ОКОВАНА СВОБОДА. ТЕХНОЛОГИЯ НА ГЛОБАЛНИЯ КОНТРОЛ

д-р Атанас Гълъбов

ГЛАВА 3: ТЕХНОЛОГИЯ НА КОНТРОЛА

 

 

 

„Събуди се, Нео. Матрицата те държи..."
(от филма „Матрицата“, I част)

 

За да се осъществява успешно контрол върху отделния индивид и върху обществото като цяло, има няколко важни принципа, които се прилагат.

1.  Първият е да бъдат държани в невежество масите чрез задържане или фалшифициране на информация от различен характер. Най-общо казано, хората не трябва да познават технологията на манипулацията и не трябва да знаят кои са кукловодите, дърпащи конците на политическите марионетки и режисиращи събитията зад кулисите. Истинската история на човечеството и важни открития, които биха променили в позитивен план живота на Земята, също остават скрити за обществото.

2.  Вторият принцип е съзнанието на масите да бъде отклонявано от същинските проблеми по всички възможни начини,например чрез осигуряване на разнообразни занимания за ума и сетивата - телевизия, радио, компютри, кино, алкохол, наркотици, порнография и др. Едно сигурно средство, чрез което се блокират духовните търсения и интелектуалното развитие и се отвлича вниманието на народа от сериозни, стратегически въпроси, е да бъде държан в мизерия и да му се създава изобилие от битови и всевъзможни други проблеми. Предполагам, че това ви изглежда познато.

3.  Третият принцип е хората да бъдат манипулирани по такъв начин, че да контролират както самите себе си, така и себеподобните си. Извършва се чрез програмираните ограничения в мисленето, които са в областта на това, което можем да наречем „безопасната зона“. Извън нея са наказанията независимо под каква форма - вербално атакуване и заклеймяване, психически тормоз, затвор, принудително психиатрично лечение, физическо унищожаване.

Използвайки именно предварително заложените в умовете на хората програми, един от най-широко и най-успешно прилаганите методи за контрол над масите е тактиката „Разделяй и владей!“. Kakmo отбелязва Чомски „Народът трябва да бъде разбит на атоми - разделени и самотни. Не трябва да се допуска възможността хората да се организират, защото в такъв случай те могат да се превърнат в нещо повече от зрители на действието, което им се предлага. “

Прилагайки тази техника, манипулаторите, които са многократно по-малко от контролираните, имат неограничени възможности да настройват едни срещу други различни групи от хора, цели народи и дори раси и да осъществяват своята политика. Човечеството е разделено на множество религии, политически идеологии и партии, по икономически, класов, етнически, расов принцип и прочие. Хиляди и хиляди различни вярвания, които се борят едно с друго за място под слънцето и за надмощие, замъгляващи разсъдъка на милиарди човешки същества и превръщащи света в огромна гладиаторска арена.

Всички идеологии и доктрини затварят мисленето в определени рамки, а стадният манталитет пречи на хората да се отърсят от оковите, с които е хванат умът. Както пише английският журналист и писател Дейвид Айк: „Догмите могат да се изявят в безброй форми и когато успеете да убедите различни хора да отстояват противоположни догми, манипулацията по създаване на конфликти и осъществяване на контролприлагайки принципа ‘Разделяй и владей', става лесна. Това се извършва и днес по същия начин, както е ставало и в досегашната история на човечеството... Хората живеят в затвор на ума, който сами са си направили и в който се надзирават едни други. Уловката обаче е в това повечето да смятат, че имат свободата да мислят,докато тя всъщност е ограничена от хилядите доктрини и вярвания така, че да не правят опит да преминават отвъд стените на затвора. Човешкият род е дотолкова свободен, доколкото е свободно едно стадо овце зад оградата на кошарата. Свободен да мисли така, както му кажат да мисли, и да живее така, както му кажат, че е ‘правилно’...“

За да бъде отслабена всяка опозиция, включително и тази, която наистина работи в интерес на обществото като цяло, тя трябва да бъде лишена от единство и сплотеност, да се разпалват противоречия в нея с помощта на различни прийоми и да се обезглави движението, като се неутрализира лидерът. Имайки предвид егоизма на повечето хора и готовността им да се поддават лесно на изкушенията пари и власт, това никак не е трудно да се постигне.

Средностатистическият гражданин по принцип не се вълнува задълбочено от глобални проблеми и политика; интересите му се простират до осигуряването на прехраната, на развлечения и на някакъв поносим стандарт на живот като цяло. Повечето хора са си намерили в системата една ниша, в която са се настанили, и си казват: „Точно аз ли ще променям света?“

Конформизмът властва в съвременното общество, стимулиран непрекъснато от налаганите догми, законите и масовата култура. По принцип повечето хора се страхуват от социална изолация и за тях е важно да бъдат приети и одобрени от общността, към която принадлежат или в която искат да влязат. „Елитът“ разчита точно на това - че мнозинството ще се свият в черупките си, водени от инстинкта за самосъхранение и оцеляване, и ще се примиряват. Или че няма да се променят, защото това изисква значителни усилия и воля от страна на личността.

Нека го поясня с думите на Морфиъс - един от героите във филма „Матрицата“ I:

„Матрицата е система, Нео. Тази система е нашият враг. Какво виждаш, като се огледаш? Бизнесмени, учители, адвокати, дърводелци. Съзнанията на същите хора, които се опитваме да спасим... Трябва да го разбереш - повечето от тези хора не са готови да бъдат изключени. И много от тях са така привикнали и безнадеждно зависими от системата, че ще се борят, за да я опазят. Всеки, когото не сме изключили, е потенциален агент. Вътре в Матрицата те са всеки... и никой.

Съществуват полета, Нео, безкрайни полета, където хората вече не се раждат. Нас ни отглеждат. Дълго време не вярвах. И после видях полетата със собствените си очи.

Опитвам се да освободя ума ти... Но аз мога само да ти покажа вратата. Ти сам трябва да минеш през нея... Трябва да потиснеш всичко, Нео - страх, съмнение, неверие..."

