ОКОВАНА СВОБОДА. ТЕХНОЛОГИЯ НА ГЛОБАЛНИЯ КОНТРОЛ

д-р Атанас Гълъбов

ГЛАВА 11: ГЛОБАЛИЗАЦИЯ ИЛИ ЦАРСТВО НА ТЕРОРА

 

 

 

 

 

От много години „елитът“ упорито работи за налагането на Нов световен ред (НСР), посредством който напълно да укрепи позициите си и да държи здраво „стадото“ под контрол. Този план се осъществява чрез:

1. Поставяне и издигане на доверени или подходящи хора на възлови позиции в банковото дело, бизнеса, политиката, религиите, медиите, армията, медицината и на привидно несвързани една с друга международни институции, които обаче служат на същата кауза. Често тези, които са по-ниско в служебната йерархия, нямат никаква представа за плана, който несъзнателно подпомагат. Много организации и движения имат различни имена и изглежда като че ли преследват различни цели, но всъщност са манипулирани от едно и също място в името на осъществяването на глобализацията (евфемизъм за Нов световен ред).

2. Неутрализиране по всички възможни начини на организациите и на хората, които пречат за установяване на НСР.

3. Заблуждаване на обществеността по отношение на истинските цели на глобализацията и отвличане на вниманието й чрез разнообразни методи.

4. Оркестриране на събития и ситуации (предимно чрез всяване на страх), създаващи подходящи условия, които да накарат хората да поискат прилагането на мерки за осигуряване на тяхната безопасност (по вече разяснената схема проблем > реакция > решение), след което да им бъде предложен НСР като единственото възможно и най-подходящо решение.

Най-общо казано целите на НСР са:

-    Единно световно управление в ръцете на „елита“.

-    Световна централна банка и единна валута, без да се плаща в брой.

-    Световни полицейски сили за поддържане на реда, който е наложен от „елита“.

Преди няколко години бившият председател на НАТО Хавиер Солана заяви, че Европейският съюз трябва да под-готви полицейски сили за бързо реагиране, които да подкрепят военните действия в зони на конфликт. Кой подклажда конфликтите обаче, е добре известно. Според Солана страните членки на ЕС дори трябва да отидат още по-далеч, като създадат полицейски сили, които да бъдат в постоянна готовност и при нужда да бъдат изпращани където е необходимо.

- Значително намаляване на населението на Земята с всички възможни средства.

Начините, по които се осъществява тази политика, зависят от степента на развитие на съответните държави и ситуацията в дадения район на планетата. Там, където е възможно, се разпалват войни, които, от една страна, водят до изтребление на големи маси от населението, а от друга - пълнят касите на оръжейната индустрия и свързаните с тях банкери и политици. Гладът и епидемиите също се използват широко, особено в по-слабо развитите страни. Всеки ден около 100 000 души умират от глад или от непосредствените последици от него. Както пише Жан Зиглер: „За народите от Третия свят 'Третата световна война’ вече е започнала.... Унищожението на милиони човешки същества чрез глад се извършва всекидневно, с ледено спокойствие се приема за нещо нормалнои то на една преливаща от богатства планета... Постоянният глад и хроничното недохранване са човешки творения. Те са резултат от смъртоносния ред в света. Всекикойто умира от глад} е жертва на убийство".

Бившият държавен секретар на САЩ Мадлин Олбрайт заяви преди време, че смъртта на 500 000 иракски деца е приемлива цена, която трябва да се заплати, за да се изгради светът, в който тя иска да живее. Според УНИЦЕФ в периода от 1991 до 1997 г. вследствие на наложеното от американците ембарго са загинали над 850 000 иракски деца. Днес под една или друга форма две трети от човечеството са обект на американските санкции - едноличен диктат на самозабравил се тиранин. Нима е чудно тогава, че има толкова много хора по света, които са готови да се борят по всички възможни начини дори и с цената на живота си срещу този, който им отнема хляба и им налага своята воля?! САЩ са водили войни в чужди държави и райони над 40 пъти за последните две десетилетия, използвайки различни оръжия за масово поразяване, включително касетъчни бомби и снаряди с обеднен уран.

Схемата за намаляване на населението се прилага успешно и у нас от местните слуги на „елита“. С тяхна помощ според последни данни нацията ни е сред най-бързо намаляващите в света и се топи с 40 000 души на година, като до 2050 г. се предвижда да бъдем не повече от 5 млн., от които българите ще са едва 60% в най-добрия случай. България е и на челно място в Европа по детска смъртност.

-    Здравеопазване с пълно господство на фармацевтичната индустрия и хирургията и ограничаване на всички естествени и евтини терапии и профилактични мерки.

-    Контрол над всички източници на енергия, като не се дава достъп до каквато и да е технология, позволяваща използването на практически неограничена евтина енергия за различни нужди.

-    Уедряване на селското стопанство и съсредоточаването му в ръцете на корпорациите. Системата контролира чрез създаване на зависимост, затова се стреми да унищожи и самостоятелните фермери, които представляват заплаха за съществуването на НСР и изобщо за тоталитарните режими. Ще ви напомня, че в Съветска Русия болшевиките избиха поне в млн. души чрез глад, отнемайки земите им и средствата за производство.

Една от операциите на фондация „Рокфелер“ е „правилното“ регулиране на световното селско стопанство, като такива контролиращи програми вече са задействани в Мексико и Латинска Америка. Сега мултинационалните компании чрез налагане на генно изменени култури и семена тер-минатори искат да направят фермерите и нас напълно зависими от тяхната милост.

-    Тотален контрол над човечеството чрез поставянето на лазерен идентификационен код върху кожата на всеки индивид и на микрочип, свързан с един супермощен компютър и глобална позиционираща система.

-    Да се блокира развитието на човешкия род в духовен план. Олигархията иска да бъде обслужвана от неосъзнато относно своя потенциал, затъпяло, послушно и без много претенции население. Образованието няма да запознава подрастващите с истинската история и да ги учи да мислят самостоятелно, а ще им дава само такава информация, която ще държи умовете им пленници на системата.

Родителите, които не се съгласяват децата им да бъдат отглеждани и възпитавани по налагания начин, както и да бъдат ваксинирани и имплантирани с микрочипове, иде бъдат обявявани за „неблагонадеждни“ и ще им се отнемат родителските права.

