ОКОВАНА СВОБОДА. ТЕХНОЛОГИЯ НА ГЛОБАЛНИЯ КОНТРОЛ

д-р Атанас Гълъбов

ГЛАВА 4: МЕТОДИ НА ПРОПАГАНДАТА

 

 

 

Хенри Консерва дава следното определение: „Пропагандата е организирано убеждаване и включва разпространението на пристрастни идеи и мнения често чрез лъжизаблуждаванепреувеличаване и цензура. Тя представлява предлагането на дадена гледна точка - моралнааморална или неморалначиято крайна цел е тозикъм когото е насоченада приеме доброволно гледището на пропагандатора... Когато думите се използват като оръжияистината обикновено е първата жертва. Затова няма нищо чудноче понятието пропаганда носи негативен смисъл.

Според Гъобелс функцията на пропагандата е: да привлича последователида опрости мислитеда представи сложните процеси,характерни за политическия и икономическия живот, в прости терминикоито да подаде на улицата и да ги забие в мозъка на малкия човек.

Политическият маркетинг по много характеристики прилича на маркетинга на стоки и услуги. Неговите задачи са да „продаде“ дадена идея, личност или политическа платформа, да мотивира избирателите да дадат своя глас за определена партия или лидер и да съдейства за изграждането на доверие между управляващи и граждани. Провеждането на политическа кампания изисква детайлно планиране, дефиниране на целите, реализация и анализ на резултатите. Изключително внимание се отделя на определянето на основните съобщителни канали, по които ще се разпространяват посланията и на подбора на подходящите прийоми за въздействие върху целевата група. Пиармените и комуникационните специалисти се грижат седмици и месеци наред, за да изградят желания имидж на даден кандидат или политическа сила.

Веднъж разработени и усвоени, политическите идеи играят ролята на ориентир по отношение на политическите действия, които трябва да се предприемат от определени прослойки на обществото, към които е насочена пропагандата. Приобщаването на значителна част от народа към дадена политическа идеология гарантира трайна подкрепа на политическата сила, която я пропагандира.

Словото винаги е било от съществено значение при политическата комуникация и за спечелване на привърженици. Техническите средства през последните 100 години само улесниха тези процеси и им придадоха мащабност. Развитието на електронните медии и киноиндустрията разшириха неимоверно възможностите за разпространението на политическите послания и идеологии.

Известно е, че думите на популярните политически лидери могат да възпламенят цели нации. Водачите на масите са силни и с това, че владеят използването на различни символи (думи, знаци, ритуали и т. н.), които, освен че имат определено смислово съдържание, оказват и силно емоционално въздействие. Както отбелязва Уинстън Чърчил, пишейки за Първата световна война:„Само един сигнал е достатъчен, за да превърне тълпите от мирни селяни и работници в мощни войнства, които ще бъдат готови да се разкъсат на парчета.“ Реч, в която изобилстват определени думи, като например „омраза“, „сила“, „безжалостно“, „разбиване“, „смазване“ и др., и придружени със съответната интонация и жестове, могат да имат поразяващ ефект върху тълпите.

Според Бернайс пропагандата се стреми да постигне публично одобрение и подкрепа на определени идеи и изводи, а не да се стимулира логическият анализ на ситуацията. На тълпата не може да се говори и доказва логично - тя разбира само образния език, силните и кратки, картинни изрази. Затова целите на пропагандата се постигат, като се манипулират страстите, инстинктите, страховете и въжделенията на хората чрез умело прилагане на комбинация от тактики. Тълпите са неспособни на абстрактно мислене - поведението им се определя от емоциите и импулсите. Тях не ги интересува нищо друго освен непосредствените им моментни желания. За да има успех пропагандаторът, той трябва да знае как да манипулира именно тези инстинкти и емоции, да шокира тълпата. По този начин печели веднага нейното внимание. „Чувствата и емоциите на обществото са всичко. Без тях нищо няма да успее. Този, който моделира и насочва общественото мнение, е по-важен от този, който прави законите“, е писал Абрахам Линкълн.

Олдъс Хъксли обяснява: „Мекият подход е по-малко бълнуващ и емоционално наситенотколкото въздействието чрез вербално или физическо насилие. В дългосрочен план гневът и омразата са самоунищожаващи се емоции. Но в краткосрочен те плащат високи дивиденти под формата на психологическо и дори физиологическо удоволствие (чрез освобождаването на адреналин и норадреналин). Хората първоначално може и да имат предубеждения към тиранина или бъдещия такъвно когато той им въздейства чрез една освобождаваща адреналина пропаганда относно злите врагове (особено ако последните са достатъчно слабиза да могат да бъдат преследвани), те са готови да го последват с ентусиазъм...

Силните емоциикакто знае всеки актьор и драматургса заразителни в най-висша степен. Завладяна от зловредното безумие на ораторааудиторията ще викадюдюкахълца и пищи в една оргия без задръжка върху страстите. И тези оргии са толкова приятниче хоратакоито са ги изпиталисе връщат за още.
Почти всички ние копнеем за мир и свободано малцина са тезикоито проявяват ентусиазъм чрез мислитечувствата и действията си по отношение на тяхното постигане. Точно обратното - почти никой не иска война или тирания, но много хора намират голямо удоволствие в мислите, чувствата и действиятакоито допринасят за появата на война или деспотизъм..."

Според Хитлер целта на агресивния политик демагог е да създаде социална еднонасоченост на тълпите, на които той да е лидер. В неговата пропаганда няма сиво всичко е или бяло, или дяволски черно и към проблема се предлага само едностранчив подход за разрешението му. Той никога не признава, че може и да греши или че някой друг с различно мнение може да е прав. С опонентите не трябва да се спори - те трябва да бъдат атакувани и накарани да замълчат. Тълпите винаги са убедени, че правото е на страната на силния и енергично действащ агресор. Изкусната пропаганда може напълно да парализира у тях ясното мислене и силата да различават, при което те могат да бъдат поведени като стадо, в каквато посока желаят лидера/управниците.

В тълпата човек има изключително висока внушаемост, губи своята идентичност, дори своята човечност, морал и чувство за отговорност и се слива в една аморфна маса, която може да извърши както изключително жестоки деяния, така и велики подвизи. Когато някой е част от тълпата, той се държи така, сякаш е поел голямо количество опияняващо вещество, напълно замъгляващо разсъдъка му и се поддава на въздействието на това, което Хъксли нарича „стадна отрова“. При „отровения“ отговорността, интелигентността и моралът са заместени с френетично, животинско безумие.