Матрицата няма за задача да създава независимо мислещи човешки същества. Затова нас ни учат какво да мислим, а не как да мислим! Чрез всички възможни средства у нас непрекъснато се насажда чувството, че сме „жертва“ на външни обстоятелства, и сме подтиквани да предоставяме нашата отговорност в ръцете на друг. Така можем да бъдем контролирани ефикасно чрез различни институции и организации - политически, военни, религиозни, медицински и др. Хилядолетната история на човечеството е история на контрол, осъществяван от едни групи хора над други или от едни индивиди над други.

Принцип 4. Вече изясних в глава 2., че манипулацията на съзнанието се осъществява, като се използват основно емоциите на хората чрез въздействие върху лимбичната система и Р-комплекса. Както пише д-р Уилям Саргънт в книгата си „Битката за ума“: „В ума на много хора могат да бъдат насадени различни вярвания и убеждения, след като мозъчната функция е нарочно нарушена чрез провокиран страх, гняв или възбуда. Най-честите резултати от този предизвикан смут са нарушаване на способността за критична преценка и повишена внушаемост. “ Ето защо на обществото непрекъснато се поднася „подходяща“ информация за събития, които стимулират тези горепосочени емоции.

Внушават се страх и несигурност, свързвани с определени проблеми, като решенията им се натрапват отвън.

Фокусът на общественото внимание целенасочено се измества от истинските причини, породили проблемите, като се предлагат неадекватни мерки за разрешаване на последните.

Д. Айк дава много точно обяснение за схемата, по която се извършва манипулацията на човечеството във всички области на живота, за да се налагат решения, които иначе биха били отхвърлени от хората като неприемливи. В книгата си „Най-голямата тайна“ той пише: „Причината, поради която ние сме контролирани не е, че не притежаваме силата да решаваме сами съдбата си, а защото отдаваме тази сила всяка минута от нашия живот. Когато нещо се случи, което не харесваме, ние търсим да обвиним някой друг. Когато възникне някакъв проблем в света ние казваме - ‘Какво те ще направят за това? При което те, които всъщност са създали тайно проблема, отговарят на това искане като предлагат ‘решение’ - още по-голяма централизация на властта и отнемане на свободи. Ако искате да дадете повече власт на полицията, службите за сигурност и военните, и ако искате хората сами да настояват за това, то тогава осигурявате възможности да се ширят престъпност, насилие и тероризъм и така постигането на целта ви е в кърпа вързано. След като хората започнат да изпитват страх да не бъдат обрани, нападнати или взривени те сами ще поискат вие да им отнемете свободатаза да ги защитите от това, от което всъщност те са манипулирани да се страхуват... Това е техниката, която аз наричам проблем > реакция > решение. Създавате проблема, стимулирайки реакцията ‘Нещо трябва да бъде направено' и тогава предлагате решението. Тази постановка намира отражение в масонския лозунг ‘Ordo ab chao’ - ‘ред от хаоса’. Създай хаос и след това предложи начини за да възстановиш ред. Твоят ред... Хората в състояние на страхбезсилие и отчаяние в края на краищата изклкзчват и се превръщат в овцетекоито са окуражавани да бъдат, люшкайки се по течението на живота в състояние на вцепенено подчинение. Масите са подкарвани като стадо и направлявани в определена посока чрез множество и най-различни форми на емоционален и умствен контрол... Глобален физически контрол върху цялото население на планетата е невъзможен. Но това не е и необходимо щом като можеш да направляваш начина, по който хората да мислят и чувстват до положение, че те ‘решават7 да правят това, което всъщност ти желаеш те да правят и искат да въведеш законикоито всъщност ти желаеш да въведеш: Стара пословица е, че ако искаш някой да нарави нещо, накарай го да повярва, че това е негова идея. Човечеството е с контролиран ум и не е много по-осъзнато отколкото един зомби... Погледнете обучението на въоръжените сили. Това е контрол над ума в чист вид. Още от първия ден ти се казва, че трябва да изпълняваш заповедибез да задаваш въпроси и ако някой ненормалник с фуражка ти каже да убиеш хора, които никога не си срещал и не знаеш нищо за тях, ти ще трябва да стреляшбез да питаш. Това е манталитета 'Да, сър’ и той е обхванал също и цивилния свят."

Международните банкери и наднационалните корпорации са експерти по създаването на психо-епидемии и с помощта на политическите марионетки и подчинената им медийна машина имат възможността да предизвикат каквато и да е криза - независимо дали в областта на икономиката, селското стопанство или здравеопазването, и след това да наложат решението, което предварително са планирали, че трябва да бъде прието от обществото.

5. Петият принцип е промените, които се налагат, да се правят на стъпки, като се използва техниката на сварената жаба1.Когато се въвеждат нежелани от хората недемократични закони, това се осъществява почти незабелязано и поетапно, така че масите лека-полека да свикнат, докато накрая не разберат твърде късно, че са „сварени“. Като имаме предвид и многобройните способи за отклоняване на вниманието на обществеността, не е чудно, че „елитът“ успява в своите планове.

Трудно е да бъдат манипулирани образовани хора. Затова, за да има колкото се може по-малко такива, образованието, което се предлага в училищата и университетите, е превърнато в система за индоктриниране. Периметърът на получаваните знания е силно стеснен в рамките на съответните специалности, а всичко останало се преподава като най-обща култура, без изобщо да става дума за силите, които действат в обществото и тласкат развитието му в определена посока.

Властта върху съзнанието на младите е основен фактор за контрол над света. Хитлер неслучайно е казал: „Който притежава младежта, притежава бъдещето. “ Затова индоктринирането и възпроизводството на граждани, които да реагират като кучетата на Павлов, започват още от най-ранна възраст с възпитанието, давано чрез родителите и близките, огромната част от които са вече са с ограничен светоглед и разбирания вследствие на наложения модел на мислене. След това се продължава чрез училището, университетите, медиите, религията, културата като цяло. Извършва се масово програмиране и на малки, и на големи - мисълта се насочва по определени коловози и дори може напълно да се притъпи способността да се разсъждава самостоятелно и реалистично по отношение на дадени проблеми.

Истинското образование не би трябвало да пълни главите на децата с клишета и ненужна и невярна информация, а да ги научи да мислят критично, да изследват непредубедено това, което се случва в живота, и да развива творческите им способности без ограничения.