Движението Нова епоха (Ню Ейдж) е един от триковете, приложени в областта на духовността за отклоняване на вниманието на хората от истинските причини за сегашното състояние на света. Неговата цел е да бъде контролирано пробуждането на много хора и да се отклони съзнанието им в желаната посока, така че да не бъде застрашено съществуването на системата. Според доклад от 1974 г. на британския институт „Тависток“ Ню Ейдж придобива широка популярност именно поради усилията на института и е създадено като сегмент от планирана социална конспирация и част от масовото промиване на мозъци. Поученията на много от лидерите на това движение не водят у последователите си до промяна в разбирането на задкулисните сили, които сътворяват толкова беди в живота на човечеството и до активно желание за промяна, а до бягство от действителността (ескейпизъм). Тези хора могат да бъдат наречени „позитивисти“. Те би казват, че трябва да мислите само положително и всичко ще се оправи. По този начин допринасят, макар и несъзнателно, за поддържане на една изключително вредна заблуда, като откъсват хората от действителността и им насаждат измамни идеи за благополучие.

„Елитът“ дава на своите планове и институции имена, които замаскирват тяхните цели или са противоположни по значение на дейността им. Например, ако става въпрос за „мирен комитет“, то това всъщност означава „комитет, който има за цел да разпалва военни конфликти“; ако се говори за „етническа толерантност“, се има предвид създаване на етническо напрежение и вражда, и т. н.

НСР се налага под лозунгите за „укрепване на демокрацията“ и „защита на моралните ценности", но в действителност той е замислен така, че да отстоява интересите на банковите и промишлените олигархични кръгове с всички възможни средства.Хаосът в света, който целенасочено се поддържа, локалните войни и конфликти, финансовите кризи, организираната престъпност и т. н. се използват, за да се оправдае идването на власт на едно световно управление със световна полицейска сила, като несъгласните с това положение ще бъдат обвинявани в „престъпления срещу реда“ и срещу „добруването на човечеството“. Последните две десетилетия господстващата система, обслужваща международните банкери и транснационалните корпорации, все по-често се намесва, за да контролира и насочва националната политика на отделните държави в съответствие със собствените си стратегически, икономически и политически интереси, използвайки различни институции като Световната банка (СБ), МВФ, Световната търговска оганизация (СТО), Кръглата маса, Трилатералната комисия, Билдербер-гския клуб, Римския клуб, ГАТТ, НАФТА и други структури.

Морис Рубин, редактор и издател на „Дъ прогресив“ пише в своя статия: „Властта на корпорациите е доминиращата сила в днешното общество...“

„Ние ставаме свидетели на един безпрецедентен трансфер на власт от народите и техните правителства към глобални институцииверни само на някакви абстрактни принципи за свободен пазарпокровителстващи бездушни съществакоито оформят или съсипват нации“ - Джоел Блейфус, редактор на „Ин дис таймс“, дългогодишен репортер и разследващ журналист.

Ноам Чомски, виден критик на опитите за създаване на нов световен ред, отбелязва: „Друга цел беше да се изправи на крака едно действително световно правителствооткъснато от народното съзнание и народното вме-шателство, имащо за задача да осигури световните човешки и материални ресурси да бъдат достъпни без ограничение на международните компании и на международните банкикоито да контролират системата в планетарен мащаб. Демокрацията се е превърнала в система за прикриване на елитарни решенияа парламентаризмът в сателитните държави е само един полезен инструмент за налагане на господството над покорни местни малцинствени групи.“ Според Чомски „новият световен ред е царство на терора.

За да стане възможно изпълнението на плана на „елита“, трябва да бъде ликвидирана националната независимост като явление. Това се осъществява както чрез външни фронтални атаки върху националния суверенитет на държавите, така и чрез постепенното му подриване и ерозиране отвътре с помощта на местни корумпирани и продажни политици.

Под благовидния предлог да се доведе младото поколение до идеята за интернационализъм и космополитизъм, се размиват моралните граници и ценностите и се подготвя почвата за безпрепятствено установяване на НСР. С призиви за глобализация и отваряне на обществата се цели заличаване на националното чувство и на културните традиции на отделните страни. Този процес започва от образованието, което трябва да формира безродна и послушна интелигенция. Терминът „интернационализъм“ се популяризира, за да се прикрие съединената финансова, политическа и икономическа световна сила, стремяща се към установяването на тотално световно господство.

„През следващия век нациитетакива каквито ги познаваме сеганяма да съществуват; всички държави ще бъдат под единствено глобално управление...“ - Строуб Талбот, зам.-държавен секретар при Бил Клинтън, в статията, озаглавена „Раждането на глобалната нация“ в „Тайм“ от 20 юли, 1992 г.

Проф. Арнолд Тойнби в реч пред Института за изучаване на международните работи в Копенхаген заявява: „Пона-стощем ние дискретно работим с всички силиза да изтръгнем от различните държави по света тази мистериозна силанаричана суверенитет...“

Брок Чизхолм, бивш директор на СЗО: „За да осъществим (плана за) единно световно правителствотрябва да премахнем от умовете на хората техния индивидуализъмверността им към семейните традиции и националната идентификация.“

Полският евреин Зигмунд Бауман, преживял концентрационните лагери, пише: „В кабарето на глобализацията държавата прави стриптийз и в края на представлението остава само с голите си нужди - със своята власт да репресира. С разрушена материална база, с анулиран суверенитет и независимост, с обезличена политическа класа националната държава се превръща в обикновена служба за сигурност на мегакомпаниите. Новите господари на света не изпитват нужда от пряко управление - националните правителства администрират делата от тяхно име...“

Проф. Лозан Стоименов (в. „Нова зора“, 30.01.2001 г.): „Държавният суверенитет се представя като отживелица, пречеща на прогреса... Националната държава е последният инструменту на който мнозинството от хората възлагат някакви надежди за защита срещу силовото ограбване на техния труд и на националните ресурси: материални и интелектуални. За осигуряване на диктаторски позиции от едно нищожно малцинство над милиарди хора по цялата планета са необходими комплексни действия за преодоляване на съпротивителния потенциал на това огромно мнозинство. Войната срещу човечеството на практика се води на множество фронтове и въоръжените интервенции и международна полицейщина са само едно от тези направления. Война се води в науката, в културата, в образованието, да не говорим за идеологията и икономиката. Правилото ‘Разделяй и владей’ се прилага в неизвестни в историята на човечеството мащаби, като се насаждат конфликти от най-различен характер: териториални, етнически, религиозни, културни, социални, расови и пр. Важно място заема войната срещу държавността на народите, обречени да бъдат асимилирани или ликвидирани. В тази война се използва продажна туземна администрация, формирана обикновено от посредствени и затова лесно манипулируема и евтино купувани личности... Във всяка една област - наука, образование, промишленост, земеделие, здравеопазване, социално осигуряване, национална сигурност и т. н., вземаните и провеждани решения са в грубо противоречие с обективните изисквания за ефективност спрямо народа и държавата, но затова пък в пълно съответствие с интересите на чуждестранните и местните господари на ‘политическата класа'...“