Хъксли пише: „Добродетелите и интелигентността са присъщи на човешките същества, когато те са индивиди и когато като такива общуват едни с други в малки групи. Същото се отнася и до греховността и глупостта. Но тази част от човешкото съзнание, към която се обръща демагогът, моралното слабоумие, на което той разчита, подтиквайки своите жертви към действие, са характерни не за хората като индивиди, а като тълпи. Липсата на разум и моралната идиотия... са симптоми на стадната отрова..., спасението и просветлението са за индивида. Царството небесно е в ума, а не в колективното безумие на тълпите. Христос обещаваше, че ще бъде там, където двама или трима са се събрали заедно. Но той не е казвал, че ще бъде сред хилядите, интоксикиращи се едни други със стадна отрова.“

Д-р Гарвалов дава следното описание: „Тълпата... представлява сбор от хора, които под влияние на дадени условия се свързват помежду си с еднакви чувства, мисли и постъпки, насочени в едно и също направление и с еднаква цел. За една тълпа се изискват условия, които да обединяват психически хората за действане в едно направление...“ Тези условия може да бъдат природни стихии и бедствия, война, глад, революции, политически идеи и т. н. Ентусиазирана маса от хора много лесно може да бъде превърната в импулсивно действаща тълпа. Нужно е само нещо, което да поразява въображението на масата и да събужда в нея някаква обща емоция - страх, гняв, възторг.

Тълпата бързо може да си издигне идол - някой, който е извършил героични постъпки или поне изглеждащи като такива в очите на мнозинството, и неговата воля може да я подтикне към престъпление или саможертва. Нека продължа с думите на д-р Гарбалов:„Известни идеи също могат да обединят отделните личности в тълпа. Една идея, която гъделичка въображението, тщеславието, болните страни на масите, една идея, която обнадеждава, обещава бъдещи блаженства, идея, която удовлетворява моментния глад на масите, е създавала и създава и днес най-силните тълпи. Идеите са една мощна, скрита силакоято движи не само тълпите, но и цялото човечество. Само че тълпите могат да прегърнат веднага една след друга най-противоположни идеи, често пъти утопични или крайно чудовищниНяма идеи, които да са вълнували по-силно тълпите от религиозните и социалните. В историята те са дали най-героичните, най-добродетелните и най-жестоките тълпи. Но тълпата не разбира идеите, които я вдъхновяват... Тя само долавя ония моменти, които дразнят чувствата и скритите желания. Такива са идеите за религиозна правда, социално равенство, братство, свобода, богатство и пр. ... Резките политически промени, силно натетичните речи, които могат да създадат общо еднакво настроение, ясно извършена неправда, велик акт на добродетел, всичко това може да стане причина за бързо сформиране на тълпа... При силни афекти съзнанието се отстранява, инстинктите и страстите изплуват от подсъзнанието и стават ръководители на по-нататъшните действия...

Към проявите на тълпите се отнася тъй нареченият от Густав лъо Бон психологически закон за умственото единство на тълпата, при което мислите и чувствата се движат в едно и също направление. Това направление обикновено е различно от направлението на мислите, чувствата и постъпките на всеки човек поотделно... Освободени от задържащото влияние на ума, чувствата излизат на преден план, търсейки по най-късия път своето разрешение. Те бързо водят към действие. Ето защо тълпите са активни, импулсивни, не признават никакви пречки... у нея (тълпата) се наблюдава голяма и лесна възбудимост.Тази възбудимост се отличава със своята крайна променчивост. Това обяснява защо тълпата се движи от една крайност в друга... Поради това не може продължително време да преследва една идея или една цел... Подражанието е типична психологична проява за първобитните хора. Същата тази психична проява се наблюдава и в тълпата... (в нея) има всички условия за лесна хипноза и внушение. Нещо повече - при тълпата има едно засилване на хипнотичното състояние поради взаимното влияние на хората в нея. Ето защо и отделната воля и съзнание се парализират за сметка на общия стремеж и колективната воля...

Като още едно проявление на понижаването на интелекта и съзнанието се явява лековерието, което се наблюдава в тълпата. За нея невероятно не съществува. (Тя) допуща всичко за възможно. Легендите стават действителност, слуховете и мълвата - истина...

... Наблюденията на тълпата се пречупват през призмата на настроението, внушението и очакването. В това отношение (тя) прилича на жените, силно впечатлителните натури и нервните субекти, у които въображението, фантазията, лековерието и халюцинациите са най-често явление. С това се обяснява защо легендите за известни събития и личности се възприемат твърде лесно от тълпите, бързо се разпространяват и добиват все по-чудна, а понякога и чудовищна форма...

Изобщо в тълпата намираме следните психопатологични прояви: безсъзнателни действия, силна афективност, неустойчивост в чувствата и идеите, импулсивност в действията, лековерност и богато до болезненост въображение, силна подражателност, лека податливост на хипноза и пр. Такива прояви на тълпата сочат за едно маниакално състояние...

Сега да кажем няколко думи и за патологичните прояви на масите... основните елементи в масата са: настроението, подражанието, лековерието, консерватизмът, критика и умозаключение. Тези елементи в психологията на масите вземат чисто патологичен характер, когато в масите поради известни условия психопатичните личности биват много. Следователно психопатологията на масите се проявява само тогава, когато в нея има повече психопатични личности. Формата, в която се проявява тази психопатия, е обикновено истерия и мания, а често комбинирани и двете.

Преди всичко масите се движат не от афекти, както тълпите, а само от настроението, създадено от условията, пресата и общото възпитание. В масата имаме вярване, а в тълпата - вяра. В масите имаме критика и самокритика, а в тълпата има импулсивно действие. Масата е инертна, а тълпата е активна. В масата циркулират слухове, които създават настроения, когато за тълпата слуховете са действителност и създават афект...“

Д-р Гарбалов обръща внимание и на ролята на хората, които често стават водачи на тълпите - наследствено обременени и с психопатологични отклонения. Руският писател Григорий Климов също набляга на този факт. Точно такива психически неуравновесени и опасни за обществото личности обаче с мания за власт в много случаи според д-р Гарванов „играят решителна роля за развитието на общата психоза, като подвеждат цялата тълпа към патологични действия“. Климов дава многобройни примери с революционни лидери от цял свят, успели да доведат народите до невероятни бедствия и катастрофи. „Елитът“, който стои обикновено в сянка, обаче съзнателно подбира и подкрепя точно такива индивиди с болезнена жажда за власт, защото добре познава психологията на тълпите и масите и по този начин се придържа към плана, който си е поставил.

По-долу ще разгледам схематично някои от най-често използваните манипулативни техники в пропагандата. В кратките примери, които понякога давам като обяснение, обикновено има съчетаване на няколко похвата.

1. Вербално атакуване на опонента, неудобния човек или институция чрез: обиди, ругатни, оклеветяване, демонизиране, компромати и т. н. Вместо представяне и разискване на факти, се използват различни прийоми за очерняне или осмиване на дадена личност или организация. Понякога този подход може да придобие и много груба форма, но такъв е уместен само за пред по-непретенциозни тълпи и необразовани хора.

