ОКОВАНА СВОБОДА. ТЕХНОЛОГИЯ НА ГЛОБАЛНИЯ КОНТРОЛ

д-р Атанас Гълъбов

ГЛАВА 10: ПСИХОТРОННО ОРЪЖИЕ

 

 

 

 

 

Наричат го още тихото оръжие. Официално военните най-често отричат съществуването му или дават завоалирани обяснения, когато бъдат попитани за него. Създаването и изпитването на психотронно оръжие става при изключителна секретност, защото е очевидно, че който притежава подобна технология за оказване на определено въздействие върху умствено-емоционалното състояние на войниците, а и върху цивилното население не само на врага, но и в държавата, в която живее, ще има огромно преимущество над противника, както и ще може да оказва контрол върху своите съграждани. Според руския майор И. Чернишев „съвсем ясно ече държаватакоято създаде първа такива оръжияще постигне несравнимо превъзходство“.

Това могат да бъдат генератори, излъчващи електромагнитни вълни с различни честоти и интензитет, които влияят върху човешката психика, поведение и здраве. Психотронното оръжие дава възможност за внезапно и скрито нападение, като емисиите са в диапазон, който не се чува от човешкото ухо и приложението му може да е с продължително времетраене. То може да се използва както за индивидуално, така и за групово въздействие и да има избирателен ефект, поразявайки центъра на паметта, сърдечно-съдовата система, различни жизненоважни органи и системи и съответно да предизвиква: гадене; повръщане; изтръпване на ръцете; болки в главата, ушите или очите; проляна в поведениетораздразнителност; безсъние; нарушения в менструалния цикъл; обща отпадналост; тремор; смущения в паметта; нарушения в сетивността; халюцинации; самоубийствени мисли; развитие на тежки заболявания на различни вътрешни органивключително и ракови (след продължително облъчване), инфарктинсулт и дори внезапна смърт. Ако настъпи летален изход, то той иде изглежда естествен. Чрез психотронно оръжие би могло да се внуши агресивност или пък чувство на обреченост и паника сред населението или армията и големи маси от хора могат да бъдат превърнати буквално в биороботи.

Възможността за повлияване от разстояние на работата на ума и физиологията на организма като цяло е обект на изследване от десетилетия и в САЩ, и в бившия СССР. Един научен анализ, публикуван от филиал на Московската медицинска академия, занимаващ се с тези проблеми, гласи: "Стана възможно да се изучи, проникне в и да се коригира психичното съдържание на човека независимо от неговата воля и съзнание чрез съответни апарати... Постигнатите резултати могат да бъдат използвани с нехуманни цели за манипулиране на човешката психика..."

Проф. Леонид Василиев, който е бил един от ранните изследователи на новите технологии и директор на Катедрата по физиология към Ленинградския университет, заявява в своята публикация „Опити за дистанционно повлияване“: „Мислите могат да се пренасят от микровълни по същия начин, по който става пренасянето на телевизионния сигнал и картини, което отваря възможности за хипнотичен контрол над ума от далечни разстояния. “ Чрез тези оръжия можеш да накараш например врага да действа обратното на това, което знае, че трябва да прави, и така да предаде страната си.

През 60-те години на XX в. американците извършват проучване, наречено „Проект Пандора“, за да установят ефекта върху физическото и психическото здравословно състояние на работещите в посолството на САЩ в Москва, които са били подложени на въздействие от съветски електромагнитни излъчватели с ниска честота, насочени към зданието. Служителите научили, че са били използвани като опитни мишки чак 10 г. след началото на проекта. Според някои анализатори на тази дейност ЦРУ не е съобщило нищо на дипломатите, за да не се издаде за своите изследвания в областта на психотронното оръжие, както и за да държи в тайна от обществеността факта, че се разработва и изпитва подобна технология. Сред голяма част от работещите в сградата се появили различни болестни симптоми. При самия посланик се развил рак на кръвта, от което починал. В една трета от работещите било установено до 40% завишаване на броя на белите кръвни клетки и сериозни хромозомни увреждания.

