да оказва влияние върху обществено-политическия живот на отделната страна или регионите на света...

Сектата е религиозна група, която е разклонение на вече установена религия. Тя е запазила повечето от вярванията на деноминацията3, от която произлиза, но има и концепции, които се различават. Сектата може да е и в опозиция или враждебна по отношение на господстващата религия и да е откъсната от нея. Някои секти понякога се разрастват значително и след това се разбиват като религии с голям брой последователи. Мормоните („Църквата на Иисус Христос на светиите от последните дни“) са един от най-известните примери в това отношение.

Многобройните секти, които произлизат от традиционните религии, от своя страна също понякога дават живот на нови религиозни вероизповедания.

Думата секта често носи негативен смисъл, също както и понятието култ. В някои случаи те се употребяват като синоними, особено когато става дума за нетрадиционните секти на Запад - т. е. тези, които не са произлезли от християнството. Определени секти по принцип притежават и характерните за култа черти, които ще разгледам в тази глава.

Култът има много и различни форми, което е една от причините да няма единна, приета от всички дефиниция на това понятие. Смята се, че то за пръв път е употребено от Ван Баален в книгата му „Хаосът на култовете“ (1938 г.). Както и при думата секта, трябва да се има предвид контекстът, в който се използва.

По принцип този термин би могъл да се прилага към група от хора с кaквumo и да са религиозни вярвания. От социологична гледна точка може да се употреби с неутрално значение по отношение на малка религиозна общност сред някоя доминираща религия в определена част на земното кълбо - например хиндуизмът може да бъде смятан за култ в България, а православното християнство - за култ в Индия. Всяко вероизповедание може да изглежда като култ в очите на друго. В най-широк смисъл традиционните религии също са култове. Самите последователи и поддръжници на култове ги наричат „нови религии“ или „нови религиозни движения“, за да им придадат по-голяма правдоподобност и да ги направят по-приемливи за обществото.

От началото на 60-те години на XX в. насам в англо-говорящите страни терминът култ е натоварен със силно негативен контекст. Причина за това са разкритията, че някои от „новите религии“ манипулират и експлоатират своите последователи във всяко отношение.

Най-често, когато се говори за култ, се има предвид нова, сравнително неголяма религиозна група, която обикновено има харизматичен лидер. След определен период от време даден култ би могъл да се развие като религия. Например сектата на мормоните в началото (през XIX в.) може да се смята, че е била култ с един водач - Джоузеф Смит, и няколко десетки последователи. Днес вече е вероизповедание с повече от 10 млн. последователи.

Много психотерапевти и психолози под култ разбират преди всичко опасна религиозна групав която се осъществява авторитарен контрол от страна на нейния водач, който прилага методи за промиване на ума и изобщо вредни за психическото и цялостното здраве на индивида техникиза да го държи под контрол.

Според друго подобно определение култът е силно манипулирана група, в която се осъществява експлоатация на членовете й и може да предизвика у тях психологическифинансови или физически щети. В него се налага диктат по отношение на поведението, мислите и емоциите на последователите. Използват се различни манипулативни прийоми, за да бъдат направени новопостъпилите верни, послушни и подчиняващи се членове.

Психологът д-р Пол Мартин, ръководител на възстановителен център за бивши последователи на религиозни общности и автор на книга за влиянието на култовете върху децата, пише: „Култът е група, която използва методи, лишаващи индивидите от способността им да правят свободен избор. Той си служи със заблуждаващи техники за набиране на последователи, използва чрез измама по разрушителен начин енергията на членовете му и превзема с хитрост умовете им... за реализация на целите на лидера в ущърб на последователите, техните семейства или обществото като цяло. Култовете могат да включват групи и организации, които на пръв поглед не изглеждат такива" (например без религиозен уклон).

В отделните държави по света определянето на дадено вероизповедание като култ, както и отношението към различните култове не е еднакво. В Белгия например парламентарната комисия през 1997 г. предлага 189 религиозни организации да бъдат категоризирани като „култ“ и сред тях са „Опус Деи“, хасидикският юдеизъм, квакерите, сатанизмът, будизмът и др.

Ще разгледам схематично общите черти, характерни за култовете, особено за тези, които наистина представляват заплаха за духовното здраве на индивида и на обществото като цяло.

1. Наличие на жив харизматичен водач, който властва с неоспорван авторитет. Тези, които са били въвлечени в култове, често казват, че водачите им са били „хипнотизиращи“ оратори, които те карат да им вярваш и това ги прави изключително опасни. Типичният обаятелен лидер като че ли има вродено усещане за начините, по които да манипулира и контролира хората, а в някои случаи може и специално да е изучавал психология и да е добре подготвен теоретично в това отношение.

Лидерът на култа изисква лично преклонение и почит за разлика от свещениците в традиционните религии и лидерите на демократични движения, които призовават вярващите да отдават почит на Бог или на абстрактни добродетели и принципи за постигане на лично и обществено благополучие. Според проф. Робърт Лифтън „Лидерът на култа все повече се превръща в обект на обожание на мястото на общите духовни принципикоито на пръв поглед се проповядват. “

Умението на водача да изглежда добронамерен, добросърдечен, загрижен към другите и духовен създава доверие и респект към него и за кратко време с помощта на определени тактики, той успешно успява да имплантира в умовете на последователите идеите, които иска.

2.  Групата има ясно изразена структура и йерархичност и спазва строга дисциплина. Лидерът е върховен авторитет, но той/тя може да делегира известна власт на негови подчинени, за да контролира и следи по-добре, от една страна, организацията на всички нива, а от друга -съблюдаването на доктрината („вярата“). Последователите не трябва да оспорват мненията и заповедите на по-старшите.

3.  Доктрината на култа е единствената реалност и истина. Тя се основава на вярванията и убежденията на водача, а последователите ù стриктно се придържат към нея - не се допускат интерпретации или други теории. Не се толерира критика към вярванията на култа, като същевременно се проявява нетолерантност към вярванията на другите. Ограничава се всякаква информация, която не подкрепя вижданията на групата и има правила за разрешените теми за обсъждане с хора, които не са в култа. Светът се изобразява само в черно и бяло, а хората и организациите се представят като добри или лоши в зависимост от отношението им към култа и водача.

4.  Лидерът може да претендира за притежаването на свръхествени сили или че има връзка с такива. Той самият се провъзгласява за ангел, прероден Иисус Христос, пророк или друга духовна фигура, който носи нещо „ново“ и е дошъл с определена „мисия“ (например да спаси „избраните“ и да донесе наказание за „грешниците“). На последователите се внушава, че лидерът независимо как се отнася с тях е напътстван и действа по „Божия воля“, и ако те се противят, значи се противят на Бог.

5. Водачът може да предсказва края на света и да твърди, че единствено култът предлага спасение. Всеки, който не приема неговата „истина“, се заклеймява като враг и се сатанизира. Лидерът решава кой има право да живее, защото е „праведен“, и кой да умре, защото е „грешен“.

„Тези култове се ръководят от харизматичен лидерпредвиждащ апокалиптично събитие, което ще пречисти света. И подтикват това да бъде осъществено с алтруистични самоубийства“, казва проф. Робърт Лифтън през ноември 1999 г. при представянето на книгата си за култа на японеца Шоко Асахара - „Аум Шинрикьо - да унищожиш света, за да го спасиш“.

6.    Водачът е единственият съдник и правораздавателен орган за своите последователи. Той самият обаче може да нарушава забраните, които е въвел и които важат за всички други, но не и за него. Например, докато членовете на култа понякога работят при тежки условия по 16-18 часа на ден и се хранят оскъдно, той живее в комфортна обстановка и без лишения; докато другите са задължени да съблюдават полово въздържание, той прави секс и т. н.

7. Прилагане на неетичен контрол и въздействие върху ума и емоциите на последователите чрез разнообразие от прийоми, създаване на зависимост от групата (включително и икономическа) и всяване на страх от напускането й.

Членовете трябва да се откажат от предишния си живот, който са бодили, и от хората, с които са общували, или поне връзките на „новопокръстения“ с култа трябва да са по-силни, отколкото между него и близките му, които не са последователи. Животът преди култа е бил грешен и лош - единствено правилният е настоящият. Целта е да се разруши индивидуалността, да се наложи груповата воля над индивидуалната и да се стимулира конформизъм. По принцип култът етоталитарен и авторитарен по своя характер с голям контрол върху последователите във всяка една област от техния живот- той определя какво да четат и да обсъждат, как да се държат с другите, как да се хранят и т. н.

Лидерите на култовете и сектите обикновено добре познават човешката психология и начините за ефективно обработване на съзнанието. Постепенно до края на тази глава ще разгледам някои манипулативни техники, които се прилагат от тях за „промиване на мозъка“.

8.  Последователите се използват за финансиране и обогатяване на култа (водача).

9.  Прилагане на двоен стандарт - членовете са задължавани да бъдат отворени и честни към групата и да се изповядват на водача или на определените от него хора. От друга страна, одобрява се и се окуражава използването на лъжи и манипулации от страна на вярващите по отношение на външни лица.

10.  Използване на различни заблуждаващи и неетични методи за набиране на нови членове.

По принцип огромната част от хората имат нужда да се чувстват сигурни и защитени и точно това използват религиите като цяло. Въпреки че изглеждат различни на пръв поглед, общото между тях е в схемата, по която манипулират своите последователи:създава се теория, която на пръв поглед изглежда горе-долу логична и заплашва с ексцентрични, безумни и дори жестоки твърдения тези, които не вярват или извършват „небогоугодни дела“, като в същото време награждава вярващите. Например: „Болките при раждане ги има, защото Бог така наказал Ева за прегрешението“.