Д. Айк пише: „Нашите деца не се образоват. Те се индоктринират: у тях се насаждат докуприни, идеи или мнения...Системата до голяма степен контролира онована което се учат подрастващитекак ги учат и в какво да вярват... Образованието, поне в неговия западен вариантима за цел за създава фураж за системата... Неговата роля е да произвежда роботикоито да запълват работните местаи да избива от умовете на младите хора всяка мисъл за бунт срещу статуквото... хората трябва да бъдат приучени и подготвени да пасват на системата..."

Вижте този материал, публикуван от Образователен фонд „Рокфелер“ още през 1904 г. за живеещите в селата: „...ние имаме на разположение неограничени възможности и хората се поддават с безусловно покорство на нашите моделиращи ги ръце... Ние няма да се опитваме да правим от техните деца философи, образовани хора или учени..., актьори, редактори, поети...“

Ето каква идея за образованието и възпитанието дава Олдъс Хъксли в книгата си „Прекрасният нов свят“2„Това е разковничето на щастието и добродетелността - да обикнеш онова, което трябва да вършиш. Цялото обучение цели именно това: да накара хората да обикнат своята неизбежна социална съдба.

Внушенията се повтарят, докато не станат част от съзнанието на индивида. Както казва Хъксли чрез думите на директора на един от центровете за обучение: „Докато накрая детското съзнание се слее с тези внушения, а съвкупността от тези внушения се превърне в съзнанието на детето. И не само2 детското съзнание. А и съзнанието на възрастния - за през целия му живот.Съзнанието, което преценява, желае и решава - изградено от тези внушения. Но всичките тези внушения са наши внушения. Внушения на Държавата!“

В България от години наблюдаваме как държавата чрез своите институции по всякакви начини се стреми да доведе българина до духовна нищета и опростачване, за да не може да мисли и да се съпротивлява. Затова и образованието вече повече от едно десетилетие се „реформира“ и се правят безотговорни експерименти с него. В същото време овластените изпращат децата си в частни колежи у нас или в чужбина, за да се изучат (разбира се, както побелява системата) и за да могат, както отбелязва писателят Венцеслав Начев, „с успех да управляват своите неграмотни туземни връстници, на които се готви съдбата да бъдат обслужващ персонал по кръчми, хотели, бардаци и санитарни възли“.

В интервю пред в. „Монитор“ (24.3.2000 г.) известният езиковед проф. Никола Георгиев, заявява: „Нашите политици пред очите на българите разсипват българското образование... Това, което липсва в България, е морални задръжки...“

Според покойния вече писател Н. Хайтов (в. „Монитор“ от 19.03.2001 г.):    Училището ни се отказа от възпитателните си функции най-официално още през 1992 г... Телевизията денонощно се труди да избие от главите на подрастващите каквото и да било чувство на национална гордост...“

В друго интервю (в. „Монитор“ от 18.09.2000 г.) под надслов „Оцеляването на народа ни е поставено на карта“ Хайтов разяснява манипулациите в сферата на образованието у нас: „Действията на евро атлантическата общност, изглежда, не предполагат съществуването на България като суверенна страна или поне на този народ в тази територия. Това проличава и от факта, че никъде другаде в Югоизточна Европа нямаше такава жестока метла срещу заварената култура, както в България... ще дам пример с един договор между Световната банка и България. Когато се разискваше отпускането на 400 млн. долара за образованието ни, аз се снабдих с условията, писах по този повод и статия. Световната банка даваше тези 400 млн. долара при условие, че 60% от тях ще изразходват по свое усмотрение, възлагайки проекти на свои хора. Фактически те си ги задържат. Останалите 40% беше предвидено да се разпределят от Министерството на образованието за проекти.

Ho в замяна на това от Световната банка си запазват правото да одобряват учебниците и статута на цялото ни образование... В споразумението имаше нещо потресаващо: условието, че не може по законодателен път да се променя това споразумение. Световната банка следователно се поставя над законите на България! Така тя взе под аренда цялото ни образование, а и Министерството на културата отдавна вече е купено по друга линия. Ето как младото поколение попада изцяло в ръцете на Световната банка и тя ще го възпитава чрез училището така, че да заличат у тези млади хора и последния остатък от национално съзнание. При тази телевизия след 10-15 години няма да има млад човек на 15 г., които да усеща, че е българин... Ето тази политика наричам пагубна за нас, преднамереното, целенасоченото унищожаване на българската самобитност и култура. Капак е изказването на оня. професор австриец, който иска да наложи да си сменим азбуката. Как реагира Министерството на културата. Никак. Сега го е казал този, утре ще го повтори трети, ще стане шлагер, накрая ще си го вклкючат в плана на Народното събрание и един ден току виж ударили сатъра на кирилицата... И така ще се стопим без война, ‘цивилизовано' ".

Колко ли българи имат идея за този меморандум на Световната банка, отнасящ се до нашето образование?!

Според Хайтов: „...специалният у нас директориум на банката ще решава отсега нататък не само стратегията, но и делничната практика в образованието, т. е. кои и какви учебници ще има по литература, кои автори ще се застъпват или отхвърлят, за да се утвърди безродническата космополитическа насоченост на образованието ни и за десетина години да се избият от главите на младото поколение понятия като патриотизъм, национални идеали, национално съзнание, дори България... Хора, безподобно неграмотни, грабнаха властта... Две десетилетия образование под диктата на Световната банка са напълно достатъчни, за да изтрием от съзнанието на младежта всичко българско... Какво получаваме... Напълно ливкидиран национален суверенитет в сферата на образованието: постановленията на Министерския съвет трябва да бъдат ‘удовлетворителни за банката’, назначаването на просветния управленски персонал ще бъде предмет на съгласуване с банката’, нещо повече - ще ‘включва’ чуждестранни членове и консултанти, за новите учебници ще има ‘конкурс, приемлив за банката, ‘критериите, насоките и процедурите за отпускане на средства от фондовете за висшето образование и изследователската дейност ‘ще бъдат тези на банката и т. н. и т. н. За да се постави обаче образованието под надзор, както е казано в меморандума, необходимо е това да стане по законодателен път. И ето въпросният законопроект е вече на конвейера в Народното събрание. Разбира се, в него за Световната банка не се споменава нито думичка, но всеки би могъл да се убеди, че той е точно съобразен с поставените от нея условия. Достатъчно е да се погледнат меморандумът и съпътстващите го приложения, където е ясно формулирано условието: ‘Законът за училищното образование да бъде изменен... И ето ви го сега това проектозаконче готово, а тези, които ни го сервират, се правят, че не виждат връзката му със Световната банка. Може би тук е добре да припомним, че съвсем наскоро Международната федерация за правата на човека осъди същата Световна банка‘заради глобалната криза, която тя е предизвикала в сферата на човешките права... Политически овладяваната страна е и добре овладян пазар, а от пазарното овладяване до контролирането на суверенитета на една държава има не дори крачка, а по-малко".