Има думи и изрази, които често се използват от политиците, когато говорят за своите опоненти, например: „корупция“, „двуличност“, „демагогия“, „радикални“, „провал/неуспех“, „предателство“, „некомпетентност“ и др. Прилагат се и всевъзможни удари под кръста - например пускане на листовки или някакви печатни материали от името на някой от противниците, за да бъде злепоставен, и др.

Редовно използван похват е добросъвестни обществени фигури и изобщо хора, които не са съгласни с водената от дадено правителство политика или с приеманите от него закони, да бъдат окачествявани по определен начин, предизвикващ отрицателни асоциации у масите: „параноик“, „луд“, „лъжец“, „фашист“, „терорист“ и т. н. Целта е да се дискредитира неудобният човек, да бъде представен като неадекватен и ненадежден източник на информация, без изобщо да се дискутират фактите, неговите разкрития или пък гледната му точка, като се разчита на емоционалното въздействие на квалификациите върху аудиторията. Да се накарат хората да повярват, че този, който всъщност се бори с тиранията, представлява заплаха за демокрацията. Понякога се използват много силни прилагателни, за да шокират читателя или зрителя, което от своя страна повишава неговата внушаемост, пречи на критичното му мислене и той подсъзнателно започва да възприема тенденциозните квалификации като истина, а заедно с това се появява и съмнение в изнесената от атакувания човек информация.

Колкото и да звучи нелогично за здравия разум, този подход е успявал да разруши не една репутация и дори да прати хора в затвора, без да има реални основания или доказателства, които да подкрепят такива решения. Затова, когато чуят подобни изказвания, слушателите/зрителите е желателно да си зададат въпроси като: „Какво всъщност означава тази дума. и има ли наистина връзка с реалното състояние на нещата, с личността на тозикъм когото е насоченаи неговата дейностНе се ли използва от някого само за да ни подскажече е въпрос на лична антипатия или целенасочена политикакоято се стреми да дискредитира неудобния човек?

Демонизирането е един от основните методи на пропагандата, особено за да се оправдаят военни действия. Използват се всевъзможни епитети за очерняне. В медийната война срещу Югославия и в подкрепа на агресията срещу тази държава непрекъснато се срещаха изразите „етническо прочистване“, „геноцид“, а Слободан Милошевич бе сравняван с Хитлер, като по този начин и самата Югославия косвено беше сравнявана с нацистка Германия. Чрез обвързване на моралното задължение да защитават универсалните ценности на демокрацията със задължителното осъждане на „ужасяващите престъпления“, западните правителства начело със САЩ временно неутрализираха голяма част от общественото мнение или го настроиха в своя полза. Военните клаузи на предложеното от САЩ споразумение от Рамбуйе (което по своята същност представляваше окупация на суверенна държава от САЩ и НАТО) въобще не бяха направени достояние на широката общественост на западните нации, дори и на депутати. В цялата медийна антиюгославска кампания проличаха продажността и цинизмът на известни западни журналисти, посветени в целите на престъпните военни операции на НАТО и ЕС на Балканите. В Кобленц срещу известния репортер Михаел Борн дори беше заведено дело, понеже продал на най-големите немски канали десетки лъжливи репортажи. В случая с Югославия беше приложен класически сценарий: изфабрикуване на свидетелства за виновност.

Жорж Лабика, философ и почетен професор на няколко университета пише: „Демонизирането и сатанизирането на противника става задължително... Израел играе роля като приписваната на Милошевич още от 1948 г. 700 000 палестински бежанци са прокудени... На какво равнище на невежество или наивност трябва да си паднал, за да повярваш на лъжата, че войната срещу Сърбия е предизвикана единствено от морални съображения... Върхът на медийните безчинства, при които информацията бе сведена до равнището на пропагандни комюникета - ако се изключат няколко повърхностни и закъснели опровержения, - бе обявяването на целия сръбски народ за виновник с цел да бъде изключен от човешкия род... Над 65 страни, сиреч две трети от световното население, днес са ощетени от икономическите санкции, последвали американски решения. Санкции са налагани над 100 пъти от 1945 г. до днес и 61 пъти, откакто Уилям Клинтън влезе в Белия дом...

НАТО, ръководена от САЩ, извърши крещящо нарушение на международното право. От друга страна, именно Югославиякоято не наруши международното право, бе обявена за „престъпна“ държава... На 30 юни Сенатът на САЩ... гласува резолюция, окачествяваща Югославия като „терористична държава“, без да обръща внимание на пълното отсъствие на критерии, определящи същността на подобно окачествяване. САЩ се чувстват свободни да извършват престъпления и в същото време да обявяват за престъпници своите противници..."

2. Използване на бляскави определителни и обобщения.
Обратна е на гореописаната техника и целта ù е да предизвика силни положителни емоции по отношение на някого, на някаква идея или ситуация чрез вмъкването на думи като: „патриотизъм“, „демокрация.“ у „свобода“, „прогрес“, „просперитет“, „грижа“, деца“, „избор“, „отговорност“, „здрав разум“, „дълг“, „упорита работа“, „Вярваме в (демокрацията/свободата и т. н.)“, „Борим се за...“ и др. Терминът или изразът могат и да нямат никаква стойност сами по себе си и дори да не изразяват нищо определено, както например „евроатлантически ценности“, но са любим похват на политиците, за да замъгляват възприятията на масите за реалността.

3. Евфемизмите са много широко използван похват в политиката и от пропагандната машина. Чрез тях се манипулира общественото мнение, като се избягва наричането на нещата с истинските им имена, прикриват се грозни и опасни факти и същността на това, за което става дума. В действителност те представляват измама, а понякога и чиста лъжа.

Ще отбележа, че има някои евфемизми, които често се употребяват в социалните контакти между хората и нямат заблуждаващ ефект, като например: „баня“ вместо „тоалетна“, „незрящ“ вместо „сляп“ и др.

Евфемизмите се използват в изобилие, когато се говори за военни действия. Например вместо „война“ или „агресия“ се казва „мироопазваща операция/интервенция“ или „антитерористична операция“; вместо за „цивилни жертви“ и поражения в резултат на нападение или агресия се говори за „колатерални/съпътстващи щети“, „убийство“ се заменя с „ликвидация“ или „неутрализиране“, „нападение“ - с „отговор (на предизвикателство)“, „бомбардировки“ се заменя с „удари“, „обстрелите“ стават „наказания“ и др.

Вместо за „уволнение“ може да се говори за „промяна на работния статус“, вместо „лъжа“ - за „неточно представяне“, вместо „присвояване“ - за „усвояване“ и т. н. По време на социализма у нас се появиха някои смехотворни евфемизми, като например „оператор на трактор/комбайн“ вместо тракторист или комбайнер и др.