Под една или друга форма доктрината за греха и спасението и съответно за Страшния съд и месията заема централно място в почти всички религии. Съответната църква казва: „Имаш много грехове, но ако приемеш нашата вяра, ще бъдеш спасен!“ Спасен, но от какво? Или може би заблуден?! До края на живота си?! Религиозните институции са търговски специалисти по продажбата на надежда и ловки спекуланти с наивността и доверчивостта на хората. Да си спомним как Ватиканът преди няколко века, за да си пълни касите, продаваше индулгенции на тези, които искаха да си „спасят“ душата. Писателят фантаст Роналд Хъбард - основател на сциентологията (Сциентоложката църква), неслучайно е казал: „Ако човек наистина иска да натрупа милионинай-добрият начин е да създаде своя собствена религия.

Напълно възможно е някаква висша сила, която наричаме Бог, да е сътворила вселената и всички форми на живот. Но кой „Бог“? Йехова, Аллах, Брахма или някой друг от хилядите религиозни изповедания и кой е истинският?! И ако в действителност е само един, защо трябва да има толкова много религии по света? Добре известна е взаимната нетолерантност на различните вероизповедания, като често се стига до крайности, за да се наложи собствената вяра на другите или да се изтъкне собствената доктрина като единствено правилната и „боговдъхновена“.

Всичко е казано толкова просто и кристално ясно в Новия Завет: „Обичай ближния като себе си“ и „Не прави на другите това,което не искаш да правят на теб самия“. С тези две изречения може да се изчерпи цялата мъдрост като предписание за добродетелен живот и взаимоотношения, която, ако се приложи на практика, иде направи Земята едно много по-добро място за обитаване. Вместо това обаче различните вероизповедания се опитват да налагат своите изкривени, болни представи за вселената такава, каквато би трябвало да изглежда според тях, и то най-често през очите на един зъл, отмъстителен и избирателен в своята любов Бог.

Ако хората се постараят да опознаят самите себе си, да проникнат в подсъзнанието си, да разберат скритите мотиви на своето поведение и отношение към околния свят, със сигурност голяма част от злините, случващи се на човешкия род, биха могли да бъдат предотвратени. Мнозина хвърлят огромни усилия, енергия и страст, за да разсъждават и спорят по безумни религиозни теми, вместо да използват това време за своето развитие, като свършат нещо полезно както за самите себе си, така и за другите около тях. Изписани са хиляди томове по религиозни въпроси, но от това животът на хората на Земята като цяло не е станал нито по-духовен, нито по-щастлив.

Всяка религия може да се разглежда като съвкупност от различни мисловни вируси, чиято цел е да ограничават свободата на мисленето и да осигуряват висока степен на контрол и самоконтрол. Точно както един вирус, който не може да бъде спрян от защитните сили на организма, религиозните (или каквито и да са) мисловни вируси под формата на вярвания, идеи и т. н. могат да проникнат дълбоко в съзнанието ни, ако не ги спре нашата критична част от него, да се развиват самостоятелно, да мутират, да еволюират и чрез общуване да се разпространяват в други възприемчиви умове. Най-често на заразения му е невъзможно да осъзнае, че има проблем, u mo понякога много сериозен. Само непредубеден страничен наблюдател може да го открие и разпознае.

Най-зловредният и мощен мисловен вирус, използван от религиите, за да въздействат върху съзнанието на своите последователи, е, че вярата има предимство пред фактите. „Вярването“ е в сърцето на всички религии и е тяхна отличителна черта. По принцип обръщането във вярата и индоктринирането не се осъществяват с логични аргументи. Религиите винаги изискват от своите последователи само и единствено вяра и за да осигурят „доказателства“ за нея, тълкуват „свещените“ книги така, че да оправдаят тезите им. Всяка интерпретация или обяснение, които противоречат на съответното „свещено писание“ или части от него и го поставят на съмнение, по дефиниция се приемат за невалидни. С други думи, фактите, логиката и здравият разум са напълно без значение, когато трябва да се определи кое е достоверно и кое не е по отношение на религиозната догматика. Много религиозни апологети открито заявяват, че не биха сменили вярванията си независимо от доказателствата, които им се представят за тяхната нелогичност. (!)

Дори и толерантни на пръв поглед свещенослужители и последователи на някоя религия, които заявяват, че нямат нищо против да разпитвате за тяхната вяра, бързо ще се разгневят и възмутят, когато започнете да дълбаете все по-надълбоко и те разберат, че вашето разследване се прави не с цел да подкрепите вярванията им и безпогрешността на доктрината, която споделят, а да разберете истината такава, каквато е.
Религиите разчитат за своя успех преди всичко на ловката промоция на митове и на невежеството на масите.

Затова те са направили здравия разум свой враг № 1. Мартин Лутер (1483-1546) ясно е дефинирал това: „Който иска да бъде християнин, трябва да извади очите на разума.“ Историята на повечето традиционни религии е свързана със заблуди, безпросветност, потискане на вярващите и ограбване на труда им, фаворизиране на „избраните“ и царете и насаждане на покорство у масите.

Една от най-широко прилаганите от векове насам открита и деспотична тактика от Католическата църква е концепцията за„опасното знание“ - с други думи, това са идеи, теории и факти, които са враждебни или изобличаващи по отношение на „вярата“ и църквата и затова трябва да бъдат далеч от умовете на паството. Невежеството на масите винаги е било сила в ръцете на религиозните (както и на политическите) водачи и институциикоито по принцип окуражават анти-интелектуализма.Вярата няма нужда от знания - това е тяхната идея. Да разбереш как функционира светът или вселената, е безполезно или най-малкото фатално отвличане от „пътя на спасението“. Когато човек не разбира нещо, най-лесно е да каже това е от „Божествен произход“ или пък „дяволска работа“. Според Стария Завет първият грях на човека дори бил, че вкусил от дървото на познанието в райската градина и затова бил наказан. Изводът е ясен - невежеството по отношение на света и самия човек се толерира и дори е желателно, докато стремежът към познание е опасен и подлежи на наказание. Ако някой не разбира символиката, скрита в подобни митове, буквалното приемане на написаното би имало силен негативен ефект върху съзнанието му.

Католическата църква винаги е била опонент на научните изследвания. Имало е времена, когато тя забранявала на хората да четат и пишат, както и да притежават Библията. Публично са изгаряни както книги, така и учени, дръзнали да се противопоставят на властта на й. Според папа Павел V например „Доктрината за движението на Земята около оста и около Слънцето е погрешна и напълно противоречи на Светото Писание“. Друг църковен отец пък твърдял, че „геометрията е от дявола“, и т. н.

Основателят на йезуитския орден - Игнациус Лойола (1491-1556), пише в „Духовни упражнения“: „За да бъдем прави във всичко,ние трябва винаги да се съгласяваме, с това което Църквата е решила...“(!)

През 1559 г. Инквизицията изрежда хиляди заглавия в Индекс на забранените книги, които католиците не трябвало да четат и да притежават. Голяма част от забранените творби са били от учени и напредничави умове, както и от автори от други вероизповедания. Католиците, за които било установено, че имат някое от изброените заглавия, били физически наказвани или отлъчвани от църквата. Дори през 1908 г., папа Пий X заявява, че списъкът иде бъде допълнително разширен. От 1966 г. насам Индексът вече не се осъвременява и няма наказания за „прегрешилите“, но за Католическата църква все още има опасни книги.

Emo какво казва кардинал Тарчизио Бертоне по едно предаване на Радио Ватикана според публикация в „Лос Анджелис таймс“ от 18 март 2005 г.: „Моят призив е следният: „Не четете и не купувайте ‘Кодът на Да Винчи’.“

Наистина има от какво да се страхуват различните религиозни водачи и институции: според едно изследване от 2001 г., извършено от Харвардския университет, съществува голяма взаимна връзка между образоваността на индивида и вярата в чудеса, рай и ад - високообразованите хора приемат в значително по-малка степен подобни обяснения.

Някои религии все още проповядват несъвместими със съвременното развитие на науката и познанието идеи и за да не загубят влиянието, което имат, и да не изпаднат в забвение, усърдно промиват мозъците на своите последователи, като се опитват да се нагодят към техническия прогрес и променящите се в глобален мащаб условия. Традиционните религии християнство, ислям и юдеизъм разполагат с мощен пропаганден апарат и огромни финансови възможности. Ватиканът например издава над 1500 вестници и списания на около 50 езика. Неговата радиостанция е една от най-мощните в света, а освен това има и собствени телевизионни канали. По такъв начин тази религиозна институция може да оказва изключително силно въздействие върху обществено-политическия живот на страните, в които преобладаващата част от населението са католици. За целта се използват и многобройните, обвързани с нея местни политически, професионални, студентски, женски, благотворителни и други организации.

Ватиканът е и една от най-мощните финансови сили в света. Притежава свои банки, има огромни капиталовложения в цял свят, акции в различни отрасли на промишлеността и е един от най-крупните поземлени собственици на земя в глобален мащаб. В същото време „учи“ хората на смирение и бедност.
Разбира се, не искам да кажа, че всички вероизповедания са безнадеждно закостенели и че не се опитват да разберат човека, света и вселената. От изповядващите основните религии са излезли големи учени, философи и хора на изкуството, които са допринесли много за обогатяване на човешките познания и култура и са създали изключителни творби. Но не трябва да се бърка догматичният фундаментализъм, който потиска ума и творчеството, с вдъхновението и любовта, родени от чистото сърце и непредубедената религиозност.