Последните години всички проучвания показват, че неграмотността у нас нараства драматично. Ако тази тенденция се запази непроменена, след 10-15 години една значителна част от младите хора ще бъдат безпросветни. Налице е масово производство на лумпенизирана аморфна маса, която самопровъзгласилият се туземен политически „елит“ ще може да използва и манипулира, както намери за добре и както му се нарежда отвън.

Според публикация, в която се цитира социологът Андрей Райчев: „70 000 напълно неграмотни младежи е произвела образователната система за последните 7-10 години. Това са хора, които изобщо не могат да четат, пишат и събират. Част от тях изобщо не са стъпвали в класните стаи, а други са били записвани в училище, но още преди да стигнат до 4 клас, са напускали... Проблемът е страшен, тъй като те директно отиват на улицата и стават част от криминалния контингент.“

Затворени бяха над 300 училища в по-малките селища без алтернатива за обучение на децата и осигуряване на средства за социално подпомагане на бедните. Според социолога Кольо Колев „училището започва да произвежда класи"; т. е. обогатилите се ще могат да изучат децата си, а бедните ще останат неграмотни. Разбира се, отрочетата на псевдоелита ще бъдат с оформено мислене и поведение от системата, така че да ù служат най-добре. По този начин порочният кръг се затваря.

Симптоматично е и изказването във връзка с това на доц. Людмил Георгиев от Нов български университет на един от семинарите на СДС в Боровец (в. „168 часа“ от 24-30.11.2000 г.), според когото: „Що се касае до голямата диференциация между богатите и бедните, тя е толкова голяма, колкото е между информираните и неинформираните, между знаещите и незнаещите... Подобно положение не е повод за разговор в развитите страни, защото е установено с класовата стратификация на обществата. Никой не изпитва неудобство да живее в рамките на своята си класа, да се движи по хоризонтала в нея и да се чувства доволен от този начин на живот. В България обаче поради някакво насилствено игнориране на класите и пледиране за безкласово общество се създаде тенденция за вертикално движение на хората...“

Целенасоченото фалшифициране на историята в локален и глобален план и поддържането на определени заблуди в тази област е мощно средство за манипулиране на обществото. Когато притежаваш пълен контрол върху образователната система и медиите, а много от хората на науката са конформисти, това никак не е трудно да бъде осъществено. Както кратко, но точно го е описал Дж. Оруел в книгата си „1984“: „Който контролира миналото, контролира бъдещето. Който контролира настоящето,контролира миналото!“

Паметта на народите за тяхното минало е опасна за глобализма и затова трябва да бъде изтрито националното чувство. На един семинар проф. Волф Липинис от Германия заяви, че историята трябва да бъде забравена, когато искаме да постигнем определени политически цели.

Американският президент Томас Джеферсън (1801-1809) е казал: „Ако една нация очаква да бъде едновременно невежа и свободна, това никога не е било и няма и да бъде... Най-доброто средство да се предотврати израждането на властта в деспотизъм е да бъдат информирани хората, за да разберат и да преценят точно фактите, които историята им представя.“

В светлината на изнесената дотук информация чудно ли е тогава, че в пренаписаните учебници по история у нас няма да пише за турско робство над България, а за турско присъствие, че никое от досегашните правителства не повдигна въпроса за прогонените над 250 000 българи от Тракия и избити десетки хиляди след предателството на правителството на Радославов от 1913 г. и довършено от правителството на Ляпчев с Ангорския договор от 1926 г.?! Че не се дава гласност и не се отделят средства от държавата за важни археологични открития, които биха променили и обогатили историята на България, Европа и други части от света, свързани със земите, които са наша родина.

Наскоро Министерството на образованието съобщи, че от 15.09.2006 г. часовете по история се намаляват с 25%, като в следващите 3 години тази нова програма ще засегне учениците между 5-и и 7-и клас. Децата ще минават материал, обхващащ над 60 века само за час и половина седмично.

Сподед публикация във в. „Стандарт“ (22.02.2006 г.): „В букварите по история и цивилизация, които влизат в училищата от 15 септември (2006), турското робство става ‘османско владичество'...Очаква се обаче в уроците за въстания, национални борби и трагедии да бъдат спестени всички подробности и коментари и да се посочват само най-важните факти... („най-важните“, но според кого?!) За сметка на това в новите учебници е предвидена много малко информация за зверства, трагедии, кърваво потушаване на въстания, отвличане на деца за еничари и борба за независимост. Там, където не може да се избегне споменаването на подобни неприятни (?!) събития, те ще се поднасят туширано и с възможно най-малко подробности, за да не провокират етническа нетърпимост (?!). Със същата цел национални герои като Георги С. Раковски, Христо Ботев, Любен Каравелов и Васил Левски ще бъдат представени най-вече с техните граждански идеи. Очаква се за тях да не се отделят специални уроци, както е в по-старите книги. Ще ги споменават само в контекста на събитията, в които са участвали... ще бъдат описани по-скоро като реформатори и модернизатори на обществото, отколкото като революционери...

Хайтов точно предвиди: „Мисля, че това е в дъното на нещата: духовното обезличаване и омаломощаване на този народ, за да може да прави с него кой каквото поиска... У нас вече се осъществява всеобхватна програма за духовното ни нивелиране с помощта на радиото, телевизията, някои от вестниците и особено чрез университетите и училищата. Трескаво се пишат нови учебници... родната история в училищата се ликвидира от собственото ни Министерство на образованието... най-знаменателното е, че цялата нагла операция по обезбългаряването на образователната ни система се провежда на държавно равнище... Това, което наричате ‘общественост' е така разединено на отделни съперничещи си, анихилиращи се групички и групи и партии, че то не може да даде отпор на всепроникващата проказа на нихилизма. Учебниците се фалшифицират пред очите ни, но да се е разтревожил някой от това?... Левски е един от основните и най-ярки национални символи, а тези именно символи сега са в процес на усилена преоценка.... Левски е все по-неудобен за теоретиците на ‘етническото равновесие' това е истината.