4.  Подобна на евфемизмите манипулативна техника е и двойнственият говор. Оруел в „1984" пише за т. нар. от него нов говор.Според английския писател политическият начин на изразяване има за цел да направи лъжата да звучи като истина, убийствата - поносими, и да се придаде убедителност и тежест на празнословието. При двойствения говор целенасочено могат да се използват и едновременно противоречащи си, взаимноизключващи се или безсмислени твърдения. Например: „България смята да се изтегли от Ирак. Но ние не можем да изоставим нашите ангажименти към НАТО, които изискват засега нашето присъствие там за установяване на демокрация.“

5. Огромно значение в пропагандата има използването на символи. Простодушните хора приравняват еднозначно символа към това, което изразява на пръв поглед, и го свързват с думата или събитието така, както са подадени от пропагандатора. Символът в действителност въздейства на определен подсъзнателен страх или емоция, каквато е целта, и именно това го прави толкова ефикасно средство за оказване на влияние. В социалната психология има цяло научно направление, което е ангажирано с разработване на символните аспекти на социалните взаимодействия.

Доц. Руси Маринов разяснява: „...символите могат да бъдат както знаци, цифрифактикартиниобразитака и цели представени по определен начин събития... За да бъде ефективен манипулиращият символ9 той трябва да кореспондира с доминиращия инстинкт за дадена епоха... Според Липман представитемислитечувстватастереотипите на хората често изграждат една изопачена действителност. В този смисъл съвременният човек е също толкова суеверен и податлив на внушенияколкото и този от Средновековието...“

Пиармените и пропагандаторите разполагат с богат арсенал от емоционално заредени символи, които използват, за да предизвикат желаната реакция у обществеността - например да отразяват любовта към родината или родителите, към църквата или Бога и др. Известно е, че чрез отделни думи символи (каквито са „свобода“, „братство“, „равенство“), включени в съответни лозунги, политиците са успявали да вдигнат масите и да ги ангажират в революционни конфликти. Символно значение може да има и конкретно действие на един обичан от масите политик.

Символите, които се подбират, биха могли да бъдат непропорционално внушителни и въздействащи. Такива са например пищните религиозни ритуали и церемонии. Те допринасят за укрепването на вярата или за обръщането в дадена вяра. Сами по себе си те не гарантират нито достоверността, нито етичната стойност на съответната религиозна доктрина, с която са свързани. Ритуалите по принцип са много мощно средство за манипулиране на ума и емоциите и на затвърждаване на вярата в каквото и да е. Те внасят някакво спокойствие и сигурност, каквито хората по принцип търсят.

Масовите мероприятия - митинги, шествия и други, повишават сугестивността. Хитлер е постигнал голям успех в тяхното прилагане. Нощните зрелищни паради, съчетани със светлината на факлите, и пламенните му речи са допринесли за хипнотизирането на милиони. Подобно е въздействието и в някои църкви - подходяща медитативна или емоционално въздействаща музика, приглушени светлини, церемонии, „вярващи“ хора наоколо, очакване за „преживявания“ или „изцеления“, призиви за отдаване на „висшата сила“. Така новият последовател вече е налице. Това са добре планирани мероприятия, които целят да имат максимален ефект върху присъстващите.

6. Една основна пропагандна техника е създаването на враг. Колкото по-голям е хаосът или проблемите в държавата, толкова по-голяма е необходимостта да се отклонят недоволството и гневът на масите от истинския виновник (управляваща партия/коалиция или лидер) и да бъдат насочени към някакъв външен или вътрешен „враг“ (истински - често гротескно преувеличен, или несъществуващ).

Ще илюстрирам това с цитат от Чомски: „...трябва да отвлечете вниманието на „обърканото стадо“, защото, ако то започне да забелязва какво става, може и да не го хареса. Възможно е дa се окаже, че гледането на Суперкупата и комедийнитс сериали не е достатъчно. Налага се да го стреснете с врагове. През последното десетилетие, на всекц една-две години се измисля по едно чудовище, срещу което трябва да се браним. Има еднокоето всякога е под ръка - руснаците. Винаги може да се защитавате от руснаците. Но те започват да губят привлекателността си като врагове и става все по-трудно да бъдат използвани за тази цел, така че трябва да бъдат измислени нови... Някъде до средата на 80-те години само ако се унесетеведнага се пускаше старата песен: „Руснаците идват“. Но Буш изгуби тази възможност и трябваше да измисли нещо ново Точно както стори това Рейгъновият апарат за пъблик рилейшънс през 80-те години. Сега това са международните терористи,наркотрафикантитепощурелите араби и новият Хитлер - Саддам Хюсеин, които заедно са тръгнали да завладяват света. Един след друг непрекъснато трябва да се появяват все нови и нови врагове. Вие стряскате населениетоизпълвате го с ужас,наплашвате го до такава степенче да трепери и да се бои да пътува. След това спечелвате една „великолепна“ победа срещу ГренадаПанама или някоя друга беззащитна армия от Третия святкоято може да бъде разбита с поглед - и точно така стана в действителност. Това носи облекчение – „Ние сме спасени в последната минута“. Ето един от начинитечрез които можете да отвлечете вниманието на „обърканото стадо“, да го държите под контрол и да му попречите да се огледа и да види какво наистина става около него.“

7. Лозунгите заемат важно място в политическия маркетинг. Те представляват кратки твърдениякоито изразяват в концентриран вид основните политически цели на пропагандния източникбез да дават представа за истинските идеискрити зад тях, както и за каузата, която защитават или осмиват. Важното е да са емоционално заредени, оригинални, лесно запомнящи се и да се повтарят често, за да оказват своето въздействие върху масите и тълпите.

Лозунгът има за цел да приобщава емоционално определени групи от хора и/или да ги настройва срещу политическия противник. Чрез оригиналността му и доминиращия емоционален заряд, който носи, се активизират привържениците, чието поведение подтиква към действие хората с по-слаб политически ангажимент и колебаещите се.

На гражданите им е много по-лесно да приемат и подкрепят лозунги, отколкото да оценяват предимствата и недостатъците на различните идеологии, с които те не са запознати обстойно. По-голямата част от хората се интересуват главно от практическите последици, т. е. от реалната полза от прилагането на дадена идеология в управлението на страната. Познаването на тези основни психологически закономерности улеснява политиците в манипулирането на масите.

Вероятно си спомняте как на митингите на СДС безскрупулно беше експлоатирано желанието на хората за по-добър и демократичен живот. Врагът беше ясен - комунизмът, лозунгите бяха елементарни, но емоционално въздействащи: „45 години стигат! Времето е наше!“ и „Кой не скача, е червен!“. И тълпите скачаха и се надяваха. От друга страна, създателите на същото това СДС - комунистите, манипулираха друга част от електората, като му напомняха за социално осигурения и „спокоен“ живот по време на социализма и му чертаеха бъдещето в мрачни краски, ако властта попадне в нечии други ръце.