По времето на „Проект Пандора“ американската флота е финансирала различни изследвания с участието на ЦРУ, Агенцията за напреднали научноизследователски проекти (ARPA) и армията на САЩ, за да се установи как могат да се използват нискочестотни вълни, които да предизвикват съответно сърдечни пристъпи или промяна в пропускливостта на кръвно-мозъчната бариера така, че да могат невротоксини да навлизат в мозъка и да предизвикват неврологични увреждания, включително и мозъчни кръвоизливи или поведенчески промени, слухови халюцинации и др.

Нека да се върнем малко назад във бремето и да се спрем накратко на някои от основните моменти, които имат отношение към развитието на идеята за психотронните оръжия и приложението ù на практика в Русия и бившия СССР.

През 1853 г. големият руски учен, химикът Александър Бутлеров, създава научна хипотеза за обясняване на проявяващото се при месмеризма/хипнозата информационно взаимодействие и феномена на внушаването чрез мисъл от магнетизатора/хипнотизатора на медиума/хипнотизирания. Той предложил като източник на мисловното излъчване да бъдат разглеждани нервната система и мозъкът на човек и предположил, че движението на „нервните токове“ в организма е идентично на взаимодействието на токовете по проводниците, като прехвърлянето на сигналите от един мозък към друг става възможно с помощта на електроиндукционния ефект. С тази хипотеза бил съгласен и Иля Мечников, който обърнал внимание на факта, че емоциите и близкородствените отношения, особено между близнаци, значително засилват мисловното взаимодействие.

През 1877 г. проф. Ю. Орхович, специалист в областта на психофизиологията и електротехниката, дал разгърната обосновка на електроиндукционната хипотеза за внушението чрез мисъл. Родила се и руската школа по хипноза.

В началото на XX в. акад. Владимир Бехтерев, който създава първия в света Институт за изучаване на мозъка и психичната дейност в резултат на опити с хора и животни, публикува серия от материали по отношение на идеята за електромагнитния механизъм на внушението чрез мисъл.

През 1913 г. проф. В. Правдич-Неминский получава първата електроенцефалограма.

Опитите на Бехтерев, както и тези, извършени в периода 1920-1923 г. от В. Дуров, Е. Наумов, Б. Кажинский и А. Чижевский в Практическата лаборатория по зоопсихология в Москва, потвърдили, че съществува явлението на насочено силово мозъчно въздействие (пси-излъчвания) от човек към други живи организми (например кучета), и показали, че човек може да влияе мислено на кучето дори и когато се намира в т. нар. клетка на Фарадей (т. е. екранирано помещение), като резултатът бил положителен в 82% от случаите.

През 1922-1923 г. проф. А. А. Гуревич открива клетъчното излъчване, което е регистрирано в ултравиолетовия диапазон и е наречено митогенетическо. Той установил, че отделни фотони, попадащи върху клетката, могат да предизвикат нейното делене, а тя от своя страна, със създаденото от нея биополе подбужда към делене съседни клетки.

През 1923 г. В. Кажинский в книгата си „Предаване на мисли“ предлага схема на прибор, който може да осъществи улавяне и регистриране на мисловните пси-излъчвания. По-късно предложил да се направи апарат, който да произвежда „мисли“ по изкуствен начин - т. е. който би могъл да възпроизвежда подобни на вече записаните мисли.

През 20-те години на XX в. в СССР има три центъра по изучаване на феномена на внушаването на мисли - в Москва, Киев и Петроград. От последвалите разработки става ясно, че пси-излъчването се различава по някои параметри от електромагнитното лъчение.

След внезапната смърт на Бехтерев през 1927 г. (предполага се, че е бил отровен по нареждане на Сталин), В. Кажинский изразява тревогата си, че е възможно такива апарати за налагане на „мисли“ да бъдат използвани от военните и от други заинтересовани кръгове.

През 1928 u 1929 г. излизат два фантастични романа - „Радиомозък“ от С. М. Беляев и „Властелинът на света“ от А. Р. Беляев, в които авторите художествено представят своята визия за възможните опасни последствия от попадането на подобни открития и разработки в ръцете на недобросъвестни и жадни за власт хора.