Свободата на словото е превърната в удобно средство за налагане на цензура. На практика има неограничена свобода на изразяване само за официалната линия или за тази, която поддържа интересите на определени групи с власт и влияние. В някои случаи разследванията или опитите за такива по някои исторически теми и оповестяването на факти се възпрепятстват под различен предлог, като например че „разпалват омраза“ или че били „обидни“. Но да познаваш историята и фактите и да назоваваш нещата с истинските им имена, не означава, че мразиш някого.

Цензура се налага и под претенцията на философия на „толерантността“, като се забранява използването на думи или разглеждането на теми, звучащи „расистки“ или „сексистки“. На Запад се търсят начини как да се налагат юридически санкции за „словесна дискриминация“, като тази кауза се поддържа най-много от определени организации.

Ограничаването на достъпа до информация от независими източници и такива, които изразяват неудобно или противоположно на официалното мнение и становище, е изпитано средство за промиване на мозъци и налагане на дадена политика или идеология. Когато на ума е представена само една гледна точка (която освен това често е тенденциозно подбрана) и няма база за сравнение, човек не може да осмисли проблема рационално и да вземе правилното решение. Само този, който го е страх, че истината може да излезе наяве, използва средства, чрез които да заглуши гласа на инакомислещите.

Официалната наука е един от начините за контролиране на обществото. Като цяло тя е материалистично насочена,едностранчива и тесногръда. Смята се, че модерната наука води началото си от английския философ материалист Франсис Бейкън (края на XVI и началото на XVII в.). Според него материята е обективно съществуваща първооснова на всички неща, а целта на познанието е да се увеличи властта на човека над природата. Бейкън е бил масон и член на тайното общество „Орденът на шлема“. Според известния историк на франкмасонството Менли Хол той е бил роден в резултат на връзка между кралица Елизабет I и Робърт Дъдли, граф на Лейсестър, а отгледан от Николас и Ан Бейкън, откъдето взима и фамилията си. Впоследствие Бейкън става един от най-влиятелните хора в Англия. Логичният въпрос е защо, след като той е имал посвещение в тайното познание и очевидно е бил наясно с духовната същност на човека, е отстоявал материалистическата теория, станала и догмата, според която се разбива науката. Исаак Нютон също е бил член на тайното общество и най-вероятно също е бил наясно с ограничеността на официалната наука, но въпреки това я е поддържал.

Както пише Д. Айк, с намаляването на влиянието на религията е нараснала необходимостта от създаването на нова клетка за ума и това е науката - тази, която твърди, че съществува само материалното измерение, което можем да видим, чуем или пипнем.

И религията, и науката имат едно общо нещо помежду си - те и двете ни заблуждават за истинската ни същност и за силата, която дреме в нас - силата, която може да ни помогне да променим съдбата си и на света като цяло и която може да ни освободи веднъж завинаги от властта на „елита“. Когато човек проумее, че не е само това физическо тяло, което вижда, но е едно безкрайно съзнание, което оживотворява материята, това би означавало край на контрола. Това обаче не влиза в плановете на манипулаторите, които също са затънали в материалното блато и използват всички познати методи, за да накарат колкото се може по-голям брой хора да повярват в ограничения механистичен модел на човешкото съществуване и живота в природата. Затова и официалната наука, която се преподава, е въведена в определени рамки и се стреми да не излиза от тях. Тези, които дръзнат да се усъмнят или да предложат нещо различно, биват атакувани по всички възможни начини, обвинявани са в метафизично мислене и други „грехове“. Често това става с помощта именно на техните колеги, някои от които го правят за пари, а други от завист или догматизъм.

Във всички отрасли на научното познание има укриване на информация и не се дава възможност да бъдат приложени открития, с чиято помощ би се променил животът на човечеството - например изобретения, които могат да осигурят изобилие от енергия с ниска себестойност за всякакви нужди или ефикасни лечебни методи, които не изискват приложението на синтетични медикаменти.

В последните няколко години значителен интерес предизвикваха изследванията на някои учени в областта на торсионните полета, които имат огромен енергиен и лечебен потенциал. Ето какво пише акад. Божидар Палюшев, специалист в тази област: „Отразработките на новата торсионна технология например става ясно, че с нейна помощ може да се получава евтина, екологически чиста и в изобилие топлинна енергия. Светът обаче е пристрастен към петрола... Едно евентуално масирано настъпление на новите торсионни технологии може да доведе до непоправим срив в световната икономика, подчинена на правилата на Новия икономически ред (НИР). Глобализмът в лицето на НИР се превръща постепенно в непреодолима бариера за научнотехническия прогрес - парадокс, с който човечеството тепърва ще има да се сблъсква... Руски, украински и български учени успяха да постигнат забележителни успехи в нови области на науката и технологията, в области, в които западните учени не са започнали дори и предварителни разработки. Англосаксонските учени и до ден днешен нямат понятие от достиженията в областта на физиката на торсионните полетау както и от техническите показатели на технологията, реализирана на базата на тази теория... Постиженията биха могли да променят цялостния облик на човешката цивилизация. Неразбираема е обществената апатия към наличието и възможността за развитие на тази модерна технология... Руски,украински и български гении са оставени на милостта на невежиу незаинтересовани и престъпно небрежни управници, които са готови да харчат пари само за собствения си комфорт и да убиват всяка творческа мисъл във въпросните страни, без да си дават сметка, че с това допринасят за загиването и изчезването на собствените си общества...“

Военната машина взима огромно участие в спонсорирането на научноизследователската дейност по принцип и това се отразява и на начина, по който се използват откритията. В САЩ например през 50-те години на XX в. развитието на науката в университетите е било осъществявано с пари на военните. През 60-те години почти една трета от учените и инженерите в САЩ са работили за военната индустрия. А през 1998 г. 53% от бюджета на САЩ за изследователска дейност отива за развитието на военни разработки и технологии. През 1970 г. отпуснатите от държавата средства за научни разработки са били $14,9 млрд., а от индустрията - $10,4 млрд. През 1997 г. обаче положението е точно обратното - правителството е осигурило $62,7 млрд. срещу $133,3 млрд. от индустрията. Знаейки тези факти човек не е трудно да разбере защо много учени работят в услуга на определени корпоративни интереси, а не на обществото като цяло.