Друг пример за религиозен контрол върху ума са „законите срещу богохулство“. Самото им съществуване е показателно - да се потиснат всякакви мнения, които по някакъв начин не се харесват на определени религиозни кръгове. Например през 2002 г. един австрийски художник -Герхард Хадерер публикува сатирата „Животът на Иисус“. Книгата била преведена на няколко езика, включително и на гръцки. Но в Гърция все още действа закон срещу богохулството и щом творбата се появила на тамошния пазар, гръцката православна църква завела съдебно дело срещу автора. Въпреки че Хадерер е писал произведението си в Австрия и дори не знаел, че е публикувано на гръцки, според законите, валидни за ЕС, той бил принуден да замине за южната ни съседка във връзка с предявеното срещу него обвинение. Съдебните заседатели го намерили за виновен и му дали в месеца условно, като официално забранили книгата му в Гърция. След многобройни протести и кампания в негова защита, той бил оправдан, а забраната - вдигната.

Ислямските закони в някои държави са още по-строги и безапелационни. Когато през 1989 г. живеещият в Англия индийски писател Салман Рушди публикува „Сатанински строфи“, покойният вече аятолах Хомейни произнесе над него „фатва“, издавайки му смъртна присъда, защото обиждал исляма и представял пророка Мохамед като простосмъртен, който съгрешава, а последователите му - като разгулни мъже, и за главата му беше определена награда. Рушди беше принуден да се крие. Книгата беше обявена за богохулна и нечестива и забранена в много ислямски държави, а в някои немюсюлмански страни бяха атакувани книжарници и издатели заради това, че я продават. Днес екстремистки групировки все още продължават да издирват автора, за да го убият. И всичко това става в края на XX и началото на XXI в., когато човекът вече няколко десетилетия е в космоса.

Присъдата, преследването и изгнанието на Рушди го превърнаха в символ на борбата срещу религиозния фанатизъм. Неотдавна той призова исляма към нова духовност, която да замени тесногръдия догматизъм. В едно интервю Рушди заявява: „... мюсюлманите трябва да се запитат защо ислямът като държавна религия никога не е бил в състояние да създаде демокрация... В повечето случаи имаме военна или религиозна диктатура, или пък и двете едновременно..."

Много малко са тези, които решават да следват дадена религия в резултат на задълбочено, сравнително изследване на различните вероизповедания и духовни учения - огромната част от хората избират първо да „повярват“ и чак тогава да търсят разумни причини, които да оправдаят избора, който са направили. Такива, разбира се, понякога трудно биха могли да се намерят, но способностите на човека да се самозаблуждава са безгранични и той винаги може да представи „логично“ оправдание на своята вяра, като фактите са последното нещо, което би взел под внимание. Повечето хора вярват не защото са изследвали критично религията си, а защото не са го направили. И разбира се, религиозните институции винаги са ги окуражавали да не го правят.

Различните църкви се стремят така да индоктринират вярващите, че те самите да се цензурират и да не се опитват да намират извън съответната догма отговорите на въпросите, които ги вълнуват. Защо е този страх от познанието и търсенето на истината? Ако която и да е религия е сигурна, че това, което проповядва, е достоверно и не може да бъде оборено, защо се страхува да бъде подложена на тест?! Дори би следвало да насърчава подобни опити, за да могат вярващите да се уверят в нейната правдивост и сила.

Най-ефективно и трайно и същевременно най-пагубно за индивида е индоктринирането, което започва в детска възраст. Децата са по-впечатлителни и доверчиви и готови да приемат това, което им казват авторитетите, като имплантираното в умовете им оставя дълбоки и трайни следи. Подрастващите се изпращат например на неделно училище или посещават други религиозни мероприятия, където да им се поднесе като неоспорима истина доктрината на вярата. Има дори такива организации, които открито обявяват, че мисията им е да обръщат децата в съответната вяра (например „Чайлд евангелизм фелоушип“).

За спечелването на последователи първата преграда, която трябва да бъде преодоляна от всяка религия по принципе да убеди другите да приемат нейната идеология. Най-простият и ефикасен начин да привлечеш интереса на хората е като им разясниш каква облага би им донесло това. Така са правели винаги успешните водачи от древността до днес - за да ги следват другите, те са ги карали да повярват, че това, което им предлагат, ще бъде от полза за тях. Обаче каква награда да предложиш - различните хора се мотивират от различни неща. Тъй като повечето се стремят да бъдат щастливи, най-добрият начин да се справиш със ситуацията е просто да им предложиш щастлив и блажен живот. Това, разбира се, е твърде общо понятие, но въображението на хората ще свърши останалото и ще персонализира наградите по отношение на онова, което най-много искат да получат и което би ги накарало да се почувстват удовлетворени.

Сега идва втората трудност - ако им обещаеш нещо, което в действителност не можеш да им дадеш, тогава хората ще те изоставят. Но и за този казус има решение. Вместо да им предложиш моментално удовлетворяване на техните копнежи за щастие заради това, че са повярвали, отдалечи наградата в недалечното бъдеще така, че да изглежда някъде видима на хоризонта - наблизо, макар и не още напълно достижима. Това ще изпълни хората с надежда и ще ги въодушеви да работят повече в очакване на утрешния щастлив ден. Вариант е и да се отложи наградата за задгробния живот или в друг живот след смъртта. Доста полезно също се оказва и ако съчетаеш идеята за награда и предстоящо щастие със също толкова голямо наказание, за тези, които не вярват. Това съвсем би затвърдило мотивировката на последователите да не се отклоняват от дадените предписания чрез апелиране, от една страна, към желанието им за щастие, а от друга - към инстинкта им за самосъхранение.

Следващият голям проблем е трансмисията, т. е. препредаването на съобщението, идеята или вярванията. Водачът/пасторът може и да успее да накара много хора около него да му повярват, но не би могъл да обиколи целия свят и да проповядва непрекъснато. Затова има нужда от колкото се може повече последователи, които ще работят вместо него в тази насока и ще увеличават експоненциално паството, убеждавайки непрекъснато нови и нови хора и съответно ще умножават богатството на църквата/лидера. За дa бъде още по-ефикасна трансмисията, трябва да окуражиш готовите вече последователи, като им обещаеш допълнително щастие, ако те обръщат нови хора във вярата. Още по-ефектно и фино е, ако им кажеш, че би трябвало да спечелят последователи заради тяхно добро, за да могат и те да получат от очакваното щастие. Това ще даде силен мотив на вече обърнатите във вярата да евангелизират - те ще си представят, че правят нещо морално издържано. Разбира се, остава в сила и методът на обещаното наказание, ако някой не иска да приеме доктрината.

Третият важен момент е как да задържиш своите последователи. Тъй като целта на „вярата“ (култа) е да осъществява контрол над последователите, да ги караш да мислят сами и да си задават неудобни въпроси не е добра идея - точно това е, което никой манипулатор не иска манипулираните от него да правят. Скептиците и свободомислещите наистина е трудно да бъдат вкарани в кошарата. А водачът (или религиозната институция) иска стадо, което да е послушно, да не се съмнява в авторитета му и да не задава неудобни въпроси. Затова трябва да се внедри в умовете на последователите комплекс от вярвания, които да ги разубеждават и „предпазват“ от подобно поведение. Внушаваш им, че не трябва да се поддават и излагат на неподходяща външна информация и влиянието на други идеи извън тези, които вече са приели, защото това би се отразило негативно на вярата им. По възможност ограничи достъпа им до независими или враждебни източници, а още по-добре е да ги накараш сами да наложат вето в умовете си върху желанието да четат „забранена“ литература. Внуши им, че абсолютното доверие и послушание са добродетели, а съмнението поради каквато и да е причина, е грях и ги заплашва с изгубване на обещаната награда и още по-лошо дори - да бъдат безмилостно наказани заради тези свои „прегрешения“.

Един от начините е да учиш последователите си, че е грях да се съмняваш в Бог, като така съединяваш идеала с безрезервната и сляпа вяра. И ако нещо се случи, което да накара последователя да се запита за валидността на вярванията, които е придобил, той започва да изпитва веднага чувство за вина, че го прави, независимо колко логични и разумни може да са неговите съмнения. Това е много ефективен метод, за да се заглуши гласът на здравия скептицизъм и да се попречи на съмнението да вземе връх, като по този начин се предпазват внедрените религиозни догми от критично разследване от страна на последователя.

Тъй като една от основните функции на религията е да създава и да осигурява чувство на вътрешен комфорт, за да изпълни тази своя задача, религията има нужда от бог, който действа, но който не е лишен от грешки и човешки слабости. Един съвършено идеален бог би бил твърде далечен и недостатъчно ангажиран със ставащото на Земята и не би бил такава голяма утеха. Например в Библията пише: „Не трябва да изпитваш твоя Бог“ (Матея 4:7). С други думи когато Бог реши, ни помага и затова трябва да сме му благодарни, но невинаги трябва да разчитаме, че ще го направи, нито пък имаме право да очакваме подобно отношение от Него. Така религията си оставя вратички. „Бог не действа по команда“, казват апологетите, и не може да се каже или предвиди кога ще се намеси. Много удобно обяснение, не мислите ли?!