През 1949 г. съпрузите Кирлиан от Краснодар откриват светенето на биополето (аурата) около живите организми, което носи тяхното име.

През 1962 г. в резултат на научната работа на проф. Леонид Василев излиза книгата му „Експериментално изследване на внушението на мисли“. През същата година е регистриран и ефектът кожно-оптично зрение у болната от епилепсия Р. Кулешова, която с пръсти „четяла“ вестник, „виждала“ изображенията на фотографии и извършвала и други „чудеса“. Било установено, че кожно-оптичното зрение се поддава на развитие и при други хора.

През периода 1965-1968 г. най-голяма известност и значение придобиват изследванията, провеждани в Института по автоматика и електроенергетика в Новосибирск под ръководството на В. Перов относно мисловната връзка между хора, между хора и животни, и между животни. Открита е Секция по биоинформация.

През 1970 г. в СССР се създава Държавна комисия по експертиза на феномена на внушение чрез мисъл, като в нея влизат най-известните учени психолози. Основните центрове за подобни изследвания тогава са в Киев, Ленинград, Москва, Новосибирск, Минск, Ростов, Алма Ата, Горки, Перм и Свердловск.

В периода 1972-1973 г. към Института по радиоелектроника на СССР се разработва проект „Радиосън“. Покойният вече бивш военен и хипнотизатор Иван Качалин регистрирал в Госкомитета на СССР изобретения от него апарат „Радиохипноза“, който с помощта на свръхвисоки честоти (СВЧ) можел да предизвика от лек до дълбок сън у хора с периметър на действие до 100 кв. км. В изследванията му помагал генерал-полковникът от авиацията Вадим Абрамов, а работата им била контролирана от маршала от авиацията Евгений Савицки, два пъти герой на СССР. В един доклад на Качалин за проведено успешно изпитание на апарата във войскова част 71592 под Новосибирск, се казва, че той не само може да приспи противника, но и да предизвика някои патологични изменения в човешкия организъм, включително мутация на клетки.
През 1973 г. е разработен апарат, който би могъл да бъде инсталиран на спътник и чрез него да се оказва пси-въздействие на огромни територии.

Дългогодишните проучвания показват, че всички биологични обекти, включително и човекът, се явяват източник на електрично и магнитно поле, гама излъчване, рентгеново и много интензивно инфрачервено и свръхвисокочестотно излъчване (от вътрешните органи). Много от изследванията в Русия са били приложени за секретни разработки на лечебни методи, някои от които видяха бял свят едва последните 10-15 години.

През 1974 г. съветският биолог А. Дубров провежда експерименти с клетки и установява, че молекулите в тях извършват ритмични движения с висока честота и генерират биогравитационни електромагнитни вълни, които могат да се разпространяват на големи разстояния. Той смята, че това важи за всички организми. Дубров открива, че при деленето на клетките се отделят фотони и ултразвук, и предполага, че човешкият мозък притежава способността да координира възникващите различни видове вълни, което да бъде наблюдавано като обективно проявяващи се пси-феномени.

Малко известна е работата на друг съветски учен - В. Казначаев. Той провежда експерименти с тъкани от пилешки ембриони, които разделя на части и ги поставя в изолирани един от друг метални контейнери, с малки кварцови прозорчета, позволяващи „оптически контакт“ между отделните ембрионални тъканни култури. Същевременно като контролна група са използвани контейнери с прозорчета от обикновено стъкло вместо кварцово. На част от ембриокултурите се въздейства с някакъв токсичен агент (например вирус, химикал или смъртоносна доза радиация) и се установява, че след няколко часа настъпва смърт и в тъканите в контейнерите с кварцови стъкла, които не са били пряко изложени на действието на токсина, а са имали само визуален контакт с облъчваните култури. В контролната група ембрионални тъкани, сложени в контейнерите с прозорчета от обикновено стъкло, подобно загиване не се забелязвало. Когато на таргетната група култури въздействали с вирусен агент, тя загивала в следващите 36 часа. Незамърсените пряко с вируси ембрионални тъкани в контейнерите с кварцови прозорчета почвали да загиват 12 часа след смъртта на заразените.