Бъдещето на една страна зависи от националното чувство, което съществува у народа й. Национализмът представлява осъзната отговорност към нацията, усещане за идентичност с нея, идеология за нейното спасяване и за защита на интересите й. Ето как прекрасно го е формулирал Хайтов: „Върховенството на Отечеството. Да го носиш в сърцето си, а не в дебелото си черво, и да си готов да се пожертваш за него. Това е най-старата национална идея, най-старият национален идеал, откакто има на света родове, племена, държави и нации.“ Запитан коя ценност смята, че трябва най-бързо да възстановим, писателят казва: "...да заобичаме отново родината си и да разберем, че с нищо не можем да я заместим. От всички национални идеали този е най-високият, най-старият и най-провере-ният. Народът без него не е народа сбирщина, която очаква своето заколение... Как да учиш войника да мре в защита на Родината, като думата ‘Родина’ само дето не е забранена с указ? Когато президентски съветници оповестяват, че национализмът в родната казарма подлежи на изкореняване? "

В съответствие с приоритетите за налагане на НСР патриотизмът беше превърнат от политическите марионетки в България в мръсна дума, а национализмът - обявен за опасен. Всички сме свидетели на безродната, продажна и лакейска политика на управляващите през последните 15 години, благодарение на която в момента България е с не-околониален статут, сателит и васал на Вашингтон. Ще ви напомня какво каза бившият президент на Р България Петър Стоянов пред Съвета за световна политика в Сан Франциско преди няколко години: „Модерните държави осъзнават, че е в техен интерес да следват общоприетите международни норми на поведение дори с цената на отказ от националния си суверенитет.“ (!)

Според Хайтов има „три главни категории граждани в момента: едните, най-огладнелите, мислят само за хляба; другите - за новия си бизнес; а трети отдавна ни разпродават. Рече ли някой да проговори за отечество, родина и пр., веднага следват квалификациите 'патриотар', 'шовинист', 'националист' - точно същите, с които започна планомерната (след 1946 г.) денационализация на българите, когато Червенков даде известната парола: ‘Най-голям враг на социализма в България е национализмът'. Сега чувам горе-долу същото: че най-голям враг на демокрацията бил национализмът, което показва, че около нас нищо съществено не се е променило.

Национално отговорните правителства, които защитават своите страни и се грижат за благосъстоянието на населението, са враговете на „елита“ и на НСР. Затова те се свалят с всички възможни средства и се заменят с послушни администрации, допринасящи за ограбването на новите колонии. Нашата страна е само един пример за тази политика. Ще цитирам Ж. Зиглер:„Към унищожението и страданията, наложени на народите от олигархиите на глобализирания капитал, от военната му империя и наемните му търговски и финансови организации. се прибавят и онезикоито предизвикват корупцията и длъжностните престъпленияобхванали в голяма степен редица правителства... Защото световният ред на финансовия капитал не може да функционира без активното съучастие и корупцията на правителствата по места.

Глобализацията не желае големи държави, затова чрез различни средства - създаването на икономически, политически и етнически напрежения и кризи, ги дестабилизира и разкъсва. А в тези вече новосформирани васални държавици, които практически са без национален суверенитет, управляват администратори, спечелили доверието на Големия брат чрез нископреклонничеството си и с готовността за предателство спрямо народа си. Примерът с Югославия е пресен, сега е ред на Македония, а може би после и на България. Лорънс Игълбъргър, бивш държавен секретар в администрацията на Буш, заяви през 1994 г., че е възникнала потребност от „съвременен Берлински конгрес“, който под ръководството на САЩ и с участието на немците, французите и италианците да преначертае границите на Балканите. Подобна идея отново беше подхвърлена от Лорд Д. Оуен през 2001 г. Що се отнася до югославяните, Игълбъргър заплаши, „че колективно ще им разплачем мамицата, ако не са послушни!“.

Както вече отбелязах през февруари 2006 г. в България се появиха искания за промяна на името на държавата и за признаването ù за федеративна република.

Ето мнения за Новия световен ред на различни, включително и добре известни личности, които показват ясно, че намеренията на „елита“ са сериозни и че този израз се използва от десетилетия.
Кметът на Ню Йорк Джон Хайлън в изказване през 1922 г.: „Истинската заплаха за републиката е това невидимо правителство,което като гигантски октопод разпростира гадните си слузести пипала над градащата и нацията. Като истински октопод той оперира зад прикритието на създаден от себе си защитен параван... Главата му е представена от интересите на Рокфелеровата компания „Стандарт ойл“ и малка група могъщи банкерски къщинаричани международни банкери. Тази малка котерия от международни банкери в действителност ръководи правителството на САЩ в името на своите егоистични цели. Те практически контролират и двете политически партии... “

Американският президент Ендрю Джаксън (1839-1847) заклеймява международните банкери като „змийско гнездо“. Според него, ако хората узнаят как те в действителност манипулират Америка зад кулисите, ще избухне веднага революция. Години по-късно, Уудроу Уилсън, друг американски президент, заявява: „Някои от най-известните мъже в САЩ в сферата на търговията и производството знаят, че има една сила толкова организирана, подмолна, всеобхватна и гибелна, че те предпочитат да не я обсъждат на глас.“

„Светът се ръководи от съвсем различни персонажи, а не от тези, които хората си представят, че виждат“ - Бенджамин Дизраели, министър-председател на Англия в периода 1874-1880 г.

Американският президент - масонът Франклин Делано Рузвелт, очевидно запознат с плановете за НСР, е казал: „В политиката нищо не става случайно, но ако стане, можете да бъдете сигурни, че то е било предварително планирано.“

No vus ordo seclorum - Нов световен peд. Този лозунг може да се прочете на банкнотите от един долар заедно с масонския символ, който е изобразен на тях - пирамидата с всевиждащото око на „Великия архитект на Вселената“ на върха й.

Една от пионките на „елита“ - Луначарски, открито заявява: „Ние мразим християнството и християните; те проповядват да обичаме нашите съседи и ближни, което е противно на нашите принципи. Това, което ние желаем, е омраза. Ние трябва да се научим как да мразим и само тогава ще победим света.“

Британският военен историк генерал-майор Дж. Ф. Фулър (1941):

„Правителствата на западните държави независимо дали са монархии или републики са преминали в невидимите ръце на международната плу-токрация...“

„Ще имаме световно правителство независимо дали ви харесва или не, независимо дали наложено със сила или постигнато чрез съгласие...“ -изявление на Джеймс Уорбърг, член на Съвета по чуждестранни връзки пред Сенатската комисия по външна политика във Вашингтон на 17 февруари, 1950 г.