Лозунгите от епохата на социализма бяха по-скоро с характер на театрален декор, тъй като вече имаше установено политическо статукво и затова те изразяваха главно някакви общоприети (или общо наложени) ценности или виждания. В противовес на това политическите лозунги в периода на прехода в България имаха за цел да приобщят към определени политически идеи и нови ценности, както и да осъществят идентификация с дадени политически нагласи и убеждения.

За да внеса малко хумористична нотка, ще ви припомня някои лозунги от периода на социалистическото минало: „Мирният атом - във всеки дом!“; „На партията - вярност, на народа - чиста вода“, „Въшката е най-опасен враг на Родината. Унищожавайте я.“;„Хигиенизацията е враг на бактериологическата диверсия“; „Всеки палет готова продукция - гвоздей в леглото на империалистите“; „Всяко яйце -бомба, всяка кокошка - летяща крепост срещу агресорите!“; „25 години народна власт - 25 години цирк“; „Рейгън - враг номер едно на Тутраканска селищна система!“; „Всеки буркан компот - юмрук в лицето на империализма!“; „Да не оставим нито един пациент да умре без лекарска помощ!“; „Всички комунисти - под земята!“ и т. н.

Самите политическите лозунги могат да използват различни пропагандни техники:

Игра на думи - например „СПолука за България“, „ГЕНЕРАЛна ПРОМЯНА“.

Апели „близо до народа“. Целта им е да убедят аудиторията, че политиците и техните идеи са „близко до масите“, например: „Хляб за всички“ или „Справедливост/работа за всички“ и др.

Лозунги, свързани със страх. Използват се, за да бъде предупреждавана аудиторията, че ще се случи катастрофално събитие, ако не следва определен курс на поведение.

Апели за приобщаване. Посланията се насочват към групи от хора, които са обвързани по определен признак - националност, религия, раса, пол, професия. В действие влизат всички пропагандни техники, тънкости и ласкателства за активизиране на страховете, омразата, предразсъдъците и наклонностите, убежденията и идеалите, характерни за групата.

Ето някои лозунги от периода на прехода: „Да спрем разрухата, да обновим България“, „Промяна, справедливост, сигурност“, „Труд, справедливост и законност“, „Свобода, Демокрация, Сигурност“, „Заедно да спасим България“, „Почтеност във всичко“, „Всички обещават, ние можем“, „Обединена България в обединена Европа“, „България - европейска държава“ и др.

8. Непрекъснато повторение - основен пропаганден прийом. Гьобелс, стълбът на нацистката пропаганда, е казвал, че ако една лъжа се повтаря многократно, хората започват да я възприемат като истина.
Според Хитлер „цялата ефективна пропаганда трябва да се ограничи до няколко прости потребности и след това да бъде изразена в няколко стереотипни формулировки“, като последните трябва да бъдат непрекъснато повтаряни, защото „само непрестанното повторение в края на краищата успява да запечата една идея в паметта на тълпата“. И още: „Интелигентността на масите е малка. И способността им да забравят - голяма. На тях трябва да им се казва едно и също нещо хиляди пъти.“ Това е било известно още много преди времето на фюрера. И разбира се, няма нищо чудно във факта, че много неверни или изопачени представи, идеи и митове живеят упорито в умовете на хората, защото пропагандната машина им ги е втълпявала години наред.

9. Дезинформация, фалшификации и лъжи, скриване на истински факти, премълчаване на неудобни истини, представяне в изопачен вид и едностранно на информацията, свързана със събитията. Много често използвани похвати. Христоматиен е примерът от Първата световна война, когато британците разпространяват новината, че германските войници режели ръцете на белгийските деца.

Доц. Руси Маринов отбелязва: „...от зората на цивилизацията хората непрекъснато са попадали под влиянието на заблудите... главният фактор за развитието на народите никога не е била истината, а лъжата. Тълпите не са жадни за истините се отвращават от неизгодната им очевидност и предпочитат да обожествяват грешката. Който умее да ги заблуждава,лесно ги завладява..."

Според Хитлер: „Колкото по-чудовищна е лъжата, толкова по-бързо ще ù повярват. Обикновените хора вярват по-охотно на голямата лъжа, отколкото на малката. Това отговаря на примитивната им душа. Те знаят, че в малкото и те могат да излъжат, но да излъжат на едро - това вече ще ги засрами. Една голяма лъжа просто няма да им дойде в главите. Ето защо масата не може да си представи, че и другите могат да са способни на прекалено чудовищна лъжа. И дори когато им обяснят, че става дума за лъжа с чудовищни размери, те все още ще продължават да се съмняват и ще са склонни да мислят, че все пак тук има зрънце истина.“

10. Цензура. Това е друг широко практикуван метод под различни форми, който се прилага и у нас, за да се потиска по всякакъв начин неудобната за определени кръгове информация. Не се дава трибуна и достъп до национални медии на тези, които могат да направят нежелани разкрития. Налице е и автоцензура - самите медии избягват да канят такива хора поради страх от репресии към тях самите от страна на управляващите. За истината остават някои частни телевизионни и радиоканали, които обаче имат твърде ограничен брой зрители и слушатели.

Понякога се практикува и изкупуването на цели тиражи вестници, ако има в тях компрометиращи материали.

В научните списания цензурата не дава възможност на „опасните“ учени да публикуват статии, които биха застрашили печалбата и имиджа на определени фирми, институции или производства.

Хъксли пише: „Оцеляването на демокрацията зависи от възможността на огромната част от хората да вземат реалистични решения, след като са получили адекватна информация. Диктатурата се крепи на цензурирането или изопачаването на фактите и на въздействието си не върху разума, а върху страстите и предразсъдъците, върху ‘скритите сили*, както ги нарича Хитлер, които са в несъзнаваните дълбини на всеки човешки ум.“

11.  Създаване на контролирана опозиция. Използват се организации, политици, обществени фигури или учени, които на пръв поглед изглежда, че се противопоставят на официалната политика или идеология, но това се извършва само в определени рамки и се използва за камуфлаж. Всъщност те обслужват целите на определени политически или икономически кръгове, заблуждавайки масите.
Ето какво отбелязва Дейвид Барсамиян, журналист и издател: „Хитрият начин да държиш хората пасивни и послушни е стриктно да ограничиш спектъра на приемливото мнениекато допускаш дори много оживен дебат вътре в тези рамки - дори да стимулираш по-критични и даже дисидентски мнения. Това дава на хората усещанеточе има свободно мисленедокато всъщност през цялото време тези предварително създадени от системата предположения се подсилват и затвърдяват от границитекоито предварително са поставени на дебата. “

12. Двоен стандарт. Демокрацията и демократичните ценности са безжалостно експлоатирани чрез двойния стандарт по отношение на човешките права според това как е изгодно на „елита“ или на заинтересованите кръгове.