Според полковник Томас Биърдън, смятан за авторитет по оръжията, създавани на основата на свръхнискочестотни излъчвания и откритията на големия хърватски учен Никола Тесла, опитите на Казначаев показват, че умиращите клетки излъчват „фотони на смъртта“ - вълни с дължина на вълната, близка до ултравиолетовия спектър, които „инфектират“ с информацията за своята гибел здравите тъкани и предизвикват верига от процеси, които водят до структурни промени и загиването и на културите, които не са били пряко излагани на действието на токсичния агент. Интересното е, че последните показват същите увреждания, каквито са установени и при културите, на които е било пряко въздействано с вирус, химикал или радиация. Учени от Университета в Марбург, Германия, са повторили със същия резултат опитите с „електромагнитно заразяване“ и последствията от него.

Много е вероятно от откритията на Казначаев да са се възползвали военните по програмата за създаване на биологично електромагнитно оръжие, което би могло да излъчва „фотони на смъртта“.
През 1977 г. американската „Дифенс интелиджънс ейджънси“ (DIA) разсекретява доклад, който описва как напредъкът на СССР в областта на психотронното оръжие може да спомогне за създаване на общество, контролирано от Големия брат чрез упражняване на електронно въздействие над ума върху големи групи от хора, за да имплантира идеи и мисли в нищо неподозиращите индивиди.

В началото на 80-те години на XX в. според някои източници съветските специални служби вече са разполагали с богат асортимент от психотронно оръжие. През 1981 г. в секретно издание за служебно ползване на медицинското управление на Комитета по държавна безопасност на СССР пише, че съвременната наука предлага широк спектър от способи за управление на поведението, мислите и чувствата на човек или на група от хора.

През 1988 г. Ростовският медицински институт съвместно с фирмите „Хипократ“ и „Биотехника“ успешно приключва изпитанията на психотронен генератор за потискане на собствената воля на човек и налагането на чужда.

Бившият СССР не е единствената страна, където е работено в тази насока. Сериозни научни изследвания по темата са правени и в Китай, Чехословакия, Германия, а вероятно и в други държави. След Втората световна война например се установява, че японците са извършвали върху животни експерименти с мощен „лъч на смъртта“, представляващ сноп от много къси радиовълни.

През 1950 г. във Франция също се извършват проучвания върху инфразвукови оръжия.

В края на 50-те и началото на 60-те г. на XX в. САЩ изпитват електромагнитна пулсова бомба над Тихия океан.

През 1972 г. според документи на Департамента по отбраната на САЩ става ясно, че армията е изпробвала ново късовълново оръжие.

През 1978 г. Унгария представя доклад пред ООН върху инфразвуковите оръжия.

Според Елдън Бърд, служител в американската флота, през 1981-1982 г. той е бил натоварен да проучи възможностите за създаването на електромагнитни излъчватели, които да бъдат използвани като несмъртоносно оръжие за потушаване на бунтове и безредици, тайни операции, обезвреждане на терористи и др.

През 1982 г. англичанинът Чарлз Бовил създава електромагнитно оръдие, което може да предизвиква припадъци, гадене, виене на свят, увреждане на слуха.

През 1985 г. при активисти за мир, протестиращи срещу разполагането на ракети с ядрени заряди пред американската военна база в Грийнъм в Англия, които в продължение на период от няколко месеца били облъчвани с психотронни генератори, се появили следните оплаквания: жестоки главоболия и сънливост; необичайно силни маточни кръвотечения извън редовния менструален цикълкакто и кървене при жени в менопауза; частични парализи; нарушения на говора; виене на свят; кръвоизливи в ретината; загуба на ориентация; чувство за паника; гадене и др. Подобни симптоми са наблюдавани и сред активисти за мир например в Сенека, Ню Йорк, както и в други области.