„Истинските управници във Вашингтон са невидими и упражняват своята власт зад кулисите..." Феликс Франк-фуртер, Върховен съдия на САЩ, 1952 г.

Сенатор Бари Голдуотър в книгата си „Без извинения“ (1964): „Трилатералната комисия е предназначена да бъде проводник за консолидацията на търговски и банкови интереси чрез контролиране на политическото правителство на САЩ. Тя представлява едно умело координирано усилие да се обединят четирите центъра на сила - политическа, паричнаинтелектуална и църковнаи да се установи контрол над тях. Товакоето Трилатералната комисия възнамерява да създадее световна икономическа сила,която е no-висша от политическите правителства на отделните страни. Като създатели и управители на тази система те ще господстват над бъдещето..".

Конгресменът Лари МакДоналд, намерил смъртта си в сваления през 1985 г. корейски самолет Боинг 747, в свое изказване през 1976 г.: „Енергичните действия на фамилията Рокфелер и техните съюзници са насочени към създаване на единно световно правителствокомбиниращо суперка-питализъм и комунизъм под един и същи покриввсичко това под техен контрол.... Дали имам предвид някаква конспирация? Да. Убеден съмче има такава в международен мащабкоято е в приложение от поколения и е изключително зловредна.

Кръстьо Раковски, един от най-образованите съветски комунисти, в последните си дни разкрива за съществуването на невидим финансов интернационал, който контролира Комунистическия интернационал. Според него силата на първия са банките и парите, които са под контрола на братята Ротшилд. Раковски отбелязва, че емблемата на СССР и символът на Ротшилд е един и същ - петолъчната звезда. Лорд Виктор Ротшилд е бил член на комунистическата партия и в това няма нищо чудно, защото и капитализмът, и комунизмът, са дело на едни и същи сили.

Проф. Карол Куигли от университета в Джорджтаун, много високо ценен от бившия му студент Уилям (Бил) Клинтън: „Властта на финансовия капитализъм има и другау с трайно значение и последици цел - да създаде световна система за финансов контрол в частни ръце, която да може да доминира над политическата система на всяка страна и икономиката на света като цялоТази система ще се контролира по феодален начин от централните световни банки, които ще действат съгласувано, чрез тайни споразумения, взимани на чести частни срещи и конференции... Израстването на финансовия капитализъм направи възможна централизацията на световния икономически контрол и използването на тази сила за директно облагодетелстване на ръководещите финансовите операции...“

„Никой няма да влезе в Новия световен ред, докато не обещае да боготвори Луцифер. Никой няма да влезе в Новата епоха, докато не приеме посвещение от Луцифер..." - Дейвид Спенглър, директор на „Планетарна инициатива“, Обединени нации.

Според Самир Амин, икономист: „Съществува глобална стратегия за световно управление. Целите на тази стратегия включват максималното раздробяване на силите, потенциално способни да се противопоставят на системата, като се разрушават държавните форми на организация на обществото... Американците дори вече изработиха цялостно структуриран проект за ‘глобално управление'... изградено върху два стълба. В областта на икономиката става дума просто за прехвърляне на всичките видими права за взимане на решения върху институциите от Бретън Уудс (Международния валутен фонд и Световната банка), на СТО и на Международното споразумение за инвестициите. Казах 'видими', защото организациите от Бретън Уудс са изградени по начин, осигуряващ едноличното командване на Съединените щати... Исканата свобода не е свобода за всички, тя е свободата на фирмите да налагат своите интереси в ущърб на останалите..."

Проф. Лорънс Шууп и Уилям Минтър пишат за изследването си върху Съвета за чуждестранни връзки в статията „Имперският мозъчен тръст: "Комитетът за чуждестранни връзки и външната политика на САЩ“ в „Мънтли ривю прес“, 1977 г.: „Планирането на Обединените нации може да бъде проследено до един ‘секретен направляващ комитет', основан от К. Хъл - държавен секретар през януари 1943 г. Всички членове на този таен комитет с изключение на Хъл са били членове на Съвета за международни връзки..."

Гари Ках, бивш висш американски служител: „По време на моите пътувания и служебни контакти, осъзнах, че са в действие планове за установяване на едно световно правителство, най-често наричано от посветените в тях Нов световен ред. Ако го бях чул от някого на улицата, сигурно щях да реша, че това са глупости. Но поради обстоятел-ствата, при които се уверих лично, и положението на хората, чрез които разбрах тези неща, нямах друг избор освен да приема информацията съвсем насериозно.“

Грег Паласт за Световното правителство в сянка: „Има маниаци на тема заговори и параноидни антиглобалисти, които си представят, че плановете за наднационал-ния контрол на Световната търговска организация са създадени на тайни срещи между корпоративния елит на планетата и правителствените функционери, а медийните лидери нагласяват пропагандата така, както им наредят. Те са прави.“

Постепенно националните конституции са измествани от международните норми и чрез последните „елитът“ налага сбоята боля на държавите. Збигнев Бжежински в книгата си „Между две епохи“ пише: „Технотронната епоха включва постепенната поява на едно повече контролирано общество. То ще бъде доминирано от елит, който няма да се ограничава от традиционните ценности.“ Според него „...може да са необходими нови форми на социален контрол, за да се ограничи поголовното упражняване на новите сили от индивидите...“ (има се предвид свободата на мисълта и техническите постижения - бел. авт.) Той препоръчва биохимически методи, за да бъдат контролирани хората.

Във втората си книга „Между две епохи“ Бжежински призовава за установяване на глобално световно правителство, посочвайки какви мерки ще вземе „елитът“, за да наказва масите, ако те не се подчиняват. това включва геофизически военни действия (предизвикване на земетресения) и излъчване от сателити на вълни със специфични честоти, способни да предизвикат масово епилептични припадъци.

Бжежински заявява, че „Скоро ще бъде възможно да се осъществява официално почти непрекъснато наблюдение върху всички граждани и да се актуализират постоянно пълните им досиета.“ Този план очевидно вече е в ход. Камерите, които се инсталират в много градове на САЩ и Европа, а вече и у нас под претекст за следене на криминални деяния и терористи, иде могат да се използват, за да се контролират нормалните, обикновени граждани. Престъпността би могла да бъде овладяна с по-строги законови уредби и прилагането им, както и чрез промяна в образованието и социалната политика, но ако това се осъществи, „елитът“ няма да има повод за стягане на обръча.

В края на 2005 г. българското правителство реши, че ще отпусне допълнителни 5 млн. лева за изграждане на система за видеонаблюдение в София и други големи градове. Решението беше взето от Съвета по сигурността. В началото системата ще заработи само в София, а постепенно ще се развие и в страната. По думите на висши държавни служители видеонаблюдението щяло да облекчи работата на органите на вътрешния ред.