Н. Чомски пише: „Политическите термини поначало имат двойствен смисъл. Единият се описва в речниците. Другият е необходим за обслужване на властта. Той е доктриналният смисъл. Да вземем например думата ‘демокрация“. В общоприетия й смисъл дадено общество е демократично дотолковадоколкото хората могат да участват съзнателно в управлението на собствените си дела. Доктриналният смисъл на думата „демокрация“ обаче е различен - става дума за системав която решенията се вземат от определени среди на деловата общност и свързаните с тях елити. Публиката в случая е единствено „зрителнаблюдаващ действието“, но не и „участник“ в негокакто ни обясняват водещи теоретици на демокрацията... Ако някои сектори от публиката излязат от апатията си и започнат да се организират с цел да се явят на публичната сценатова вече не е демокрация. В техническия смисъл на думата това е заплахакоято трябва да бъде отстранена по един или друг начин...

Да вземем термина „мирен процес“. Простодушните хора биха могли да си помислятче става дума за усилия да се постигне мир... в духа на политически „правилното“ мислене изразът „мирен процес“ е това, което се прави от правителството на САЩ - ... блокиране на международните усилия да се постигне мир...“заплаха за сигурността“ означава всичко онова, което би могло да посегне върху правата на американските инвестиции... думата „прагматизъм“ иска да каже на нас и на другите „да правим това, което желаят американците...“

САЩ са ярък пример за държава, прилагаща постоянно и нагло двойствения говор и двойните стандарти в политиката. Например те се втурнаха да наказват Ирак, защото не се бил подчинил на резолюцията на ООН, докато в същото време вече няколко десетилетия Израел не спазва различни ООН резолюции, като дори и не крие факта, че притежава химическо, биологическо и ядрено оръжие. Но това не прави впечатление на САЩ.
Всички бяхме и продължаваме да сме свидетели на двойния стандарт с правата на човека и демокрацията на Балканите. Военната агресия на САЩ и НАТО срещу суверенната държава СР Югославия беше нарушаване на човешките права на едни, за сметка на други. Целта на медийната пропаганда на т. нар. международна общност беше да произведе „правилните жертви“ на правонарушенията. В случая „Косово“ това бяха албанците. Контролираната медийна машина ги представяше през цялото време като жертва на „геноцид“ и „етническо прочистване“ от страна на сърбите. В същото време не се споменаваше почти нищо за зверствата и убийствата на албанските мародери, които избиваха служители на реда и мирни граждани още през 80-те години под формата на движения за човешки права. Не се споменаваше нищо и за разрушаването на десетки църкви и манастири и избиването на православни монаси от албанците под погледа на КФОР.

Медиите в западните страни не отразиха турските зверства в Кюрдистан, масовото убийство на над 800 000 цивилни граждани на Ирак и етническото прочистване на 350 000 сърби от Босна и Херцеговина. Защо САЩ и западните държави не надигнаха глас, когато Турция проведе истинско мащабно етническо прочистване в средата на 90-те години, като изби десетки хиляди кюрди, разруши 3500 села (седем пъти повече, отколкото в Косово) и превърна между 2 и 3 млн. души в бежанци?! Всички тези факти, макар и съобщени от хуманитарни организации, бяха премълчани от западните политици и медии. Военните набези на турската армия станаха възможни благодарение на масирана американска военна помощ и тези престъпления бяха извършени в самия Атлантически съюз под юрисдикцията на Съвета на Европа.

Според Чомски „само в Централна Америка броят на избитите от подкрепяни от САЩ сили (от края на 70-те години) възлиза на около 200 000 души... Благодарение на подобни достижения САЩ си извоюваха правото да бъдат „източник на вдъхновение и символ на демокрацията в нашето време“, както се изрази хвалебствено либералният вестник „Ню Рипаблик". Том Уулф пък ни казваче 80-те години са били "едни от великите златни мигове в историята на човечеството."

Хагският трибунал също е една от институциите, създадени с цел да се прилага на практика двойният стандарт по отношение на хора, обвинени в „престъпления срещу човечеството“, но главно според американските виждания.

Двоен стандарт използват и различни „правозащитни организации“ у нас, които са чужди храненици и защитават правата на „онеправданите малцинствени групи“, престъпници, секти и т. н., но не и на действително потърпевшите от деянията на гореизброените - нормалните, честни българи.

13.  Друг начин за успешно манипулиране е чрез обобщения. Така се замъгляват и прикриват важни факти относно истинските проблеми. Може да се използва и за уронване на престижа на цели групи от хора. Никога не забравяйте: дяволът е в детайлите!

14.  Предлагане като аргументация интерпретацията на събития и цифри, а не самите факти, като не се взимат предвид други възможни тълкувания. В САЩ например това е много широко използван метод за оказване на влияние върху общественото мнение.

15. Трансфер (убеждаване чрез асоциация). При този начин на въздействие посланието, което манипулаторите искат да бъде прието от таргетната група, се пренася върху човек или институция, явяващи се авторитет за много хора. Ако например в държава, където обществото има високо мнение за църквата, пропагандаторите успеят да накарат последната да приеме и подкрепи някаква кампания в полза на определена програма, те прехвърлят по този начин авторитета на църквата към програмата, независимо, че последната дори може да има негативен ефект върху много хора и без тази манипулация би била отхвърлена.

Може да се използва и обратният вариант - да се свърже посланието с някой, който е ненавиждан от голяма група от хора.

16.  „Да бъдеш на страната на победителя/умния.“ Този прийом действа върху стадния манталитет. Целта е да бъдете убеден, че всички останали („умните“) подкрепят дадена идея, затова и вие би следвало да го направите. Понякога, за да бъде прокарана и одобрена нечия политика, се използват резултатите от „анкети“ или „проучване на общественото мнение“. „Повечето хора смятат, че...“ или „Всички правят така...“ звучат успокоително и дават сигурност на мнозина, въпреки че тяхното поведение може да бъде напълно погрешно.

17. Използване на абстрактни, двусмислени или с неясно съдържание думи или изрази, например: „добър“, „лош“, „свобода“, „Бог“, „демокрация“ и т. н.

Какво би ви казал например изразът „Кандидат-президентът обича свободата“. За каква свобода става дума? За свобода на словото, на вероизповеданията или на сексуалните предпочитания? Или за нещо, за което и не подозираме? Ако терминът не е предварително ясно дефиниран, са възможни всякакви тълкувания.
Използване на недоказуеми твърдения, например: „Бог е на наша страна“, или „Бог ни е обещал да господстваме над целия свят.“

18.  Опростяване. При този метод една сложна идея или проблем се опростява и се представя само с няколко думи за сметка на съдържанието, за да бъде схваната бързо от масите. Особено подходяща е, когато се прилага по отношение на хора, които не са високо образовани.