По принцип облъчването би могло да се осъществява не само от база, разположена в непосредствена близост, но и от сателити. В края на 70-те години на XX в. е съобщено, че ЦРУ са имали програма, наречена „Операция Пик“ (Operation Pique), която е била свързана именно с използване на йоносферата за насочване на радиосигнали или микровълни към определени области с цел повлияване на умственото състояние на хората там, включително и на места, където са били разположени ядрени електроцентрали в Източна Европа.

В САЩ има много организации, които осъществяват изследвания по създаването на психотронно оръжие, но важно място в тази област заема Центърът по перспективни физически изследвания. Още със създаването му през 1977 г. от откритите публикации изчезват изследванията по физика, биология, психология и медицина, които имат някакво отношение към темите, свързани с управлението на човешката психика.

В „Дифенс нюз“ от 11/17 януари 1993 г. се пояснява, че американските политически и военни кръгове са в процес на придобиване на руска технология за психотронен контрол. Според изданието тя може да бъде използвана за потискане на бунтове, за контролиране на дисидентите, за деморали-зиране или обезвреждане на опозицията, както и за засилване на ефективността на собствените специални части. През 1993 г. руското правителство предлага на американското да създадат двустранен център за пси-технологии, като се използват откритията и разработките на СССР от 70-те години на XX в. Тогавашните експерименти и изследвания са били финансирани от Катедрата по психо-корекции към Московската медицинска академия.

В броя на „Тайм“ от 03.01.1993 г. пише: „Американците и руснаците откриват общи интереси... технологията за контрол над ума... Бившият генерал от КГБ Г. Котов разказал на американските посетители за руските проучвания в областта на‘акустичната психо-корекция'. Процесът включва предаване на команди на подсъзнанието на нарочените жертви чрез бял шум...“ При това не се нарушават другите функции на интелекта.

Според „Сайънтифик америкън“ (бр. 4 от 1994 г.) Джанет Морис от Съвета по глобална стратегия, мозъчен тръст във Вашингтон, свързан с ЦРУ и федералното правителство, е била ключова фигура в осъществяването на връзката между американските и руските служби и изследователи, които се занимавали с разработването на психотронно оръжие. Дж. Морис е била дългогодишен сътрудник на полк. Джон Б. Алекзандър, водещ американски експерт в областта на психотрониката. През ноември 1993 г. Дж. Морис и нейният съпруг Кристофър Морис организират 3-дневна тайна конференция, на която руснаците демонстрират пред военни експерти, американски учени и официални представители такава технология. Една от целите на срещата е била да се подготви мнението на присъстващите политици и официални лица за легалното използване на тихото, оръжие. Пресата обикновено не отразява подобни събития, а ако го прави, то най-често предлага повърхностни статии, които не насочват убедително вниманието на обществеността към тази реална опасност.
Наричат психотронните оръжия още и несмъртоносни или убиващи по мек начин. Терминът „несмъртоносно“ обаче не е точен, защото още през 1980 г. полк. Дж. Алекзандър заявява статия, озаглавена „Умът - новото бойно поле“: „Тези оръжия са способни да предизвикат болест или смърт... от разстояние без видима причина... без или само с минимален риск за оператора... Психотропното оръжие е тихо и трудно за откриване..." След което той дискутира опитите, провеждани в тогавашния СССР със свръхнискочестотни електромагнитни лъчения (СНЧ)4 върху работещите в американското посолство в Москва, за което вече стана дума. Той цитира бившия агент на КГБ Николай Хохлов, според когото при един експеримент например гръбначният стълб на човек е бил счупен от разстояние с помощта на психотронно оръжие. Полк. Алекзандър прави твърде показателни коментари за тези „революционни технологии“, използвани и от САЩ, и от СССР (Русия), като според него с тяхна помощ може да се осъществява дори и контрол над атмосферните условия и времето.
Звук с много ниска честота или нискочестотни модулации могат да предизвикат гадене, повръщане и болки в корема до разкъсване на вътрешни органи, а ако са с голяма сила - дори нарушаване на здравината на сгради. Теоретично подобни генератори биха могли да бъдат използвани даже за предизвикване на земетресение.