Друга тактика, за да държиш под контрол ума на последователите, е да ги научиш да използват като филтър внушените им идеи и вярвания и през него да интерпретират всичко, което се случва с тях самите и света наоколо. Така вярващите вече не са свободни да имат свое собствено мнение, особено по определени теми. Вместо например „Какво мисля аз по този въпрос“, вярващият се пита: „Какво мисли Бог по този въпрос“, където Бог олицетворява цялата съвкупност от поучения и догми, които са внедрени в ума му. Този метод не само че пречи на човека да използва здравия си разум и преценка, като ги предава в ръцете на външен авторитет, но и ако направи опит да си отговори смислено, едва ли ще успее, защото няма да има познавателна структура, която да използва за оценка извън тази, в която е вярвал до настоящия момент. Така че дори и да има някакви съмнения, те се изразяват според старата система на вярвания, която е здраво имплантирана в ума - например човекът се пита: „Защо Бог позволява всичко това да се случи?“ вместо „Възможно ли е да няма Бог и поради тази причина да се случва това нещо?“ Или поне не такъв Бог, какъвто го представя съответната религия. Първият въпрос предполага, че Бог съществува и че Той е позволил на събитието да стане по някакви неизвестни на вярващия презумпции. Вторият обаче не предлага подобни предположения.

Не би било от полза обаче, ако на всяко твърдение последователите реагират като на неоспорима истина. Такава вяра няма да просъществува дълго. Затова религиозните вярвания трябва да бъдат компарментализирани (обособени в отделна част) в ума на последователя, като всяка религия учи своето паство, че вярата има надмощие над доказателствата само когато става въпрос за тяхното вероизповедание (религия) и всички догми, които по някакъв начин са свързани с него. Така последователят може да функционира нормално във всекидневния живот и да изглежда напълно разумен и рационален във всичко друго, което прави. Дори може да подлага на критичен анализ религията на другите. Но когато защитава „собствените“ си вярвания, автоматично преминава в различен мисловен режим, при който всевъзможни небивалици се приемат като факт, всяка логика се потъпква за сметка на вярата и се допускат само „доказателства“, които подкрепят и защитават доктрината, в противен случаи се пренебрегват.

Колкото и абсурдно да звучи погледнато отстрани, това има своето обяснение в човешката психология. Повечето хора се боят да не изгубят почвата под краката си и да не излязат от коловоза на познатите идеи (независимо че може да са погрешни и нелепи), с които са отгледани и възпитани и на които разчитат да им дават насока в живота и да ги водят по един маркиран път. Човешкият ум има склонност да се съпротивлява, когато открие обезпокоителни признаци и доказателства, че светът, който познава, в действителност не е такъв, какъвто си го е представял, и да ги отхвърля. Предпочита да пренебрегне или да забрави новите факти, които оборват или заплашват вярванията му, отколкото да промени последните. Изисква се смелост, за да признаеш, че може би си грешал, и още по-голяма смелост, за да поправиш достойно грешката си.

Може би не всички религии са заченати с предварително добре пресметнато въздействие върху масите за печелене на последователи, обществен статус и икономическо и политическо влияние, но с течение на времето дори и тези, които са създадени с идеална цел, се корумпират и в края на краищата попадат под въздействието на Мамона.

Разбира се, не би било от полза да разглеждаме едностранчиво традиционните религии. На даден етап от развитието на обществото те са спомагали в известна степен за неговото структуриране, задавали са някакви параметри на морални норми на поведение и еталони. Въпросът е обаче кога тези норми и шаблони започват да се превръщат в спънка за свободата на мисълта и развитието на индивида и на обществото като цяло. Някои от мисловните вируси определено имат позитивен ефект върху човешкия ум, стимулирайки духовните му търсения и развитие, но други несъмнено разрушават и сковават психиката на индивида. Едни окуражават хората да живеят в мир и етичност, докато други са много опасни и водят до създаване на религиозен фундаментализъм, тероризъм и теокрация.

Ефективността на пропагандатанезависимо дали е религиозна или политическазависи не от доктринатаа от методиката,която се прилагаза да бъде имплантирана тази доктрина в съзнанието на хората и приета от тях. Дик Сътфен, специалист по хипноза и методи за подсъзнателно въздействие, дава ясна представа за методите, които се използват от различни християнски секти в днешно време, за да увеличават паството си, „обръщайки във вярата“ нови последователи и да печелят позиции в обществото. Според него основният факт, който обикновено никой никога не осъзнава или не приема насериозно, е, че му „промиват мозъка“. Тези, които са били вече „промити“, обикновено яростно защитават своите манипулатори, като заявяват, че те са им „показали светлината“ или са ги преобърнали в „правата вяра“ по чудотворен или свръхестествен начин. Изучаването на дейността на ентусиазираните християнски проповедници сектанти през XVIII в. в САЩ дава възможност да се разбере технологията на „обръщане във вярата“. Тя е описана много добре в „Битката за ума“ от д-р Уилям Саргънт.

Обикновено първата стъпка е да се въздейства на емоциите на индивида или групата, докато се постигне голяма интензивност на чувството на страх, гняв, възбуда и нервно напрежение като цяло. Резултатът, който се цели с подобен начин на въздействие, е нарушаване на способността да ce извършва правилно преценка и въвеждане в състояние на силно повишена внушаемост. Колкото повече и по-дълго се поддържа това състояние, толкова по-мощно е въздействието. По този начин проповедникът (водачът на култ или който и да е манипулатор или фигура с авторитет) създава подходяща „мозъчна фаза“, при която умът става „чист“ и слушателите му са готови да приемат от него новите идеи, които под формата на внушения заместват старите.

Както посочва У. Саргънт, огромният успех на Джон Уесли се е дължал на прилагането на гореописания начин на въздействие.

„Битката за ума“    Той започвал проповедта си с дълго и подробно описание на мъченията, на които ще бъдат осъдени слушателите му вовеки, ако не се обърнат във вярата. След това, когато ужасът и мъчителното чувство за вина в аудиторията достигали до краен предел, той променял тона си и обещавал спасение на тези, които повярват и се покаят. Така Уесли обърнал във вярата хиляди мъже, жени и деца.

Джонатан Едуардс, известен християнски сектантски евангелизатор (калвинист), проповядвал по подобен начин. Постепенно увеличавайки градуса на напрежението чрез провокиране на чувство за вина и внушаване на силен страх и мрачни опасения, той карал присъстващите да се пречупят. Проблемът обаче бил, че новите послания, които имплантирал, били силно отрицателни. Той им казвал: „Вие сте грешници и сте обречени да горите в ада!“ В резултат на това един от новопокръстените се самоубил, а друг се опитал да го направи. Въпреки че близките на двамата „намерили вечно спасение“, според думите им, те също били толкова силно впечатлени и повлияни от проповедите на Едуардс, че едва устояли на импулса да се самоубият.

Гореописаната техника, макар понякога и по-изтънчено, се прилага и днес от съвременните „евангелизатори“ посредством популярните в САЩ телевизионни „християнски“ проповеди. Този начин на въздействие е една от причините за преобръщането на много хора от старите религии към новите секти и култове и за наличието на християнски фундаментализъм.

Според Сътфен, ако човек иска да види как работят сектантските пастори, трябва да отиде в църкви, където проповядват, и да седне някъде по-назад. Много често, докато се събират хората, се пуска музика с повтарящи се мелодии и ритъм, който обикновено е между 45 и 72 удара в минута (близък до сърдечния), има хипнотично въздействие и може да доведе у голяма част от присъстващите до алфа-състояние на съзнанието, независимо че човек е с отворени очи. Както вече поясних в глава 2., щом човек изпадне в алфа-ритъм става значително по-податлив на външно въздействие, отколкото ако е в нормалното, напълно будно бета-състояние на ума. Много е възможно една и съща музика да бъде пускана винаги, когато има проповеди, и по този начин по пътя на условния рефлекс богомолецът навлиза в полухипнотично състояние още щом я чуе.

И така първо се появява помощник-пасторът и започва обработката, използвайки понякога една добре овладяна специфична, ритмична техника на говорене - т. нар. войс рол, която се прилага от хипнотизатори, както и от някои специално подготвени адвокати, когато искат да въздействат на заседателното жури. Говорещият като че ли приказва под такта на метроном или подчертава всяка дума по монотонен, ритмичен начин. Думите обикновено се изговарят със скорост 45 до 60 в минута, което цели засилване на хипнотичния ефект.

Постепенно помощник-проповедникът набира скорост и „подгрява“ публиката, предизвиквайки емоционална възбуда у слушателите, като някои силно внушаеми индивиди могат да изпаднат в транс. След това на сцената излиза хор от ефирно облечени „сладки и чисти“ девойчета, които започват да пеят. Госпълите са много ефективни, за да повдигнат емоционално градуса и да провокират силна съпричастност. В средата на песента някоя от госпожиците може да бъде „обзета от Свети Дух“ и да падне на земята, което е много впечатляващо. Вниманието на аудиторията е изцяло приковано към ставащото, като същевременно атмосферата става емоционално все по-нагорещена. В момента, когато тълпата от богомолци се намира в това полухипнотично състояние, през редиците преминава кошничката за събиране на дарения. Като фон към музиката монотонен глас с ритъм около 45 в минута нашепва: „Дари на Бог, дари на Бог.“ И аудиторията дарява. Бог може и да не ги получи, но сектата със сигурност ще ги внесе в банковата си сметка.

След това излиза пасторът и започва да приказва за „дявола“, „отиването в ада“, „предстоящия Армагедон“ и всичко от този род, което може да предизвика силен страх у присъстващите и да ги предразположи да приемат новите внушения, които ще им бъдат предложени от него след малко. На една такава проповед, на която присъствал Сътфен, пасторът говорел за кръв, която ще извира от всяка дупка в земята, напълно обладан от идеята за „кървавата брадва на Бога“ - такава дори била окачена над платформата. Няма никакво съмнение, че в това силно сугестивно състояние, в което целенасочено се въвеждат богомолците, част от тях ще „видят“ това, което им се казва да видят.