През 1999 г. редакторът на „Джърнъл ъф Америкън медикъл асосиейшън“ Дръмънд Рени споделя, че влиянието на частното спонсориране на медицинските изследвания е довело до „надпревара до самото дъно на морала и етиката... Поведението на университетите и учените е тъжношокиращо и плашещо. Те са съблазнени от парите на индустрията и се страхуват, че ако не се съобразяват с изискванията й, финансирането ще отиде в други, не толкова строги и взискателни институции''. Както пише Джоузеф Хочкис от „Корнъл юнивърсити“: „Обикновено организациите, които спонсорират изследванията, имат доста ясна идея какви ще бъдат резултатите, иначе не биха давали средства.“

Само за справка ще дам един факт: през 1999 г. проучване показва, че изследвания във връзка с антиракови медикаменти, които са финансирани от фармацевтични фирми, съобщават за 8 пъти по-малко нежелани и неблагоприятни заключения, отколкото изследвания, които се спонсорират от независими организации с идеална цел.

През 1921 г. Уолтър Липман казва, че изкуството на демокрацията изисква фабрикуване на съгласие, което е евфемизъм законтрол над ума. То се постига с различни средства при различните форми на управление - в бившия СССР и социалистическия лагер се осъществяваше не толкова чрез пропаганда, колкото чрез терор над инакомислещите. Но в развитите западни държави, претендиращи за демокрация, се използват по-фини методи за „реформиране на мисленето“. Според Хъскли в дългосрочен план контролът чрез наказание е по-малко ефективна мярка и носи повече негативи, отколкото контролът чрез окуражаване и утвърждаване на определен тип желано поведение посредством подходящи награди или стимули, както и подходящо програмиране. В т. нар. демократични държави контролът се постига чрез съответен начин на обучение и възпитание, филтриране на информацията в медиите, осигуряване на по-добър жизнен стандарт за по-голяма част от населението. На пръв поглед хората имат свободата да творят, да пишат и да се изказват, да участват в избори и т. н. Всичко това обаче е един режисиран спектакъл и демокрацията на мисълта и словото се простират до определен лимит. Наказанието е оставено предимно за случаи, когато някой се отклони или премине отвъд границите на официалната политика, идеология или наука.

Уинстън Чърчил в свое изказване пред Харвардския университет през септември 1943 г. заявява, че да контролираш това, което човек мисли, предлага много по-големи награди, отколкото ако му отнемеш земята или имуществото и го експлоатираш само физически.
Олдъс Хъксли в лекция в медицинския факултет на Университета в Сан Франциско през 1961 г. казва: „В следващото или в някое от поколенията след него вече ще има фармакологичен метод, който да прави хората да обичат своята робия и слугуване и, така да се каже, ще понасят диктатурата без сълзи. Създаването на един вид безболезнени концентрационни лагери за цялото общество, в които независимо че хората всъщност ще бъдат с отнети свободи, те дори ще се радват на това, защото съзнанието им ще бъде отвлечено от всяко желание за бунт - чрез пропаганда, промиване на мозъка или последното засилено с помощта на фармакологични методи...“

Като цяло свободата и демокрацията са превърнати в лишени от съдържание концепции, които се използват за социален контрол. Наличието на народовластие предполага да не се допуска съсредоточаване на твърде голяма и безконтролна власт в ръцете на малцина. Демократичните институции могат да функционират успешно само ако тези по върховете правят всичко възможно, за да сведат до знанието на масите действителните факти и да стимулират мисленето у хората, за да могат последните да взимат правилни решения. Но това, което става днес дори и в смятаните за демократични държави, е, че политиците и обслужващият ги пропаганден апарат правят безсмислени демократичните процедури чрез въздействие преди всичко върху невежеството и ирационалността у избирателите. Гласуването например е един от фарсовете, чрез които обществото е залъгвано, че има свободата да избира. Както пише Чомски: „И двете партии (републиканци и демократи - бел. авт.)... търгуват с техните кандидати и въпросите, които стоят за разрешаване, използвайки същите методи, които са прилагат в бизнеса, за да се продават стоките, а именно - добре подбрани неща, които привличат, и планирано повтаряне. Радиоточките с определена интензивност повтарят реклами и съобщения. Билбордовете непрекъснато излагат пред погледа ви лозунги с доказана ефикасност... Кандидатите освен добрата дикция и мек глас, трябва да изглеждат ‘искрени’ пред камерите...“

Свободата има смисъл в едно саморегулиращо се общество, съставено от свободно мислещи и сътрудничещи си индивиди. Тя е такова висше състояние на духа, при което човек е преодолял егоистичната си природа и взима самостоятелно решения, но с осъзната отговорност по отношение на самия себе си и на света, в който живее. Точно от това обаче се страхуват повечето хора или не желаят да го направят, предоставяйки по този начин своята свобода в ръцете на една върхушка, която да мисли вместо тях и да ги управлява както намери за добре. Това, разбира се, от своя страна дава възможност на масите да се изживяват като жертви - поведение, което съзнателно са избрали, за да оправдаят нежеланието си да поемат отговорност.

Според Чомски: „Въпросът... е дали искаме да живеем в свободно общество, или в нещо, което е форма на самоналожен тоталитаризъм с изолирано ‘объркано стадо','насочвано нанякъде, уплашено, ревящо патриотични лозунги, боящо се за живота си и почитащо до благоговение лидера, който го ‘спасява от унищожение*...“

В България може да се каже със сигурност, че липсба коректив на властта в лицето на истинско гражданско общество, което да бъде представено от различни независими неправителствени организации, граждански сдружения, формални и неформални клубове, както и отделни личности с влияние. Наистина има някои такива организации, но на тях по различен начин умишлено им се пречи да разбиват дейността си и не им се дава възможност да изразяват мнението си по важни национални и международни въпроси. Според Хайтов „т. нар. гражданско общество е една от най-подлите измами у нас“.