Според статията „Психотронна война и несмъртоносни оръжия“, публикувана в броя от октомври/ноември 1993 г. на „Нексус мегъзин“, полк. Алекзандър работи в близко сътрудничество с д-р С. Скот Джоунс, който е директор на фондацията „Рокфелер“ и е ангажиран с около 20 различни пси-проекта в лабораториите в Лос Аламос. В материала се твърди, че електромагнитни технологии вече са били използвани срещу американски граждани, както и за предизвикване на промени в климата. Според Мартин Ебън, автор на книгата „Психотронна война“ (1983), династията Рокфелер финансира изследванията в областта на психотронното въздействие от 50-те години насам.

Книгата на Рон Макрай от 1984 г. „Войни заума“ („Mind Wars“) описва научни изследвания, провеждани в Станфордския изследователски институт (SRI) по въпроса за контрола над ума чрез СНЧ въздействия.

През март 1993 г. Националният институт по правосъдието (NIJ), служба към Министерството на правосъдието на САЩ, публикува доклад, озаглавен „Инициатива на NIJ за несмъртоносните оръжия“. Министерството окуражава прилагането на психотронно оръжие от локалните и щатските полицейски части за контрол върху гражданите.

Влиятелни личности от Комитета за чуждестранни връзки и Трилатералната комисия отдавна са запознати с възможностите за използване на електромагнитното оръжие за политически цели. Д-р Гордън Макдоналд, научен съветник на президента Линдън Джонсън през 1968 г. публикува книга в подкрепа на глобализацията и налагането на Новия световен ред: „Какво ще стане, ако не настъпи мир - научно предвиждане за новите оръжия“ („Unless Peace Comes - A Scientific Forecast of New Weapons“). Макдоналд посочва как изкуствено предизвикани промени в йоносфера-та на Земята могат да бъдат използвани за масов контрол на поведението на хората.

Збигнев Бжежински, един от основателите и пръв директор на Трилатералната комисия, служил като съветник по националната сигурност в правителството на Джими Картър и основател на ползващата се с недобра слава Федерална агенция за справяне със спешни ситуации (FEMA), в книгата си „Между две епохи“ описва възможността за повлияване на климата като ново оръжие, което е ключов елемент от стратегията за контрол. Също така той заявява: „Технологията ще позволи на лидерите на големите държави да използват различни способи за провеждане на тайна война, която може да се води само от минимално количество сили за сигурност... По този начин може да се развие системакоято да наруши сериозно мозъчните функции на големи популации от хора в определени райони за продължително време..."

Технологията за въздействие върху климата се усъвършенства по американския проект Научна програма за високочестотно активно изследване на атмосферата (HAARP) - част от инициативата за стратегическа отбрана, наречена „Звездни войни“. Според различни източници с помощта на НААRР, чрез която се цели контролиране на горния слой на атмосферата, може да се води „метеорологична война“, като се предизвикват наводнения, засушавания, урагани и дори земетресения, и има сериозни съмнения, че тя вече е използвана в това направление. По своя характер това представлява оръжие за масово поразяване и приложението му може да има опустошителни екологични последици в глобален мащаб.

Цяла нация може да бъде постепенно подчинена чрез психотронни оръжия. Според някои автори в САЩ вече са създадени генератори, които могат да облъчват на разстояние от около 200-300 км средно, за да бъдат поставени под контрол жителите на дадена област, ако това се наложи. Съществуват опасения, че технология за контрол над ума, както и за оказване на влияние върху атмосферните условия, е качена на американски совалки, за да бъде евентуално използвана, когато се вземе такова решение от „елита“. В някои публикации се твърди, че през 1994 г. вече е било изпробвано психотронно оръжие от совалката „Дискавъри“. Дали това е истина, не знам. Факт е, че в света се извършват тайно много операции, за които обществото разбира след години или така и не научава цялата истина.