Взривовете в Лондонското метро през юни 2005 г. бяха използвани като повод от правителството на Великобритания и тайните ù служби, за да заявят, че трябва да подслушват и шпионират кореспонденцията на своите граждани, а и не само на тях. В края на 2005 г., използвайки тероризма като удобен претекст, Европейският парламент също реши, че може да бъде следена кореспонденцията на гражданите на страните от Европа.

През последните години беше дадена гласност на разкритията за шпионската мрежа „Ешелон“, осъществяваща глобално подслушване от САЩ, Великобритания, Канада, Австралия и Нова Зеландия на всички електронни комуникации в света - телефони, Интернет връзки, радиостанции и т. н. Дейността на „Ешелон“ се ръководи от свръхсекретната Национална агенция по сигурността на САЩ, без да бъде контролирана от страна на държавата.

Дейвид Айк пише: „...основната цел на правителствата и на службите за сигурност е да пазят истината от собствения си народ. Това е от жизненоважно значение за оцеляване на системата. Службите за сигурност изразходват повече време в шпиониране на онези, които мирно оспорват статуквото, отколкото на потенциалните терористи. Те и без това познават и манипулират терористите, а и самите те са замесени в тероризма. Правят се всякакви коварни маневри, за да се спре всеки индивид или група, за които се опасяватче може да са средство за ефективно предизвикателство към системата - измами, подслушване на телефони, агент-провокатори, дори убийства...“

Според Н. Чомски: „...‘победителите' в замисления нов световен ред са нещо като нови ‘арийци’, на които всичко им е позволено... Новият световен ред е неразривно свързан с явлението, днес най-често назовавано глобализъм или глобализация. Превръщането на света в единен стопански и информационен организъм е нещо, което поначало би могло само да се приветства. Не обаче и във вида, в който се осъществява днес, със засилването на новото разделение на център, комуто е позволено всичко, и периферия, спрямо която е позволено всичко...“

Цензурата в САЩ и следенето на американските граждани отдавна са в действие. На 04.12.1981 г. тогавашният президент Роналд Рейгън подписва изпълнителна заповед № 12333, която дава легални основания на ЦРУ да шпионира американските граждани.

В САЩ от няколко десетилетия е в ход изграждането на концентрационни лагери за „непослушните“, като с декрети се дават пълномощия на различни институции да прилагат съответни мерки „при нужда“. Декретите са един от начините да се решават въпроси, които едва ли биха получили одобрение в съответните законодателни тела. Според в. „Лос Анджелис таймс“ от 14.08.2002 г. ген. Джон Ашкрофт обявява, че е необходимо да се поддържат такива лагери за „вражески“ настроени елементи.

Поради наличието на значително количество оръжие в американските граждани „елитът“ явно очаква голяма съпротива от тях, когато разберат какво им замислят архитектите на НСР, и затова приготовленията на лагерите се пазят в тайна, а медиите мълчат по въпроса. Войниците, които участват в строежа, знаят, че правят „казарми“. Според Никола Николов в операцията са замесени Белият дом, ЦРУ, Американската агенция по сигурността и висше-то военно ведомство, а кодовите наименования на тези проекти са „Реке 84“, „Кейбъл сплайсър“ и „Гордън плот“. В щата Арканзас, в града на бившия президент Клинтън, е създадена школа за обучение на бъдещи коменданти за тези лагери. Американската армия има нов правилник за обучение и се подготвя не само за водене на военни действия навън, но и за такива в страната и да потушава бунтове. Освен това в САЩ има и чужди войски - мексикански, немски и други, които при нужда биха се използвали за военни действия срещу цивилните. От тактическа гледна точка чуждите войски и наемниците без угризения биха стреляли по американските граждани, докато американските бойници може и да откажат. това важи за всички държави.

Според „Уошингтън таймс“ от 14.10.1994 г. персоналът на военноморските сили на САЩ в Калифорния вече е попълвал анкета с различни въпроси, за да бъде преценено дали е готов да служат на НСР и да се бие срещу собствените си съграждани.

Уилям Пабст, американски патриот, завежда дело срещу правителството за това, че не обявява официално подготовката на лагери, не казва за кого са предназначени и се готви да използва американска войска срещу собствения си народ. Федералният съдия признава обвиненията, но прекъсва делото по технически причини. Пабст обжалва решението на съдията, като обвинява американското правителство за потъпкването на конституционните права на американските граждани.

Веднага след събитията от 11.09.2001 г., рожба на „елита“, под претекст „за борба с тероризма“ Буш въведе Патриотичния закон, който ограничи свободите на американските граждани. Както отбелязва Ричард Мур, правомощията, дадени от Патриотичния закон, не представляват напредък в борбата с тероризма, а в действителност служат за създаването на прецеденти, водещи до фашизиране-то на полицейската сила.

В началото на февруари 2006 г. и у нас НС прие Закон за МВР, който влиза в сила от 1 май 2006 г. и с който се дават по-големи правомощия на полицията и специалните сили и възможност за осъществяване на тотален контрол върху различни обществени сфери, ако се сметне, че е необходимо. Управляващите обясниха гласуването на закона с новата среда за сигурност и нарасналите заплахи в европейски и световен мащаб и с нуждата във връзка с това на мощна централизирана структура. С приемането на този закон гражданите са с нарушени права и са заплашени от полицейски произвол, когато се прецени, че са налице извънредни обстоятелства. Той дава възможност на силите на реда да нахлуват в жилищата на хората без разрешение и когато отсъстват от тях. От закона не става ясно дали има възможност за някакъв съдебен контрол, а при причинени щети на трети лица (поражения в недвижим имот или на автомобили от органите на МВР) не се превижда никой да ги обезщетява - нито Министерството, нито държавата.

В края на февруари 2006 г. в Русия също беше приет „Закон за противодействие на тероризма“. Според Агенция „Франс Прес“ законът дава право на армията да сваля отвлечен граждански самолет и да нанася удари по цели в чужбина, смятани за терористични. Законът въвежда специален режим на „терористична заплаха“, който разрешава ограничаване на гражданските права.

Терорът във всякакъв вид и тероризмът в частност са мощни средства за психологическо въздействие върху хората, за тяхното сплашване и деморализация. Несигурността и чувството за страх, които се създават целенасочено от системата, раждат обезверение, отчаяние и нравствен нихилизъм. Според Марат „за завладяване или задържане на властта чрез всяване на страх и ужас в обществото е необходимо да се създаде обстановка на масова истерия ".