В повечето случаи след този изкуствено предизвикан страх идва ред и на „свидетелствата“. Хора от паството излизат напред или на платформата и разказват своите „истории“. „Бях недъгав, а сега вече ходя“, „Имах артрит, сега вече нямам“ и т. н. (Тук веднага ще ви припомня за хистеричните епидемии и „изцеления“, за които стана дума в глава 2.) Това е психологична манипулация, която върши много добра работа. Залата вече кипи от силно емоционално напрежение - страх, чувство за вина, възбуда и очакване. Сега тези, които искат да бъдат излекувани, се нареждат в една линия по края на помещението или пък излизат напред. Пасторът започва да ги докосва силно по главата и да вика: „Бъди излекуван!“ Това освобождава натрупаното психическо напрежение у мнозина и у тях настъпва емоционален катарзис. Хората могат да започнат да плачат, да падат на земята като подкосени, да получават гърчове. Понякога след такова освобождаване може наистина да настъпи излекуване в случай, че проблемът не е бил сериозен, човекът е силно внушаем и физическото му страдание е било в резултат на потиснати емоции (вж. глава 2.). По време на катарзиса умът се „очиства“ и е готов да приеме новото внушение. Тази коварна манипулативна тактика е изпипана много добре от евангелистките проповедници и често дава резултатите, които желаят да постигнат.

Излекуването може да има траен характер в много редки случаи; обикновено то продължава от няколко дена до около една седмица - зависи колко дълго ще се намира човекът в това сугестирано състояние. На следващите „сеанси“ отново може да почувства облекчение, но в края на краищата по този начин здравословният проблем може да се маскира и да се задълбочи.

Наблюдава се известно разнообразие в сценографията на проповедите и „лечебните сеанси“ при различните църкви. Може да бъде включено „говоренето на езици“, което също провокира катарзис у някои присъстващи, а в останалите - силна емоционална възбуда.

С помощта на техниката сектите придобиват все по-голямо съвършенство и изтънченост в хипнотичните си сесии и манипулации. Според Сътфен в Лос Анджелис например живее един мъж, който проектира, строи и ремонтира по подходящ начин църкви в околността. Той казва на пасторите от какво имат нужда, за да постигнат ефект чрез техните проповеди, и как да го използват, за да удвоят приходите си, ако вече са започнали да „евангелизират“, като се споразумява със свещенослужителите да получава 50% от паричните постъпления в техните църкви. Този човек признава, че 80% от тактиката му е в звуковите и светлинните ефекти, които инсталира в сградите. Умелото използване на звука и светлината са от съществено значение за предизвикване на промяна в съзнанието на индивида. Те също са в инструментариума на хипнотизаторите по света, но за постигане на лечебен ефект, като всичко става с пълното съгласие и предварителна информираност на индивида, включително и по отношение на очакваните резултат от терапията.

Сътфен споделя за свое преживяване в огромна зала за 10 000 души в Лос Анджелис, които се били събрали да слушат един харизматичен лидер. След около 20 минути престой вътре той осъзнал, че вече няколко пъти влиза в алфа-състояние и пак излиза от него. Съпровождащите го колеги споделили същото. Специалист, който се занимава с подобни проблеми може да разбере какво става, но аудиторията няма ни най-малка представа. Оказва се, че причина за това е звукова вибрация с честота 6-7 херца, която е била пусната успоредно с шума, идващ от климатичното устройство. В резултат на подобно въздействие между 10% и 25% от хората могат да изпаднат в полусънно състояние с отворени очи и за тях внушенията на говорителя могат да се възприемат като команди, ако нямат животозастрашаващ характер.

Различните честоти имат различен ефект върху човешкото тяло и психика. Д-р Андриджа Пухарич, известен учен, извършил следния експеримент със свръхниски електромагнитни честоти, които са недоловими от човешкото ухо. Доброволци били затворени в плътно изолирана с метал стая, непропускаща звук в диапазона на човешкия слух, като същевременно на главата им са били прикрепени електроди, за да може да се наблюдава характерът на мозъчните вълни по време на опита. След това от апарат, намиращ се извън помещението, към хората в него бил насочен звуков лъч със свръхниска честота и наблюдавана тяхната реакция. Без да имат идея за бремето, в което е започнало въздействието, 30% от облъчваните изпаднали в алфа-състояние само за в до 10 секунди след началото на сеанса.

Вълни с честота в херца причиняват безпокойство и тревога и дори нарушават някои телесни функции; 8,2 херца водят до приповдигнатост и усещане за благополучие точно както при хора, занимаващи се отдавна с медитация. От 11 до 11,3 херца предизвикват депресивна тревожност, невъздържаност и склонност към насилие.

През 60-me години на XX в. д-р Патрик Фланаган, учен и автор на много изобретения, създава уред, наречен от него неврофон,който може да предава внушения чрез контакт с кожата. Когато решава да патентова изобретението си, му е било изискано да докаже, че апаратът действа. Щом това било установено със сигурност, Агенцията по национална сигурност на САЩ (NSA) конфискува неврофона. На Фланаган му били необходими 2 години легална битка, за да си върне изобретението.

Когато се използва този уред, не се вижда и не се чува нищо. Просто се допира до кожата, която има много повече специализирани сензори за топло, докосване, болка, вибрация и електрическо поле от която и да е друга част на тялото, и се пуска съответният запис.

При един от тестовете Фланаган провел двудневен семинар за военни, но тъй като групата била много голяма и не се събирала в залата, той я разделил на 2 части. Едната обаче демонстрирала доста скептично и негативно отношение и затова той решил да ù приложи ефекта на своето изобретение, като записал съобщение, с което призовавал присъстващите да бъдат сърдечни и отзивчиви и да усещат лека изтръпналост в ръцете си. Пуснал го през неврофона чрез жица, която прокарал под тавана на помещението. Без наличието на каквито и да са говорители съобщението му било предадено директно на мозъците на слушателите. Реакцията им била напълно в съответствие с внушението.

Отдавна е известно, че пеенето с вибрато може да провокира промяна в емоционалните нагласи на публиката. В определен период на музикалното изкуство например в Англия на оперните певци е било забранено да използват този прийом, защото предизвиквали у слушателите особено състояние на съзнанието и дори появата на сексуални фантазии.

Ако човек не е наясно с психологическата динамика на „реформирането на мисленето“ от страна на сектите и култовете и привличането на последователи, не е възможно да противостои ефективно на тяхното въздействие. След като разгледах накратко как религиите като цяло и евангелистките секти в частност „обръщат във вярата“, сега ще насоча вниманието ви и към начините, по които го правят много култове. Те също имат нужда да създадат съответната „мозъчна фаза“, за да имплантират новата вяра. И се налага понякога да го осъществят за съвсем кратко време - например за един уикенд или дори и за един ден. Използват комбинация от няколко основни техники, за да постигнат търсения от тях ефект.

1. Срещата или „обучението“ се провеждат на място, където участниците са изолирани от външния свят - например някой частен хотел или къща далеч от град, по възможност без други постройки наблизо. Манипулаторът надълго и нашироко им обяснява, че е важно да „спазват споразуменията“, които сключват с него в процеса на обучение, за да може да им помогне (понякога се полага клетва пред водача да се придържа към тях). В противен случай ги кара да се чувстват, че са обречени на провал и че никога няма да им потръгне в живота. При психотренинга и психотерапевтичните сеанси подобно „спазване на споразумения“ (т. нар. терапевтичен договор) има важно значение за лечението, докато манипулаторът (лидерът на култа или сектата) използва това за собствените си егоистични цели. Истинската цел за прилагането на тази тактика е да се промени състоянието на ума, като се генерира тревожно очакване или най-малкото известно напрежение, което от своя страна повишава потенциала за резултатно „обръщане“. Освен това допълнително се създава чувство за вина у новобранеца, в случай че не се придържа към „споразумението“.

По принцип една от първите стъпки в технологията на обръщането е да убедиш жертвата да дойде в обстановка, където всички изповядват същата вяра, няма алтернативни виждания и натискът от страна на групата е много голям - например да посети съответната църква или място за събирания. Когато нов човек влезе за първи път в досег с някоя секта или култ, той е буквално удавен от „любов“. Не го оставят дори и за малко сам или да бездейства, като по този начин не му се дава време и възможност да се запита за истинските вярвания и цели на култа и да осъзнае това, което му се случва, вижда и чува. При тези условия човек става много податлив на външно въздействие. През цялото време новодошлият е обграден с внимание и загриженост, „приемане“ и окуражаване, като по този начин го привличат емоционално все повече. Непрекъснато се обсъждат и затвърждават „ползите“ от новите религиозни вярвания.

Това се прави наведнъж с няколко кандидат-последователи и щом някой се поддаде на обработката, всички започват драматично да му се възхищават и да го хвалят, като по този начин оказват допълнителен емоционален натиск върху все още колебаещите се. Изоставените и самотни хора, лишени от любов и внимание или намиращи се в житейска криза, по-лесно могат да попаднат в този капан. В края на краищата защитните механизми дори и на най-силно съпротивляващите се се пропукват под груповото въздействие и емоционално наситената атмосфера, която се създава при подобни събирания чрез демонстриране на „любов“ и приповдигнато настроение. Настъпва промяна в умственото състояние на човека, придружено с мощен наплив от емоции, и индивидът вече става част от групата.

Новите преживявания на кандидат-последователя му се тълкуват от другите като индикация за вече забележимото присъствие на Бог в живота му и дори след като стихнат първоначалните интензивни емоции, човекът често остава в организацията. Тук се задейства психологически механизъм - даже и да осъзнае по-късно, че е бил заблуден, последователят трудно намира сили да го признае пред себе си и да приеме, че това е било фалшиво преживяване, макар и толкова интензивно Той смята, че ще се изложи пред близките си заради допуснатата от него грешка и поради тази причина предпочита да се самозалъгва, че може би все пак е изпитал нещо „истинско“.