Получаването на достоверна информация за психотронните оръжия е много трудно. Материалите на тази тема в научните издания никак не са много. Може да се разчита главно на специалисти, работили в съответната област, или на служители на тайните служби, които са решили да рискуват и да направят някои разкрития.

Юрий Малинин завършва телемеханика и автоматика и факултет по биомедицина с научна специализация в областта на управлението на съзнанието на личността и е бивш сътрудник на руските специални служби. Бил е консултант на Федералната служба за охрана при президента Елцин. По принцип има специални отдели, които следят дали се оказва пси-въздействие върху президентите на Русия, а вероятно и на САЩ и други страни. Според Малинин в Русия в началото на 90-те години на XX в. с изучаване на възможностите за влияние върху психиката на човека чрез различни апарати са се занимавали повече от 20 института, чиято дейност е била координирана от Центъра по нетрадиционни технологии. През 1987 г. тогавашният премиер-министър Рижков е одобрил програма за използване на пси-технологии в „народното стопанство“. В последния ù раздел ставало дума за средства за управление на хората и дистанционно въздействие върху механизма на взимане на решение. Малинин заявява, че за изследвания в тази област са били отделени 500 млн. тогавашни рубли. Колко милиона долара са отделяли САЩ и други държави, можем само да гадаем.

В СССР е съществувала и т. нар. Лаборатория за микролептонни технологии. Работата в нея довела до създаването на няколко „биоенергогенератора“, които имали и режими на работа, чрез които може да бъде физически разболян човек или да се предизвика психическо разстройство.

След средата на 90-те години според Малинин тези проекти вече не са били финансирани от държавата и са започнали да търсят други начини за спонсориране, като в резултат на това е възможно изследванията и апаратите да попаднат в ръцете на криминални структури или терористи. Малинин смята, че американците вече разполагат с психотронно оръжие, чрез което може да се въздейства от огромни разстояния (хиляди километри) върху поведението на хората посредством специално модулирани сигнали, и според него е напълно възможно да са използвали подобна технология на последните президентски избори в Украйна.

През 1993 г. в Русия е заснет документален филм за психотронните оръжия за програмата „Черна кутия“ на Първи канал на руската телевизия, но програмата впоследствие е закрита, а излъчването на филма - забранено. В него има интервю с генерал-лейтенанта в оставка Фиряз Ханцеверов, който в началото на 90-те години на XX в. е наблюдавал програмата по изучаването и създаването на психотронно оръжие. Било показано такова, изобретено от Анатолий Охатрин, който е ръководел лабораторията за мик-ролептонни технологии.

През 1991 г. докторът по техническите науки Валерий Канюк в свой доклад предлага на руското правителство да бъде разработено международно законодателство, което да забранява психофизическото въздействие върху човека чрез психотронно оръжие, защото, разрушавайки интелекта и личността, то може да бъде по-опасно и от атомна бомба. Но както самият той казва, тогава никой не взел под внимание думите му. Според него сега в целия свят се разработват психотронни оръжия и методи за програмиране на съзнанието на човек с цел управление и контрол. Твърди се, че подобно оръжие е прилагано нееднократно и у нас след 10 ноември 1989 г. Всеки здравомислещ и почтен българин с основание може да си зададе въпроса дали работещите в Народното събрание и различните министерства не са редовно облъчвани с психотронно оръжие, или просто голяма част от тях са перфектни егоисти, безотговорни към съдбата на България и народа ни и удовлетворяващи преди всичко собствените си ламтежи.

През 70-те и 80-те години на миналия век в СССР и САЩ значително се засилва интересът към индивиди, притежаващи т. нар. есктрасензорни или паранормални способности. Военните ги използват за предизвикване на определено въздействие върху избрани хора, както и за психошпионаж т. е. да се достигне до информация и до места, в които е невъзможно да проникне външен човек, например строго охранявани военни обекти, за локализиране на войски на противника и др. Потвърдено е чрез експерименти, че човек може със силата на мисълта да освети филм, да движи предмети, дори да отклони лъч на лазер и да предизвиква и други пси-феномени.