Организират се целенасочено икономически и политически сътресения и терористични акции, като същевременно в ход е пропагандата, че ако Земята не бъде управлявана само от едно световно правителство, ще настъпи невероятен хаос.

В различни райони на планетата се създават и поддържат „острови на враждебността“, за да бъдат манипулирани народите, че „демокрацията е в опасност“ и че са нужни мерки, за да се установи мир и човешки права в глобален мащаб. Диктаторите, които са рожби на „елита“, са все още необходими фигури, за създаване и поддържане на напрежение и да служат като „враг“, който да плаши и да бъде заклеймяван. В борбата с тези врагове се раждат и новите „герои“, борещи се за тържеството на НСР.

„Изплашете до смърт американците“, казва сенаторът Артър Ванденбург на президента Труман какво трябва да направи, за да бъдат увеличени данъците и средствата, отделяни за въоръжаване и секретни операции.

Важното е да се намери убедителен повод - независимо дали това ще е „оръжия за масово поразяване“, „липса на демокрация“, „диктаторски режим“, „етническо прочистване“ или нещо друго подходящо. Така, както едно време беше предизвикана войната във Виетнам чрез изфабрикувано нападение върху американски кораб от виетнамците в залива Тонкин, така, както беше дадено началото на Първата световна война и на много други конфликти.

Във връзка с операцията „Нортуудс“ от 13 март 1962 г. Лиман Лимницер - висш служител в американското правителство в кабинета на президента Кенеди, предлага да бъдат предоставени цял куп лъжи на американската общественост, за да бъде оправдано нападение над Куба. Според него би могло например да бъде взривен американски кораб в залива Гуантанамо и да бъде обвинена Куба или пък да се инсценира тероризъм от страна на кубинците в Маями или други градове във Флорида и дори във Вашингтон чрез поставени бомби на подходящи места и да се подхвърлят необходимите документи пред обществеността, за да „докажат“, че Куба е замесена в това. Този план е осуетен от Кенеди.

Саддам Хюсеин беше окуражен от САЩ да нападне Кувейт, а после американците се превърнаха в герои, спасявайки тази арабска държава и Саудитска Арабия, като приложиха плановете си в района, свързани на първо място с нефта. Агресията на САЩ и НАТО над Югославия също беше с фалшив претекст.

Според таен запис, направен от един швейцарски представител в Клуба на Билдербергите на срещата през май 1992 г., Хенри Кисинджър е казал, че ако се създаде реална или симулирана заплаха за хората в различните страни по света, те ще поискат техните лидери да ги защитят и ще бъдат готови да предоставят свободата и независимостта си срещу „гаранцията“ да им бъде дадена сигурност от едно овластено световно правителство, ръководено от специално подбрани хора, запознати с плана за глобално господство на тайната клика. Същият Кисинджър е член на Трилате-ралната комисия, Билдербергския клуб и Комитета за чуждестранни връзки и дясна ръка на Дейвид Рокфелер. Срещу него има предявени обвинения в няколко държави по света, включително Италия, Чили, Испания и Франция. Пред „Ню Йорк таймс“ от 19.01.1971 г. той заявява: „Властта е великият афродизиак.

Изказването на Кисинджър е показателно за движещата сила, която тласка политиците нагоре. Ако се вслушвате в думите на различни водещи партийни лидери, както и в езика на медиите, ще установите, че се говори за идване на властза задържане на властза участие във властта. Не грижата за народа, за обществото, а стремежът към власт и собствените, егоистични интереси ръководят тези индивиди.

Икономическото обезкървяване и поставяне в зависимост на държавите са от съществено значение за обогатяване на олигархията и придобиване от нея на огромна финансова и политическа мощ. За целта „елитът“ е измислил коварна схема за изсмукване на капиталите и националните суровини на различните държави, които се заробват от международните банкери чрез заеми и изкуствено предизвикани икономически кризи с помощта на местната подкупна администрация. Както отбелязва Г. Паласт, „... научихче няма по-силна любов от тази на политиците към едрите финансови магнати“. Ще ви обърна внимание на факта, че страната ни е ползвала над 2 млрд. долара нови заеми от МВФ, СБ и ЕС от въвеждането на валутния борд през 1997 г. до 2000 г.

Постоянната и устойчива глобализация на финансите и търговията създава богатство за едни, но за милиони други води до социална дезинтеграция, преживяване на ръба и гладна смърт. Това е особено сериозен проблем за Африка.

Чомски пише: „МВФ подобно на Световната банка (СБ) отпуска на страните от Третия свят заемипредоставени най-вече от индустриалните държави. Срещу тези заеми МВФ налага ‘либерализация ’ - икономикакоято може да бъде овладяна и контролирана отвънрязко съкращение на социалните услуги за населението и пр. Тези мерки бетонират властта още по-яко в ръцете на богатите класи и на чуждестранните инвеститори (т. е. ‘стабилност') и изострят още повече класическия крайно поляризиран обществен модел на Третия свят - от едната страна са свръхбогатите и една сравнително добре живееща класа от обслужващи ги професионалисти, от другата страна е огромна маса от захвърлени в мизерията и страданието хора... Ако народните сили се опитат да излязат на политическата арена, може да се наложи военните отново да възстановяват ‘стабилността'! Случаят с Бразилия е твърде поучителен. Има толкова много природни богатства, че би трябвало да е една от най-богатите страни в света... Но благодарение на преврата от 1964 г. и прословутото ‘икономическо чудо’ (тук няма да говорим за изтезанията, убийствата и други средства за ‘демографски контрол’) много бразилци днес имат Жизненото равнище на етиопците... Една трета от населението Живее под границата на бедността, а седем милиона изоставени деца просят, крадат и дишат лепило по улиците. За десетки милиони хора домът представлява койка в бордей, а за други, чийто брой нараства - парче земя под някой мост. Говорим за Бразилия, за една от страните с най-много богатства в света.“
Всяка една от 50-те най-големи корпорации има годишна печалба по-голяма от брутния вътрешен продукт на 131 държави на ООН! В същото време годишно десетки милиони хора умират от глад и болести, които са предотвратими. Данните на Световната банка показват, че 2,8 млрд. души -половината от населението на Земята, живеят в „абсолютна бедност“ - с по-малко от 2 долара на ден, без постоянен доход, без редовна работа, без подходящо Жилище, без медицински гриЖи, без достатъчно храна. Поне 1,3 млрд. души живеят с по-малко от един долар на ден, приблизително 1,2 млрд. нямат достъп до чиста вода. Според СЗО в „развиващия се свят“ умират всяка година 11 милиона деца. Това представлява геноцид, чийто вдъхновител е „елитът“.