Един пример за опростяване: „С влизането на България в ЕС ще бъдат решени много проблеми.“

19. Специално апелиране към чувствата и емоциите -положителни (любов, надежда, състрадание, алтруизъм и др.) или отрицателни (страх, гняв, омраза и др.). Може да се експлоатират едновременно различни емоции, както правят например култовете със своите последователи - внушават им страх, че няма да се спасят, ако не приемат доктрината на култа, надежда, ако се уповават на лидера, усещане за цел в живота с изповядването и пропагандирането на идеологията на култа.

Непрекъснатото проиграване с понятията „холокост“ и „антисемитизъм“ от някои кръгове е подобен тип грозна манипулация и то с чувствата на различни големи групи от хора и дори на цели нации. От една страна, цели се да се внуши страх у обикновения евреин, че е непрекъснато преследван и под заплаха и че всеки момент може да бъде вкаран в концлагер. От друга - тези две понятия (второто между другото напълно безсмислено и неточно) се използват, за да се представят евреите като жертва и да се манипулира световната общественост така, че тя да не може да критикува позицията и политиката на Израел където и да е по света, независимо какви пагубни последици би могло да имат в локален или глобален план. От трета - скрива се истината за силите и задкулисните действия, разпалили Втората световна война. От четвърта - внушава се чувството за срам и вина у германския народ. Холокостът според думите на еврейския писател Норман Финкелщайн е превърнат в изключително доходоносен бизнес.

Обезпокоителна е и цензурата, която се опитват да наложат определени кръгове във връзка с тези две понятия. В някои страни, като Швейцария, Австрия, Холандия и други, дори е забранено от закона да се разисква еврейският холокост и да се изразява съмнение в него! За каква свобода на словото може тогава да се говори?! И на кого са необходими подобни двойни стандарти в „демократичните“ държави?! Както пише Никола Николов: „Като че ли светът няма право да разглежда въпроситезасягащи еврействототака както разглежда всички останали... Всички книги и статиив които се говори за антисемитизъм, са само едно политическо оръжие. Това понятие е въведено с единствената цел да държи както евреитака и неевреи в заблуда и масова истерия. “

Омразата също се използва успешно от манипулаторите чрез подаването на емоционално наситени послания към масите или определени групи от хора. Това може да е омраза към неверниците, терористите и т. н.

Пропагандната машина на САЩ от десетилетия ефикасно експлоатира чувството за национална гордост, патриотизъм и принадлежност към „стожера на демокрацията“, които насажда у американските граждани и по този начин осигурява пушечно месо за своите „мироопазващи операции“ по целия свят. Тази американска агресия, продиктувана изключително от интересите на една неголяма клика, естествено няма как да не предизвика омраза към САЩ и американците сред много народи и групи от хора по света и да не стимулира ответен отговор.

20. „Свещени крави“ и табута. Всяко общество има своите „свещени крави“ и табута, на които се придава особена важност и смисъл, и по принцип малцина са тези, които се осмеляват да говорят срещу тях или да ги критикуват. С тези понятия се борави внимателно, защото хората са чувствителни към идеите, които изразяват, и обикновено е налице преобладаващо предубедено и пристрастно мнение, което пречи на логическата им и разумна оценка. Те могат да се използват както за подкрепа, така и за намиране на извинение или пък за възхвала, за критикуване и обвинение срещу някого или определени групи. „Свещени крави“ има и в религията, и в политиката, и в социалната сфера и такива могат да бъдат понятия като: частната собственост, свободната инициатива, Върховния съд, президентската институция, конституцията, национален празник, папата, 10-те Божи заповеди, холокоста, прогреса, свещените книги и много други.
Табута: високи цени и данъци, рецесия, полицейска държава, холокост, робство, престъпност, корупция, насилие към деца и др.

21. Полуистини, селективно цитиране на информация (т.е. само на такава, която отговаря на целта), изопачаване. Това може да бъде например изброяване само на добрите или лошите страни на някого или на нещо в зависимост от това какво се цели или непълно представяне на факти, което променя смисъла на посланието.

Следният текст, използван за реклама на филма „Списъкът на Шиндлер“ на Стивън Спилбърг, се цитира като взет от Талмуда: „Който унищожи живота дори на едно човешко същество... все едно, че е разрушил цяла вселена; и който запази живота на едно човешко същество... все едно, че е запазил целия свят.“ Но според Майкъл Хофман IP оригиналът от Вавилонския Талмуд звучи по друг начин: и който запази една душа от Израел... все едно, че е запазил целия свят.“ Това вече придобива различен смисъл. 

Много фирми от хранително-вкусовата и фармацевтичната промишленост, използват едни и същи в основата си рекламни похвати, като преувеличават някои качества, визирани като положителни, а в същото време ловко избягват всичко, свързано с отрицателните им страни, и много фино и умело се съсредоточават върху това, което искат да приемат безкритично потребителите.

22. Политически митове. Чрез тях се „обясняват“ по опростен и достъпен начин причините за социални и политически събития - бедност, ограничени политически права, икономическа безизходица, ангажиране във военни конфликти и др. Например: „Има бедни, защото не искат да работят“, „Ангажираме се във война, за да спасим демокрацията“, „Не ни трябва тежко въоръжение, защото се приобщаваме към НАТО“ и т. н.

Създаването и внедряването на митове с цел манипулиране на общественото съзнание е цяла индустрия. Политическите митове се създават от опитни „майстори“ точно така, както и всеки друг вид оръжие. Митовете и символите се използват много активно от политиците през кризисни периоди от развитието на дадена страна. Те са удобна форма за приемане и отстояване на общо отношение (негативно или позитивно) към определена политика. В политическата комуникация често се използва митът за мъдрия и всемогъщ политик или ръководител на дадена страна. Но митологизирането на лидерите съвсем не означава, че те реално извършват всичко, което им се приписва. Така например те демонстрират активност и решителност, които обаче невинаги можем да открием в действията им.

Тези заблуждаващи образи се създават целенасочено, за да се постигне по-голям ефект от определена политическа дейност или за да се наложи по-лесно определена политическа идеология. Много често при митологизирането взема участие и самият лидер чрез симулиране на активност, отзивчивост, непреклонност, решителност и др.

23.  Избиране на изкупителна жертва за оправдаване на определена политика. Това може да бъде Саддам Хюсеин, Слободан Милошевич, арменските християни по време на Първата световна война, обвинени за несполуките на Турция и подложени на геноцид, и т. н. - примерите са безброй. Преди няколко години Иван Костов например обяви, че българите били мързеливи и затова България била в толкова окаяно състояние.