Основните причини, за да бъде понятието „гражданско общество“ изпразнено от съдържание, са, от една страна, пасивността на обществеността като цяло и трудността, която българинът изпитва при преодоляванет на своя егоистичен индивидуализъм в името на полезна обща цел и от друга - липсата на медийно внимание към малкото граждански организации, които се опитват да защитават демокрацията в страната ни и да бъдат регулатор на властта.

Д-р Дориян Александров пише в статията „Кой се страхува от Гражданското общество в България“: „Паралелно с това се появиха безкрайно много имитации на Гражданско общество в лицето на такива организации като: „Отворено общество“; фондация „Демокрация“; Международен център по проблемите на малцинствата и културните взаимодействия; множеството комунистически фондации; бизнес клуб „Възраждане“; „Български Хелзинкски комитет “; Институт за либерални изследвания; институтите на Иван Костов (8 на брой); фондация „Бъдеще за България“; фондация „Толерантност“; „Глобална България“; Интернет общество, „14 декември“; различни цигански фондации; масонски ложи; „благотворителни клубове“ (отворени и затворени); псевдоекологични организации и др.

Всички те тръбят наляво и надясно, че са абсолютно независими и че са неправителствени организации, които работят единствено за благото на хората. Истината обаче е друга. Зависими са, и то много от тези, които ги финансират; правителствени са, защото зад някои от тях стоят чужди правителства или организации, фuнансирани от правителствени програми; и накрая наистина работят за ‘благото на хората', но само за някои точно определени хора!...

... много от фондациите станаха нарицателни като ‘перачници за мръсни пари' и то с основание. Други пък макар и прикрито, обслужват тясно партийни интереси, а повечето от споменатите по-горе организации защитават чужди и вредни за България интереси! Имитаторите на Гражданското общество окупираха изцяло публичното пространство и не позволяват на нищо извън техния порочен кръг да пробие там. Навсякъде наблюдаваме едни и същи физиономии, които непрекъснато се опитват да ни поучават, манипулират и назидават кое е правилно и кое не. Това обслужва точно определени кръгове, които не желаят ясни правила и законност, не желаят активно гражданско общество, което би било коректив на властта и не би позволило редица беззакония, чиято цена плащаме по-късно всички!.. Управляващите и техните ‘кукловоди’ мразят самоинициативите ‘отдолу', които не са под техен контрол и застрашават едноличните им решения и тиранична власт и неудобните въпроси.“

В България истинската опозиция, дисидентите и репресираните бяха заменени с фалшиви и подставени лица още в самото начало на „прехода“ през 1990 г. на т. нар. кръгла маса. СДС се оказа една голяма измама и разочарование за българите, които очакваха истинска промяна. Комунистическите тайни служби си свършиха добре работата. Истинските представители на гражданското общество са нежелани, защото задават неудобни въпроси и искат отговори, на които всички ние имаме право по Конституция.

По отношение на тези, които милеят за България и искат да се потърси отговорност на виновните политици, които разграбиха и разпродадоха на безценица страната ни, се изсипаха всевъзможни клевети и нападки. Политическият партиен „елит“ у нас си има своите платени, верни клакьори, които при опасност веднага угоднически подемат истерията за надигащ се „шовинизъм“ и „фашизъм“ и обилно и без да се свенят, лепят етикети като: „крайно десни“, „ултра десни“, „фашисти“, „нацисти“, „расисти“, „екстремисти“, „антисемити“, „тангристи“ и други, за да бъдат дискредитирани в очите на хората „опасните за демокрацията“ организации и личности. Разбира се, става дума за демокрацията такава, каквато я разбират овластените.

Някои от исканията на тези „крайно десни“ са: еднакво прилагане на законите за всички граждани на България независимо от техния социален или етнически статус; да се намали поне наполовина броят на депутатите в парламента и да се премахне техния и на магистратите имунитет; прилагане на практика на възможностите за референдуми по важни за страната въпроси и др. Нима има почтен българин, който не би подкрепил подобни искания?!

Още много неудобни въпроси според Граждански инициативен комитет „Европа“ чакат своите отговори като например: На кого раздаде Луканов „началния капитал“ и как червените вождове от номенклатурата за една нощ от комунисти станаха капиталисти? С чия помощ те успяха да трансформират политическата власт в икономическа? Защо до момента няма наказани за фалитите на банките, пирамидите и финансовия колапс през 1996-1997 г.? В чии джобове изчезнаха около 180 млрд. долара - такава беше през 1989 г. оценката на държавните предприятия, фондове, сгради и активи, като при почти завършена приватизация (до 80%), приходите в хазната са само за около 4 млрд. долара (към 2000 г.)? Коя е истинската причина за геноцида срещу българския народ, извършван с икономически и други средства в момента, и по поръчение на кого се осъществява? Защо управляващите бягат като дявол от тамян по въпроса за референдуми относно АЕЦ „Козлодуй“ и влизането ни в НАТО и ЕС, след като по Конституция (чл. 1, т. 1, т. 2 и т. 3) върховният суверен на страната е именно народът? Какви са тайните условия и клаузи относно присъединяването към НАТО и ЕС, както и евентуалните негативи за България? Защо управляващите непрекъснато нарушават законите и Конституцията и не им се търси отговорност по закона? Имаме ли в някои от случаите престъпления срещу републиката и държавна измяна?!

Всички сме свидетели на катастрофалната демографска криза, в която е България, и на псевдомерките, взимани от президентската и други държавни институции по този много сериозен проблем. Темата за високоскоростното обезбългаряване на страната ни е табу за публичното пространство, а въпросът, на който трябва да си отговорим, е: „Кой и защо налага това табу?“

Съвсем скоро българите могат да станат малцинство в собствената си страна - това е резултатът на престъпната безотговорна политика на всички досегашни управляващи. И най-лошото е, че тя продължава и сега. Както пише в отвореното писмо на Граждански инициативен комитет „Европа“: „На фона на интензивното обезбългаряване на България ширещият се национален нихилизъм и безродничество започват да вземат патологични измерения. Никой досега не е дал пред обществото що-годе смислено обяснение на въпроса защо българските политици се гордеят толкова много с т. нар. български мултиетнически модел. Модел, при който големият губещ е българският етнос.