Подобни стратегии, които въздействат на емоциите, се използват и от продавачите, търговските агенти и специалистите по рекламата. Вместо да ви кажат с какво обективно продуктът, който предлагат, е по-добър от останалите, те ви го представят в светлина и по начин, които са предназначени да провокират позитивен емоционален отговор у вас, така че да го свържете с определени представи за вас самия. Например дадена кола, която прелита през екзотични области, стимулира у наблюдаващия усещането за авантюра, въпреки че огромната част от тези, които биха си купили този модел и марка, никога не биха попаднали на подобни места. Други продукти или марки се рекламират от известни модели или знаменитости в луксозна обстановка, за да апелират към желанието да се чувствате богат и известен. И разбира се, женският сексапил, който се използва за рекламиране на почти всичко - от козметика до строителни материали. Религиите действат по подобен начин, но се обръщат към други емоции и въжделения.

2.  Следващата стъпка е новаците да се съгласят на пълно обучение, което до голяма степен би гарантирало, че повечето от тях ще бъдат обърнати в новата вяра. Обикновено им се забранява да пушат, да приемат алкохол и наркотици и се задължават да спазват наложения режим. Това създава допълнително напрежение в тях - ефект, който целенасочено се търси.

Преди да завърши окончателно обучението, „споразумението“, за което вече стана дума, се използва, за да се получи уверение от участника, че ще полага усилия да вербува последователи за култа. То може да бъде придружено с някакъв вид заплаха. Тъй като за новоприетите е много важно да спазват тези „споразумения“, някои от тях стават истински фанатици и опитват какви ли не тактики, за да привлекат нови членове. Чрез такива последователи се печелят най-много нови привърженици и дори има израз, гласящ: „Продай (вярата) чрез фанатик“, което се използва не само от религиозните институции. В края на краищата фанатизъм е едно по-широко понятие и може да се отнася както за ревностните последователи на някой култ, така например и за привърженици само на конвенционалната медицина или пък само на алтернативните терапии.

По този начин, след като преминат пълно обучение, голям брой хора вече са ментално програмирани. Дори и да не са всички активно действащи сектанти или членове на култа, те посещават редовно сбирките на „вярата“, лоялни са към водача и биха го подкрепили например в една политическа кампания.

Сътфен винаги съветва хората да внимават много с организации, които предлагат допълнителни сесии след основния семинар, които обикновено не са скъпи. Те се правят, за да се поддържа контролът над съзнанието на вече вербуваните.

3.  Друг таен ход е така да се направи семинара, че да се поддържа физическа и умствена умора у участниците, което допълнително съдейства да се сведе до минимум познавателната и разграничаващата способност на индивида - една основна цел, която култът иска да постигне.

Първата стъпка в тази насока води до намаляване на вниманието и осъзнаването. Манипулаторите се стремят да доведат нервната система на участниците до затормозяване, така че да се размие границата между реалност и фантазия, между будно състояние и сън. Постига се по няколко начина.
Чрез небалансирана диета, бедна на определени храни и богата на сладки неща (захар). Някои култове използват „духовна диета“, която се състои изключително от плодове и зеленчуци и под нейно въздействие човек скоро става „отнесен“.

Недостатъчното количество сън е друг начин да се намали остротата на вниманието, особено ако е съчетано с физически труд или изобщо някаква физическа активност. Същият ефект има и осигуряването на силни и необичайни преживявания.

Втората стъпка има за цел да създаде програмирано объркване и дезориентация, които са важни за осъществяването на манипулацията. Множество неща, случващи се наведнъж, объркват, намаляват концентрацията и повишават внушаемостта. Участниците в „семинара“ се затрупват с изобилие от нова информация: слушат лекции, дискутират в групи, водят продължителни разговори с много въпроси от страна на манипулаторите. В това състояние реалността и илюзията се сливат и човек лесно може да приеме извратената логика за нормална.

Понякога се изпълняват религиозни ритуали с множество елементи в тях - свещи, тиха, хипнотизираща музика с хор и подходящ текст и др. Представят се объркващи или неясни притчи, последвани от „разумни“ и „логични“ обяснения.

Третата стъпка е да се притъпи мисловният процес. За да се накара умът да „замре“, се използват различни техники, които предизвикват първоначално успокоение, като дават на съзнанието нещо просто, върху което да се съсредоточи. Продължителното прилагане на някои от тях може да доведе до усещане на приповдигнатост и понякога до халюцинации, до „изпразване на ума“, който вече следи и се подчинява само на външния контролиращ източник. В това състояние могат да се имплантират всякакви идеи.

Един от начините да се „успокои“ умът са различни медитационни практики. Ако някой медитира с часове всеки ден, след няколко седмици има голяма вероятност да остане трайно в алфа-състояние. В това няма нищо лошо, но само ако самият човек контролира процеса и осъзнава напълно състоянието, в което се намира. Факт е, че продължителното използване на определени медитативни упражнения прави ума „празен“ и той наистина може да „спре да мисли“. Това се доказва и с електроенцефалограма. Някои смятат, че са постигнали нирвана, но според Сътфен става дума за самозаблуда и предсказуем психологически резултат от прекаленото и неправилно прилагане на подобни практики.

Друг способ за затормозяване на мисловния процес е монотонното пеене. Често се комбинира с медитация. „Говоренето на езици“ също може да се включи в тази категория. Добре известно и установено чрез научни изследвания е, че повтарянето (както и определен ритъм) въвежда човека в променено, подобно на транс състояние на съзнанието - много по-възприемчиво към внушение, при което неокортексът е „блокирал“ и мисловният процес е силно затормозен.

В някои култове може да се използват наркотични вещества, защото предизвикват състояние, в което внушаемостта е изключително висока. Въздействието им може да се засили допълнително с помощта на подходяща музика, светлина и визуални ефекти.

Във военното обучение подобен, притъпяващ мисловния процес ефект има продължителното маршируване: тактът, с който се прави това, спомага за навлизането на ума в състояние на автохипноза.

Сътфен смята, че, ако техники, които провокират променено състояние на съзнанието, се прилагат разумно, могат да имат благоприятен ефект и такива се използват при психотерапия и автосугестия. Много е важно обаче човек сам да контролира ситуацията.

4. За да се внуши усещането за несигурност и съответно напрежение у новите попълнения, се провокира по различни начини чувството за вина. Новобранецът се поставя в ситуации, в които е разголен, унижен и раним - например карат го да издаде най-съкровените си тайни, преживявания и мисли на другите участници или на обучаващите, което после може да се използва срещу него, като се преувеличават „греховете“ му и се подкопава самочувствието му и способността му за самопреценка. Едно от най-неприятните и напрягащи преживявания за всеки неподготвен човек е да бъде изправен да говори пред много хора, като в същото време може да бъде атакуван вербално от манипулаторите. Според проучване по своята стресогенност това се равнява на миенето на прозорец от външната страна на 85-етажна сграда, така че можете да си представите силното емоционално напрежение, на което са подложени кандидатите. Някои дори припадат, но повечето компенсират този дистрес с изпадане в алфа-състояние, което автоматично ги прави много по-внушаеми и манипулируеми, отколкото нормално са.

5. Въвеждането на нова терминология и специфични обобщаващи фрази клишета за общуване вътре в групата, които имат значение само за „посветените“ и чрез които се обяснява животът в култа и този извън него. Тяхното използване засилва чувството за принадлежност към общността. Изразяването чрез ограничени словесни средства води и до ограничаване на мисленето. Тези клишета са разделени на две групи: едните - „божествените“, отразяват целите и идеите на групата, а другите - „дяволските“, се отнасят за външната реалност. Понятията „добро“ и „зло“ се абсолютизират.

6.  Не се допуска никакъв хумор в разговорите между участниците, докато не бъдат „обърнати във вярата“.

След като новобранецът бъде вече приобщен, използването на закачки и шегуването са дори желателни символи, за да се почувства комфортно и изпълнен с радост от „новата вяра“, която е открил. Като добавите и малко обаяние от страна на водача, ефектът се затвърждава още повече.

Ако човек не познава всички разгледани в тази глава прийоми и не осъзнава какво се случва с него, може да затъне сериозно в лепкавото блато на „новата вяра“. Тъжната истина е, че мнозина искат да бъдат манипулирани и да предадат своята сила в ръцете на други хора. По този начин се създават „истински вярващите“ - фанатиците.

„Обучителните“ сесии, организирани от култове и секти, са идеално място, където може да се наблюдава т. нар. Стокхолмски синдром. Това е ситуация, в която тези, които са заплашвани, унижавани и контролирани, започват да изпитват симпатия и дори любов към насилниците (манипулаторите), да се възхищават от тях и дори да ги желаят сексуално. Сътфен изрично предупреждава, че не е препоръчително да посещавате такива мероприятия дори и като наблюдател, защото можете да се окажете и вие сред „новопокръстените“, независимо че сте наясно с технологията на манипулацията. Подобен случай е описан от д-р Саргънт.