24. Избягване на преки отговори на неудобни въпроси и на повдигнатите теми за дебат чрез усуквания, смяна на темата, инсинуации, аналогии и други от този арсенал - редовно и широко прилаган похват. Привидно е даден отговор, но всъщност той не ви казва нищо.

25. Открито извършване на действия, които прикриват истинската цел. Цели се да се отвлече вниманието и да се притъпи бдителността на обществеността/противника по отношение на някаква ситуация. Зад прояви на дружелюбие, човеколюбие и хуманизъм се крие враждебност, агресивни планове и преследване на конкретни политически или други цели.

За голямо съжаление много хора се лъжат от външността и подкрепят някой лидер или обществена фигура само защото им харесва или по някакъв начин е задействал положително емоциите им - независимо дали със стегнатия си външен вид, усмивката си или гласа си. Хората са склонни да пренебрегнат изцяло разума заради емоциите.

26. Посяване на семето на съмнението - много ефикасен и коварно действащ метод на основата на недоизречени съждения и намеци, който има обикновено за цел фино да очерни някого и така хората да не му повярват.

27. Отклоняване на вниманието от наболелия проблем и съсредоточаването му върху нещо маловажно или нарочно създадена друга зона на напрежение (често използван похват).

28. Преувеличаване на последствията. Например: „Ако България не влезе в НАТО, ще бъде изключително уязвима за външни врагове.“

29. Представяне на ситуацията само в черно и бяло: патриот или предател, лош край или добър изход, вярващ или неверник и т. н.

30. Цитиране извън контекста. По този начин може напълно да се изопачи това, което е писал или казал някой по някакъв повод.

31. Използване на цифри и статистика, за да бъде впечатлена публиката; манипулиране на статистики.

32. Фалшива дилема. Тенденциозно представяне само на две алтернативи, когато има и други решения на даден проблем - често използвана тактика.

33. Подвеждащи изказвания и въпроси.

34. Позоваване на „независими“ източници.

35. Даване на заключения, които нямат общо с резултатите от проведеното разследване или събития.

36. Представяне на лъжата като истина и на истината като лъжа.

37. Блъфиране.

38. Заплахи.

39. Търсене на прости отговори. Например политикът може да попита хората: „Искате ли край на престъпността и безредието в столицата?“, защото естествено е да очаква бърз позитивен отговор на своя въпрос.

40. Структуриран отговор. Друг начин да се повлияе на аудиторията е да се задават поредица от въпроси, които изискват отговори само с „да" или „не“, като най-важният въпрос се поставя накрая. По инерция хората отговарят само утвърдително или отрицателно и затова се очаква, че и отговорът на последния, най-важния въпрос, който задавате, ще е този, който бихте искали да чуете.

Например „Искате ли по-ниски данъци?“ - „Да“; „Искате ли по-малко безработица?“ - „Да“; „Искате ли по-малко престъпност“ - „Да“; „Искате ли по-високи доходи?“ - „Да“. Последен въпрос: „Тогава искате ли да влезем в НАТО?“, на който се очаква отговор „Да“.

41.  Друга техника, която се ползва например и от някои застрахователни агенти и им помага да са по-ефективни в убеждаването, е да ви накарат да си представите нещо. Това е комуникация с дясното ви полукълбо. Например, както говори, агентът може да направи пауза, за да се огледа из стаята ви и да каже: „Можете ли да си представите тази хубава къща да изгори до основи?“ Разбира се, че можете! Това е един от вашите подсъзнателни страхове и когато той ви накара да го визуализирате, шансът да ви манипулира да подпишете застрахователната полица нараства.

42. Слухове и мълва. Слухът е непроверима информация, която се предава от човек на човек. Благоприятни предпоставки за разпространение на слухове се създават при усилване на социалното напрежение и при липсата на прецизна информация за политически събития и отношението към тях.
Слуховете могат да се използват и целенасочено от определена политическа сила за разколебаване на доверието в дейността на управляващата партия или коалиция. В такива случаи те се използват целенасочено за предизвикване на политическо напрежение.

Мълвата също се разпространява при наличие на глад за политическа информация. При мълвата за разлика от слуха има несигурност при оценките и предположенията. Хората се произнасят за нещо с догадки, без да го познават добре. Освен това при слуха е налице и ясно изразена заинтересованост от неговото циркулиране.

43. Обещания и предлагане на утопии. Хората винаги са мечтали за безпроблемно, щастливо и благоденстващо бъдеще и политиците ловко манипулират избирателите обещавайки им това, което последните искат да чуят - просперитет, прогрес, подобрение във всички области на живота, достъп до най-съвременни технологии, решаване на всички проблеми и т. н. Установено е от проведените изследвания, че лидерите, които проявяват решителност, макар и привидна, и които обещават на народа добра перспектива, са популярни и обичани. Масите искат обещания и лукавите политици изпълняват техните искания, като галят ушите им и гъделичкат интересите им, показвайки лицемерна загриженост и ангажираност. И дори след като са се оставяли да бъдат лъгани толкова много пъти, хората продължават да правят същото с глупава упоритост. Едва ли има по-ярък пример от това, което става в България през последните петнадесетина години. Очевидно е, че мнозинството много трудно се променя и не желае да приеме грешките си, нито да се поучи от тях.

44.  „Човек от народа“. Често използван похват от политици и богаташи, за да спечелят одобрение от масите. Чрез своите действия и поведение съответният човек се цели да се внуши на обществото, че той е един от него и е съвсем обикновен човек.

45. Предизвикателство към егото и ласкаенето на публиката по различни начини също дават удовлетворителни резултати. Ако се използва с мярка, ласкателството подготвя аудиторията да приеме по-добре идеите, които й се подават, независимо колко са вредни или абсурдни. Например изрази като: „Всеки интелигентен човек знае, че...“, „Един образован човек не може да не разбере, че...“ и други в този дух. Естествено никой не би желал да изглежда глупав.

Хората обичат да се заблуждават, че имат сила и някаква власт да решават. Всъщност те решават това, което ги манипулират, че могат да решат, но не желаят да го приемат като факт и да отхвърлят този вреден модел на псевдодемокрация.

46. Невролингвистични техники. Ако сте наясно със способите за манипулация и ако сте наблюдателни и знаете какво да гледате, ще забележите например, че даден политик прави понякога определени движения с лявата ръка на ключови думи или фрази. Това са т. нар. впечатващи команди, които са обект на изучаване и прилагане от невролингвистиката. Според проучванията жестовете с лявата ръка достигат по-лесно до дясната мозъчна половина. Днес има специални екипи, добре запознати с всички стари и нови техники в това отношение, които обучават много политици по света как да държат своите речи и как да се държат и да жестикулират, така че да ви предразположат да приемете техните идеи, внушения и политика.