През 1989 г. страните от Третия свят са прехвърлили под формата на плащания на лихви и главници по заеми към богатите страни 52 млрд. долара повече, отколкото са получили. В периода от 1982 до 1987 г. от Латинска Америка към Запада са били прехвърлени около 150 млрд. долара, а ако към тази сума се добавят „тайните сделки“ (пари от наркотици, нелегално изнесени печалби и др.), сумата може да набъбне до 700 млрд. долара според в. „Ню Йорк тайме“. Но и в САЩ, която е длъжник № 1 в света, най-богатите американци са само 1% от населението, като притежават 40% от собствеността в страната, а над 32 млн. души живеят под границата на бедността, включително и 13 млн. деца.

Грег Паласт пише: „МВФ и съдружникът му - Световната банка (СВ), са подавали лепнеща помагаща ръка на десетки страни.Да вземем Танзания. Днес в тази африканска държава 1,3 милиона души са готови да умрат от СПИН. МВФ и СБ дойдоха на помощ с брилянтно неолиберално решение: да изискат от Танзания да таксува оновакоето преди бяха безплатни болнични прегледи. Тъй като Банката наложи това изискванеброят на пациентителекувани в трите големи обществени болници в Дар ес-Саламспадна с 53%. Терапията на банката лекува! Помагачите от МВФ-СБ наредиха на Танзания да вземе такса за посещаването на училищеа след това изразиха изумлениече броят на записаните в училище деца е спаднал от 80 на 66%.

Като цяло Банката и МВФ има 157 предложения за Танзания. Танзанийското правителство тайно се съгласи да приеме всичките. Въпросът беше на „подписвай или умирай от глад“. Никоя развиваща се страна не може да вземе твърда валута от която и да е търговска банка без благословията на МВФ (с изключение на Китайчийто продукт расте 5% годишно чрез прилежно следване на противоположната на налаганата от МВФ политика).

С „помощта“ на МВФ и СБ „само за 15 години БВП на Танзания е паднал от 309 долара на 210 долара на глава от населението, буквално се е сгромолясала степента крайна бедност е скочила на 51% от населението...“

Паласт разяснява, че има „Стратегия за оказване на помощ“, специално създадена за всяка държава след внимателни изследвания вътре в нея и анализиране на икономиката ù, след което СБ връчва на всеки министър абсолютно една и съща програма с четири стъпки.

Стъпка 1 е приватизацията, наричана от проф. Стиглиц „подкупизация“. Срещу тлъста комисионна лидерите на страната, използвайки изискванията на Световната банка, за да запушат устата на местните критици, продават на безценица своите електрически и водни компании, а и не само тях. Икономистът дава като драстичен пример за „подкупизация“ руската разпродажба от 1995 г. чрез рушве-mu за кампанията на Елцин. Подкрепената от САЩ корупция на олигарсите в Русия намали почти наполовина националния продукт, като предизвика икономическа депресия и глад.

Стъпка 2 от плана за „спасяване на икономиката“ на съответната страна е либерализацията на капиталовите пазари, което означава отменянето на законите на страната, които забавят или облагат с данъци прескачащите границите парични потоци. Според Стиглиц това се нарича кръг на „горещите пари“. Вливат се пари в брой за спекулации в недвижима собственост и валута, след това при първия намек за неприятности се изтеглят навън, като резервите на страната могат да се изчерпат за дни. След което, за да накара спекулантите отново да върнат собствения капитал на страната, МВФ изисква от съответните държави да повишават лихвения процент до 30, 50 и дори до 80%.

Стъпка 3 представлява пазарно определяни цени - модерен термин за повишаване на цените на хранителните стоки, водата и газта за битови нужди. Това води до предвидими последствия - онова, което Стиглиц нарича „бунта на МВФ“. МВФ изстисква и последната капка кръв от съответната страна, докато най-накрая тя не се взриви от недоволството на масите. Такива са случаите в Индонезия през 1998 г., когато цялата страна пламва в бунтове, в Боливия заради скока в цената на водата, наложен от Световната банка през април 2000 г., в Еквадор през 2001 г. Според Паласт в „Междинна стратегия за оказване на помощ на страната“ за Еквадор СБ заявява със студена пресметливост, че „очаква плановете им да подпалят ‘социален смут’ - техния бюрократичен термин за страна в пламъци“. Тайният план да се направи американският долар валута на Еквадор е докарал 51% от населението под границата на бедността - тази схема, която Стиглиц дефинира като „изстисквайдокато те не експлодират“. „И когато страната експлодира, пише Паласт, планът на Световната банка за ‘Оказване на помощ’ е готов и нарежда на властите да се подготвят за граждански борби и страдания с ‘политическа решимост’. В тези банкрутирали страни ‘решимостта’ означава танкове по улиците. Всеки нов бунт (а под ‘бунт’ имам предвид ‘мирна демонстрацияразпръсната с полицейски палки или куршуми’) причинява паническо бягство на капитал и банкрут на правителството. Такъв икономически палеж има и своята светла страна - чуждите корпорации след това могат да вземат останалите активи на страната, например някаква странна минна концесия или пристанище, на цени от пожарна разпродажба..."

Стъпка 4 е свободната търговия - това, което МВФ и СБ наричат „стратегия за намаляване на бедността“. Тоест - търговия по правилата на СТО и СБ. С други думи, СБ може да нареди финансова блокада на някоя държава, ако тя не се съобразява с наложените от транснационалните акули условия за търговия. Според Стиглиц Споразумението относно свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост на СТО (TRIPS) е „обрекъл хората на смърт“ чрез налагане на невъзможни тарифи и налози за изплащане на фармацевтичните компании за лекарствата с търговски марки. „На тях не им пука дали хората живеят или умират" - казва Стиглиц за корпорациите и банковите идеолози, с които е работил.

Нека продължа с Г. на ласт: „Между другото, не се бъркайте от смесването в тази дискусия на МВФ, Световната банка и Световната търговска организацияТе са взаимозаменяеми маски на една-единствена управленска системаСвързали са се заедно чрез оновакоето неприятно наричат спусъци'. Вземането на заем от Световната банка 'задейства' изискването да се приеме всяка 'условност' - средно по 114 на страна, - очертана съвместно от Световната търговска организация и МВФ. В действителност - каза Стиглиц - МВФ изисква страните да приемат търговски политики, които са много по-наказателни, отколкото официалните правила на Световната търговска организация.

Най-голямата тревога на Стиглиц е, че плановете на Световната банка, разработени потайно и ръководени от абсолк>тистка идеология, ' никога не са отворени за обсъждане или несъгласия. Независимо от натиска на Запада за избори в целия развиващ се свят, т. нар. „Програми за намаляване на бедността“ никога не се прилагат демократично и следователно - казва Стиглиц -‘подкопават демокрацията’... Някоя страна избегнала ли е тази съдба? Да, казва Стиглиц, посочвайки Ботсуана. Техният номер? Те казаха на МВФ да си събира багажа. "...