Кой и защо построи точно такъв модел, при който са нарушени фундаментални принципи на културното съжителство между етносите у нас? Кой и защо постоянно полага усилия за отклоняване на общественото внимание от извънредните обстоятелства, съпътстващи течащата в момента дебългаризация и деевропеизация у нас? Каква е ролята на основните държавни институции в създадената безпрецедентна ситуация в България?
Досега никъде и под никаква форма официален представител на основните държавни институции у нас не е изразил становище относно надвисналата етно-демографска и етнокултурна катастрофа над българския етнос. Няма никакво съмнение, че България е вкарана в една пагубна геополитическа схема... Същата тази схема отрежда на българския етнос затихващи функции.

Съвсем закономерен и логичен е въпросът има ли изобщо България самостоятелна политика и някакъв макар и относителен суверенитет?..."

Противоконституционната партия ДПС, която от самото си създаване нагло обслужва чужди интереси в България, е оставена да действа напълно необезпокоявана под прикритието „гарант на етническия мир“. През февруари 2006 г. от определени лица и организации се появиха и призиви за смяна на името на Р България, защото била „мултиетническа“ държава. Очевидно външните сили готвят на страната ни съдбата на Косово и Македония. Принципът „Разделяй и владей“ се прилага не без активната помощ и съучастието на политическата върхушка в България през последните 10-15 години.

Силно впечатление правят бездействието на политиците, полицейските и съдебните органи като цяло по отношение на наглите грабежи на частно и държавно имущество, дело на организирани групи цигани. Всекидневно можете да прочетете в пресата за подобни инциденти - за убийства, изнасилвания, измами и брутални изнудвания, които отминават несанкционирани. Вече няколко години нормалният български гражданин е подложен на терора на лумпенизирани елементи, без да бъде защитен от държавата в лицето на нейните институции, които издържа с труда си. В същото време тази част от населението се ползва със социални помощи и многобройни привилегии, за които работещият, честен българин може само да мечтае. Всевъзможни измислени фондации и организации, които се изхранват отвън, защитават „нарушените права“ на същите тези престъпни субекти. Криминалните деяния вече започнаха и да не се съобщават или да не се казва етническата принадлежност на извършилите ги, като по този начин се прикриват.

Бившият премиер Сакскобургготски неотдавна обърна внимание само и единствено на правата на циганите и беше домакин на т. нар. десетилетие на ромското включване. Зад тази инициатива стоят Световната банка и добре известният спекулант Джордж Сорос - предполагам, че се досещате каква е целта на подобни мероприятия.

Няма как да интегрираш някого, който има само права, а няма задължения и всичко му е позволено. Толерирането на подобно поведение от страна на държавата и някои неправителствени институции може да се определи като подстрекателство към циганите за асоциален начин на живот. Авторът на Хартата за правата на човека г-н Джеймз Хърли признава със закъснение: „Когато определяхме правата на човека и малцинствата, ние забравихме да включим най-важния фактор - правата на мнозинството.“ И още: „Етническата партия е най-сигурното средство да се разруши една държава.“

По-голямата част от т. нар. политически елит у нас предствлява едно сплетение от паразити върху тялото на България и българския народ, което успешно дебелее за наша сметка вече 15 години. Заслужава си човек да се запознае със съветите на цар Фердинанд към сина му Борис III, преписани от царския архив в град Кобург от българския дипломат и историк Димитър Йоцов и издадени в книга „Съвети към сина“, за да разберете с какво презрение „елитът“ гледа на народа, който трябва да обслужва „висшия ешелон“.

България беше безжалостно предадена, разпродадена и разпределена последните години с помощта на окупиралите се във властта различни партии. С активната им помощ суверинитетът на страната ни беше ограничен, стопанството и икономиката - съсипани, образованието - също, предприеха се опити за превръщането ни в мултиетническа държава чрез подписване на Конвенцията за малцинствата, експериментите със здравната реформа вкараха преждевременно хиляди българи в гроба, повече от 700 000 души бяха принудени да емигрират, за много български семейства потреблението беше доведено до един минимум за преживяване, а територията, въздушното пространство и инфраструктурата на България бяха предоставени като плацдарм за агресия срещу суверенна съседна страна. Правото на народа да казва своята дума по въпроси, засягащи държавата ни, беше и продължава да се ограничава по всевъзможни начини, а законите, които се прокарват имат за цел за по-скоро да обслужват върхушката и да защитават престъпниците от всякакъв вид.

Ще цитирам отново Д. Айк: „Един от най-големите митове, познати на човешката раса, е, че политиците имат власт. Това просто не е истина. Как могат 365 члена на британския парламент да имат власт над население от около 57 милиона? Или президентът да има власт над 250 милиона американци? Не може. Тяхната единствена власт е в убеждението ни, че имат власт... Към края на британското управление в Индия Ганди казал на колониалното правителство: ‘100 000 англичани не могат да контролират 300 милиона индийци, ако тези индийци не им сътрудничат/ От това изречение можете да разберете кой притежава истинската власт. Тя е в нас, в масата от хора, а не в правителства, армии, индустриални конгломерати... Те само привидно имат власт заради апатията и втълпеното у роботите...“

Системата принуждава политиците да изпълняват робски нейните желания чрез манипулиране, индоктриниране и страх. Те никога няма да направят нужната стъпка за освобождаване на човечеството от неговия затвор... Само с краха на Системата и замяната й с друг начин на мислене можем да се освободим от зависимостта си... От решаващо значение за това е да се сложи край на политиката такава, каквато я знаем. Представителите на народа са избрани, за да служат на него, не на своята партия или на егоизма си. Такава обида е за думата демокрация да гледаш как политиците позволяват да бъдат използвани като говеда,които гласуват в Конгреса, камарата на общините и другите парламенти по света по начин, постановен им от техните партийни лидери. Те са затворници на системата на партийния организатор. Партийните организатори на парламентарните групи са партийни функционери, които се грижат членовете на парламента, избрани от народа, да следват желанията на своята партия и никога подтиците на своята съвест или онова, което смятат за потребности на хората. Парламентите представляват микрокосмос на цялата система. На върха са шепа хора като премиер-министъра и правителството или президента и неговите съветници, които се опитват да принудят своя парламент или Конгрес да се придържат към тяхната линия. На свой ред те служат на неизборното Братство над тях, като мнозина от тях не го осъзнават..."