През 1949 г. Мая Дерен получава стипендия, за да отиде на о-в Хаити, където да изследва танците и буду практиките на местните шамани. По-късно тя публикува подробно описание на психологическите и физиологическите ефекти на ритъма на ударните инструменти върху нея и „обладаването“ й от Ерсзули - богинята на любовта. Въпреки че присъствала само като наблюдател с критична нагласа и осъзнавала всичко, което става, в един момент под въздействието на специфичния ритъм на барабаните тя изпаднала в екзалтирано състояние, което не можела да контролира и започнала буйно да танцува, държейки се по начин, по който се предполага, че би се държала богинята. След изтощителния транс и колапса, който винаги следва в такива случаи, тя се почувствала „преродена“ и изпълнена с радост. Но не само това - по-късно дори когато била вече далеч от Хаити ù се случвало, ако чуе сходен ритъм или нещо, което ù напомняло за преживяването ù на острова, отново да навлиза в особено „екстатично“ състояние на съзнанието. Подобно изпадане в транс и променено състояние на ума са изпитвали и много други хора, независимо към какво вероизповедание принадлежат. Всичко това има своето физиологично обяснение, което е свързано с фазите на възбуда на мозъчната кора при поставянето на индивида в силно стресова обстановка и учението на Павлов за условните рефлекси.

Единственият начин човек да запази пълен контрол над ума си е, както пише Сътфен, да бъде „Буда“ и да не позволи да се появят никакви емоции - нито положителни, нито отрицателни. Но хората, способни на такава безпристрастност, са изключително малко.

Подобно обучение и „обръщане“ се провежда и при военните, особено в някои специални части. Като цяло военната служба представлява индоктриниране и „подковаване с вяра“. Целта е да се създадат войници, лоялни към държавата или по скоро към нечия власт.

След като вече е завършено първоначалното „обръщане“, култовете, сектите и военните не допускат прояви на цинична откровеност. Членовете трябва да се подчиняват u да изпълняват команди и да не коментират с насмешка догмите на вярата - в противен случай стават опасни за организацията и контрола над нея.

Не всички тактики и не при всички хора водят до успех в обръщането - зависи от внушаемостта, психологическата нагласа и слабостите в характера на индивидапродължителността на въздействие и други фактори. Щом стане ясно, че даден човек няма да приеме разбиранията на култа и неговия водач или изразява съмнения, „любовното“ отношение секва и останалите последователи започват да го отбягват. Ако проумее в какво се е забъркал и прояви сила на духа, ще се освободи веднага от влиянието, но ако се получи интензивно усещане за емоционална липса, това може да го принуди да остане. В култа любовта е силно условна и е признак на принадлежността и верността към него и водача му. Това явление може да се наблюдава и в традиционните религиозни общности.

Според Робърт Чалдини, автор на „Влиянието: новата психология на модерното убеждаване“, хората всъщност знаят твърде малко за или пък отричат съществуването на моделите на автоматичното поведение, а именно те ни правят изключително податливи на въздействие от страна на някой, който ги познава и има представа как да ги използва. Един тривиален пример е продавачът, който успява да ви накара да си купите това, което всъщност не сте искали или на цена, по-висока от тази, която бихте дали. В много религиозни и култови организации обаче манипулацията е по-коварна, всеобхватна и с неблагоприятен ефект за индивида и близките му.

Различните култове и секти имат добре разработени системи за вербуване на последователи и печелене на влияние. Някои създават многобройни организации, скрити зад разнообразни фасади от имена и дейност - младежки, женски, спортни, политически, в областта на науката, културата и изкуството, благотворителни и други, и чрез тях оказват влияние върху милиони хора по света.

Проучванията в САЩ показват, че повечето култове набират новите си членове сред гимназистите и колежаните. Много от тях са интелигентни и добри деца, които обаче се чувстват пренебрегвани, отхвърлени, недостатъчно обичани и неразбирани от родителите си или от своите приятели и съученици. На тази възраст одобрението от връстниците, както и желанието да бъдеш приет и да имаш своя среда са силно изразени. Култовете познават тази психология и вербуват чрез тактики на обгрижване и проява на внимание, като карат младежа/ девойката да се чувстват обичани и приети, внушават им сигурност и разбиране, предразполагат ги да се изповядат, а някои използват и флиртуване, за да привличат нови членове.

Култовете могат да се разглеждат като видоизменени и разширени семейства със съответната йерархия. Налице е силната фигура на бащата, но понякога може да има и много властна майка. Има някакви вярвания и митове, цели, контрол, „протекция“, „награди“ за добре свършената работа, наказания за грешките и измамно усещане за сигурност.

Връзката със семейството е нещо първично и много важно за индивида. Майката осигурява храна, бащата защитава и напътства. Ако бащата отсъства, независимо дали физически или като възпитателна и подкрепяща единица или пък налага жестоко и тиранично своята воля, включително и чрез сексуално насилие, това се отразява изключително неблагоприятно на умствено-емоционалното състояние на детето и може да определи хода на целия му по-нататъшен живот и реакциите му към ставащите наоколо събития. Такова дете, когато порасне, търси да навакса или да запълни тази изключително болезнена празнина, която е останала в душата му от липсата на така необходимата родителска обич. Ако не среща подкрепа, ако търси сигурността, която никога не е имал, или ако е потиснат и без самочувствие поради оказвания тормоз, никак не е трудно да попадне под обаянието на харизматичен лидер и общността около него.

Според д-р Пол Мартин, когото вече споменах по-горе, вероятността в САЩ някой член на семейството да се присъедини към култ или подобна организация (с нерелигиозни възгледи) е многократно по-голяма, отколкото да се зарази със СПИН или някоя заразна болест като морбили например.

През последните 3-4 десетилетия много хора по света се отдръпнаха разочаровани от традиционните религии в търсене на алтернативни, за да запълнят духовната празнота в себе си и в опит да придобият повече контрол над живота си. В България т. нар. време на преход също се оказа благодатна почва за нахлуването и процъфтяването на голям брой секти и култове, които успяха да привлекат трайно или бременно доста последователи. Съществен принос за това дадоха и определени личности и държавни институции, работещи срещу интересите на страната ни. Бончо Асенов пише: „Разрушаването на традиционните социални структури, на културните модели и традиционните ценности, предизвикано от индустриализацията, урбанизацията, миграцията, бързото развитие на комуникационните системи и т.н., направи много хора объркани, откъснати от корена и лишени от сигурност и... уязвими. В резултат на тези обстоятелства естествено се ражда търсенето на някакво решение и много често най-простото решение изглежда най-доброто. Заедно с изкушението да се възприеме това решение като единствено възможен и окончателен отговор на възникващите въпроси... Хората си задават въпроси за същността на истината и за начините да я открият... за смисъла на живота, за това какви са те и какви са другите, за събитията..., за нещата от живота и за отвъдното. Те страдат от загубване на посоката, от липса на ориентация, от това, че не участват при вземането на решения... Изпитват страх поради различните форми на насилие, на конфликти, на враждебност; страх от екологична катастрофа и от ядрена война, които могат да ги направят изкупителна жертва; от социални конфликти; от манипулации. Те се чувстват измамени, без корени, бездомни, беззащитни, без приходи и надежди и като последица - без мотивация, самотни... загубени заради анонимността, изолацията, отхвърлянето от обществото, отчуждението... заради това, че не принадлежат към нищо, че се чувстват неразбрани, предадени, угнетени, разочаровани, отчуждени, хора без значение... Технологичното общество, военните, деловият свят, работата, експлоатацията, образователната система, църковните разпоредби и практика, правителствените политики са ги разочаровали.“

Сектите/култовете предлагат усещане за принадлежност, внимание и някакъв вид защита, които липсват на много хора. Те дават духовни напътствия и готови и прости отговори на сложни проблеми, като предлагат на своите последователи конкретна мисия за участие в съзиданието на един привидно по-добър свят.

Пасторът или водачът на култа непрекъснато гали егото на последователите, като ги кара да се чувстват различни от останалите - т. е. „избрани“, внушавайки им чувство за елитарност. Той ги успокоява и насърчава, че те са изцяло прави за това, в което вярват - доктрината на групата. Подобно отношение експлоатира интелектуалната леност и самодоволството, стимулира нежеланието на човек да се изправя срещу предизвикателства, допринася за привързването към групата. По този начин се създава зависимост на последователя от култа и той по-трудно ще го напусне, защото не би получил подобна подкрепа извън него.

Човек не трябва да се самозаблуждава, че само „проблемни“ или „психически неустойчиви“ хора могат да попаднат в примката на различни организации. Никой не е защитен от подобно влияние. Според д-р Луис Уест, който повече от четири десетилетия изучава „реформирането на съзнанието“: „Няма специфичен психологически профил, който да характеризира тезикоито се присъединяват към култовете. Много дори са образовани, с добре уреден живот и успели хора, и въпреки това успешно са били вербувани. Разбира се, сред жертвите има и някои с различни по характер и степен психологически проблеми.

Д-р Маргарет Сингър, един от водещите експерти в света по култовете и начините им на въздействие, която е изучавала около 3500 жертви на тези практики по време на 40-годишната си работа, пише: „... Повечето граждани си мислят, че техните умове и начин на мислене са защитени. Другите може да ги манипулират, но не и мен, декларират те... Хората обичат да мислят, че техните мнения, ценности и идеи не са податливи на външно въздействие и се саморегулират... Освен това искат да запазят мита, че другите хора наоколо може да се влияят лесно, но те самите са силни и защитени. Хората си фантазират, че манипулаторите използват задължително заплахи и насилие, за да убедят другите и да ги накарат да правят каквото искат. Те си представят Големия брат, който идва при тях като полицейски сили, насочва оръжието в лицата им и ги кара да променят вярванията и убежденията си и да приемат новите идеологии. Всъщност повечето манипулации се извършват фино и прикрито... Митът за неподатливостта и неуязвимостта трябва да бъде отново и отново разследванза да се предотврати настъпването на Оруеловата 1984.“

Много култове разполагат с мощна финансова машина и разпространяват огромно количество религиозно-пропагандна литература под формата на книги, брошури, собствени вестници и списания, аудио- и видеокасети. Материалите, които са предназначени за деца, са подготвени много професионално, с висококачествена печатарска изработка и са съобразени с педагогическите изисквания за обучението в тази възраст.