Според Сър Джон Стамп, бивш управител на „Банк ъф Ингланд“ „Съвременната банкова система произвежда пари от нищото. Този процес е може би най-удивителната измама, която е измислена досега. Банкерството е заченато по-рочно и е родено в грях. Банкерите притежават Земята. Ако им я отнемете, но им оставите властта да печатат пари, само с едно драсване на химикалката те отново ще създават пари,, за да си я купят обратно. Отнемете им тази сила, и техните огромни богатства ще изчезнат. И те трябва да изчезнат, защото така светът ще стане едно по-добро и щастливо място за живеене. Но ако искате да продължите да бъдете роби на банкерите и да си плащате сами цената на вашето робство, то тогава ги оставете да продължават да произвеждат пари от нищото и да контролират кредитите.“

Ще би припомня какво е казал Ротшилд: „Дайте ми възможност да печатам парите на една държава и не ме интересува кой прави законите.“ Този, който контролира банковата и икономическата система на една държава, може да предзивиква икономически сривове, да манипулира инфлацията и дефлацията, да разорява и да предизвиква бунтове.

През февруари 2005 г. известният американски икономист, директорът на Харвардския институт за международно развитие проф. Джефри Сакс, заяви, че „МВФ убива бедните“. В речта си пред Световния икономически форум в Ню Йорк той обвини МВФ, СБ и САЩ за смъртта на милиони бедни хора по света и че всеки ден умират 25 000 души поради политиката на „елита“.

Според шефа на ООН Кофи Анан: „Истината е,че властта и богатството в света са много, много неравномерно разпределени и твърде много хора са осъдени на крайна бедност и деградация.“

Във връзка с широко рекламираните концерти по повод на „края на бедността“ през 2005 г. Майкъл Шосудовски написа статия „Live 8 - доходоносното мероприятие на корпоративните медии. Дезинформационна кампания и ПР-рек-ламни трикове от името на Г-8".

Серията от концерти, обявена за „най-великия концерт наживо“, беше представена пред западната общественост като кампания за осъзнаване на нуждите на Африка и солидарност с черния континент. Заявената цел беше уж да се упражни натиск върху Г-8, за да увеличи помощта за Африка и да опрости дълговете на най-бедните страни в света. Г-8 бяха заявили, че са готови да го направят, но че ще ги прехвърлят на западните държави.

Според думите на музиканта Боб Гелдоф Live щяло да даде уникална възможност да бъде спасен един континент от хуманитарна катастрофа. В действителност обаче, както много други бутафорни мероприятия, тези концерти, организирани в 8 големи индустриализирани държави, нямаха за цел да спасяват най-бедните страни на света. Според Шосудовски става дума за скъпо мероприятие с пропаганден характер, предвидено да донесе огромни печалби на своите корпоративни спонсори, ТВ, радио, интернет и музикални компании.

Live 8 не беше нищо повече от психологическа операция, която, от една страна, имаше за задача да създаде впечатление, че проблемите на Африка се осъзнават и че нещо се прави по тях, от друга - да отклони вниманието на световната общност от войната в Ирак, а от трета - да подготви психологически почвата за големи печалби на фармацевтичната индустрия. Защото Африка трябва да се възприеме като опустошен от болести континент, нуждаещ се спешно от медикаменти и ваксини, внасяни основно от транснационалните фармацевтични компании.

Целта на „елита“ е абсолютна власт и той няма да се спре пред нищо, за да я постигне, включително и разпалване на Трета световна война, затова се опитва да обезсили опитите за противодействие на тези, които не са съгласни с водената от него политика. Според Г. Паласт „Защитниците на глобализацията изобразяват съпротивата срещу Новия световен ред като лудория на разглезени, наивни западни младежи, които лекуват скуката си, както се изразява британският министър-премиер Тони Блеър, ‘угаждайки си с протести*...“

Бурно изразеното несъгласие в Сиатъл, Давос, Лондон, Мелбърн, Вашингтон и Прага срещу решенията на СТО, МВФ и Световната банка показват, че все още има много хора, които не мислят да се предават и са готови да се борят срещу плановете на „елита“. Необходима е активна съпротива на една значителна част от човечеството, за да бъде предотвратено прилагането на предвидения от „господарите на света“ зловещ сценарий.

Епилог

Предполагам, че след като сте прочели всичко, написано дотук, се е появил един нов въпрос, който ви вълнува: Какво е решението на проблема с глобалната манипулация?

Отговорът е сравнително прост, но се оказва, че прилагането му на практика е доста трудна задача, дори непосилна за повечето жители на планетата. Защото изисква преоценка на светогледа, изоставяне на „сигурните“ стереотипи в миналото, промяна в начина на разсъждаване и на живот.

Само с осъзнаванебезусловна обич и непреклонна воля можем да се избавим от затвора, в който сами сме се оковали, и да осуетим действието на тъмните сили върху нашето съзнание.

Със своето мислене и действия хората съвкупно създават реалността, в която живеят. За да я променят и за да направят Земята по-добро място за съществуване, е важно не само да са наясно със скритите механизми, които движат обществото, но и да проявят желание и готовност за тяхното разглобяване и реформиране. Всяко отлагане на тази оздравителна процедура забавя духовното развитие на цялото човечество и ни оплита все по-здраво в матрицата на материализма и духовната нищета.

Докато не спрем да се самозалъгваме и не отворим очите си за това, което става около нас, докато търпим демагогията, популизма и корупцията на политиците, докато се примиряваме с престъпността и беззаконието, докато отдаваме предпочитание на сляпата вяра пред здравия разум, докато позволяваме на „елита“ да режисира и манипулира събитията и докато продължаваме да сме „изумено стадо“, не можем да бъдем свободни. Невежеството и егоизмът са двете най-големи спирачки по пътя към свободата на духа и системата ще продължава да смазва всички при положение, че алчността към парите, болното честолюбие и стремежът към власт са основни движещи сили в света.

Демокрацията не означава господство на едно малцинство над мнозинството, а е начин на живот на самоосъзнати, свободни индивиди, които се отнасят с отговорност към света, в който живеят. Всеки трябва да направи своя избор - дали иска да бъде просто една овца от стадото независимо с какъв ранг, или свободна личност. И да знае, че от този избор зависи бъдещето на децата му, на човечеството и на живота на Земята като цяло.

Бих искал да ви напомня, че утре започва от днес, затова не отлагайте промяната!