Култовете се стараят да привлекат учители и преподаватели от висшите училища, което ще помогне за обработката на младежите, които те обучават. Издирват социално слаби, извършват религиозна дейност понякога в затворите, в домовете за сираци. Изпращат по пощата пропагандни листовки и брошури с кратки обяснения на своите идеи и адреси в България или в чужбина, на които да им пишат.

Организират публични прояви - открити и масови проповеди и „изцеления“, шествия. Някои установили се у нас секти например предлагат на своите първи последователи в страната обучение в чужбина.

Една предпочитана форма за печелене на позиции в страната ни е раздаването на хуманитарни помощи и подаръци. Чрез афиширането на тази своя дейност култовете и сектите се стремят да се сдобият с благосклонността на държавните и обществените институции.

В резултат на психологическата злоупотреба от страна на култа у последователя се проявяват:

-  Личностови промени - близките казват, че „не могат да го познаят“.

-  Загуба на идентичност - последователят не може да се възприеме като отделна личност извън групата. В някои култове се практикува и даване на „ново“ име като символ на отхвърляне на „старото аз“.

-  Параноя (усещане за преследване). Всяко негативно изказване или критика по отношение на групата, дори и основателни, се приемат като лично насочена атака и преследване.

Лидерите на култове много умело успяват да имплантират у последователите страх и недоверие към живота извън общността, като непрекъснато се прави разделяне на „те“ - външния свят, който се превръща в заплаха за последователя, и „ние“ - групата, която го защитава. Играта на „лошо ченге, добро ченге“ също е част от манипулацията. Доброто разбиращо ченге естествено е лидерът на култа, а лошото - всички външни хора, които се съмняват в неговите идеи и се опитват да му попречат да разпространява „истината“. Верните последователи непрекъснато са окуражавани и хвалени пред групата, а „прегрешилите“ се наказват.

За да бъде разубеден последователят да напусне култа, се манипулира чувството му за сигурност, като му се внушава, че Бог ще го накаже, че ще загуби емоционална и духовна подкрепа, че няма кой да го спаси от предстоящия Армагедон. Доктрината на култа учи, че единственото спасение е чрез него, а да го напуснеш, означава да се осъдиш на вечно проклятие. Понякога се прилагат и директни заплахи към последователя. Много бивши членове на култове споделят, че са останали в него именно от страх.

Както вече изясних в глава 2., страхът е много мощен фактор за въздействие, свързан с рептилския мозък. Там е и силата на култовете и на религиите по принцип - те стигат до вас не чрез интелекта (неокортекса), а чрез ЛС и Р-комплекса, тъй като апелират към първичните инстинктисвързани със сигурността и оцеляването. Емоционално поднесената информация действа много по-силно, отколкото суховатата и аналитичната. Един кратък, опростен разбор на преобръщането във вярата показва, че „промиването на мозъка“ по принцип има за цел да стимулира емоционален отговор (ЛС/Р-комплекс) у индивида, а не неговото критично мислене (лявата половина на мозъка и неокортекса).

Животът в култа се характеризира с ритуалност (това също е въздействие върху рептилския мозък), като същевременно отстранява и притъпява интелектуалния процес - не се дава време за размишление и възможност за въпроси, последователите се затрупват с информация, за да не могат да преработят и осъзнаят чутото (затормозява се работата на неокортекса).

Проповедите, както и целият живот в култа, стимулират, от една страна, ЛС чрез подходящо отношение и изразяване на „любов“, а от друга страна - задействат Р-комплекса чрез страха, който насаждат, и активират инстинкта за самосъхранение.

При работата с жертви на култове (т. е. при тяхното депрограмиране) целта на въздействие е точно обратната: да се помогне на индивида да осъзнае противоречието между доктрината и това, което е в действителност - с други думи, да се стимулира неокортексът.

-    Социална дезориентация. Последователят губи способност да се социализира извън групата, става толкова силно зависим от нея и лидера, че да не може да взима самостоятелно никакви решения. Д-р Маргарет Сингър пише, че това е един от основните проблеми, с които се сблъскват току-що измъкналите се от култовете хора. В това няма нищо чудно, защото както вече стана ясно, целта е последователите да бъдат превърнати в безропотни изпълнители, а не в самостоятелно мислещи същества - на тях им се казва какво да ядат, какво да четат, какво да мислят и в какво да вярват.

Чрез объркването, сплашването на индивида и въвеждането му в психологическо състояние на зависимост лидерите на опасните култове се подсигуряват и срещу евентуално даване на свидетелски показания срещу тях в съда.

-    Силен комплекс за вина. Членовете са карани да се чувстват виновни едва ли не за всичко, което са правили и мислили, преди да се присъединят към култа, и сега трябва да се стремят да бъдат „добри“, за да заслужат „вечния живот“.
Цялата тази промяна в идеологията, възприятието, светоусещането и поведението на личността се постига чрез системното координирано прилагане на описаните в тази глава тактики и прийоми. Човекът се подлага на въздействието им чрез серия „невидими“ малки стъпки, така че да не забележи промените, които настъпват в неговото мислене и начин на държане, и да не може да разпознае манипулативната природа на влиянието, което им се оказва. Тези тактики се прилагат обикновено в групова обстановка, в която са включени и добронамерени, но също заблудени и вече подходящо обработени членове на религиозната организация, представящи се за приятели и съюзници на нововербувания. Това пречи на жертвата да издигне защитни бариери, които нормално всеки от нас има, когато попадне в непозната и враждебна обстановка. Нейното критично и логично мислене, познавателният процес, ценностите, отношението ù към света, способността ù да разсъждава са сериозно подкопани чрез прилагането на тази специфична обработка, като това става без знанието ù, без съгласието ù и не по нейна воля.

При едно дело в САЩ през 1982 г. Калифорнийският върховен съд заявява, че когато човек е подложен на подобно психологическо въздействие без негово знание или съгласие, той може да развие сериозни и понякога дори необратими физически заболявания или психиатрични разстройства, включително шизофрения, да извърши самоосакатяващи действия и дори самоубийство.

Днес лидерите на „новите религии“ като цяло действат доста по-изтънчено и внушават респект и отговорност. Култовете често притежават или използват големи имения или постройки, издават вестници или списания, основават благотворителни или медицински фондации, правят дарения, придобиват икономическа и политическа власт. Могат да имат дори собствени радиостанции, канени са в телевизионни и радиопредавания или на официални обеди или вечери с различни знаменитости. Те претендират, че живеят „почтен“ живот и ако ги наречете „лидери на култ“, ще предизвикате буря от протести и обвинения в нетолерантност, фанатизъм, тесногръдие и разпалване на омраза. По този начин те принуждават обществото да ги приеме и си осигуряват социален статус, който им дава свободата да продължават изкусно и прикрито зловредната си и разрушителна за човешкото съзнание дейност, без обществеността да може да реагира адекватно на заплахата, която представляват.

Някои придобили вече значително влияние и богатство култове провеждат пропагандни кампании, за да объркат хората и за да дискредитират личностите или институциите, които ги изобличават и разкриват вредителската им дейност, като заплашват последните със законови действия. Като се има предвид мощта на парите и черният ПР, подобни кампании не е трудно да бъдат организирани. Сциентоложката църква например има за говорител от години известния холивудски актьор Том Круз, а в нея членуват u други актьори и високопоставени личности. Известно е, че този култ се смята за много опасен в някои западни страни. Кампанията и съдебният процес, който той проведе срещу „Култ ъуеърнес нетуърк“ - водещата мирянска организация, разясняваща манипулациите и пагубното влияние на култовете върху умовете на много хора и на обществото като цяло, доведе до съсипването на последната. Неотдавна в Европа някои академични среди под знамето на „човешките права“ насърчиха създаването на култ-картел, където „новите религии“ да се събират рутинно, за да обменят информация как да противодействат на тези, които искат да ги изобличат. Когато се разследва по-отблизо дейността им, култовете и техните защитници постоянно използват твърдения и претенции, че срещу тях има „религиозни предразсъдъци“, подават жалби до ООН или „Амнести Интернешънъл“ за „нарушени граждански и човешки права“.

Д-р Маргарет Сингър от години е атакувана по различни начини заради безкористната работа, която извършва, за да разобличава техниките за контрол на ума и неговото недоброволно „превъзпитание“ от култовете. Домът ù е атакуван вандалски, вътре са пускани живи и убити плъхове, извършвана е кражба на работната й документация, задържана е от Британските имиграционни власти по нарочно подаден сигнал, че е член на ИРА. Атакувани са вербално с цел дискредитиране и добросъвестни и отговорни християнски свещеници. Жертви, които са дали гласност, са получавали смъртни заплахи или са били насилвани физически. Върху лекари и специалисти, които са се осмелявали да свидетелстват в полза на жертвите на култове, е оказван натиск по различен начин.

Като обобщение ще ви предложа основните характеристики на деструктивния култ, чиято цел е да направи последователите напълно зависими и подчинени на лидера по всички възможни начини, така както са дадени от д-р Стивън Хасан. Ще ви обърна внимание на факта, че не е задължително вярващият да живее в групата - той/тя може да има семейство, да ходи на работа и въпреки това да не е способен да мисли и да действа самостоятелно.

 

край на първа част