Специалистите отдават много голямо значение на телепатията и възможността за трансфер на мисли от един човек към друг или към цяла таргентна група, като е важно „облъчваните“ да не разбират, че получават внушения отвън, а да ги приемат като техни собствени мисли. В американската преса се появяват съобщения, че ЦРУ използва най-известните в САЩ парапсихолози, за да установи дали би могло да се влияе чрез паранормално въздействие и върху работата на компютрите. Много активен в проучването на паранормалните способности в САЩ е Станфордският научноизследователски институт, известен с връзките си с Пентагона.

В първата половина на 80-те години в щатската армия се провеждат опити по създаването на „войника на новата епоха“. Целта е чрез определени методики, като невролингвистично програмиране, хипноза, медитация и други целенасочено да се развиват у бойците свръхсетивни възприятия. Отпуснати са 425 000 долара, за да се изготви доклад, който би дал доказателства по проекта и би придал реална форма на възможността за създаване на „супервойници“ чрез овладяването и прилагането на различни пси-феномени. Докладът е публикуван през 1988 г. под заглавие „Развиване на човешкия потенциал“. Според по-късни статии в „Ню Йорк Таймс“ експериментът е прекратен. Това обаче не означава, че е спряно да се работи в тази насока.

През юли 1992 г. по каналите на щатската телевизионна компания „Ен Би Си“ е излъчена програмата „Сега вече може да бъде казано“, посветена на възможностите за използване на хора с мощно биополе от военните. Отбелязано е, че всяка година се отделят за подобни проекти около 1 млн. долара. Споменато е било за съществуването на програмата „Водолей“ на американската флота за откриване на местоположението на руски подводници с помощта на „ясновидци“, както и че по време на войната с Ирак през 1991 г. са били правени опити да бъде влошено здравето на Саддам Хюсеин чрез хора, притежаващи силно разбити телепатични способности. В официално изявление Пентагонът отрича, което е разбираемо.

Спонтанните прояви на пси-феномени, както и тези, изявени по-силно при някои хора и контролирани волево от тях, ни подсказват, че човек разполага с много големи вътрешни ресурси. От хилядолетия са известни случаи на хора, творящи „чудеса“, и такива има описани в много религии, както и сред нерелигиозните. Всекидневната наука и медицина избягват да говорят за тях, но както се вижда, много сериозни учени вече повече от век се занимават с тези проблеми. Оказва се, че дори специални антиелектромагнитни екрани не могат да попречат на мисловните връзки между двама или повече души. Очевидно е, че живите същества, както и всичко в природата, са много по-тясно взаимосвързани, отколкото си представяме, и, съществуват огромни възможности за енергийно-информационен обмен на различни нива.

Развитието на компютърните технологии даде възможност за бърза и ефикасна обработка на информацията, получавана от човешката психика, и доведе до развитието на компютърните психотехнологии. За „баща на компютърната психоалализа“ може да се приеме акад. Игор Смирнов. Той заедно със своите сътрудници са представители на новото научно направление психоекология, което представлява комплекс от научни знания за поведението и състоянието на човека в окръжаващата го информационна среда и практически методи за тяхната промяна. На Запад наричат Смирнов „баща на психотронното оръжие“, но това твърдение е пресилено, като се имат предвид изследванията и откритията на много други учени преди него. Той самият заявява, че прозвището му било дадено от американците, тъй като отказал да работи в САЩ и да им предостави своите разработки. Ученият е добре познат в света, автор е на голям брой публикации, има и 17 изобретения, като се твърди, че 4 от тях са без аналог.

През юни 2000 г. Смирнов свиква пресконференция „Психотронното оръжие в борбата с болестите“. Поводът е откраднат от института лазерен диск с разработвана от него и сътрудниците му в продължение на дълги години компютърна програма, чрез която може да се влияе на човешкото подсъзнание. Според академика човек може да бъде управляван независимо от волята му и работата на организма му да бъде коригирана, без той да забелязва, като това би могло да се използва и за благородни цели - например за лечение, каквато е била и целта на програмата. Например чрез определен вид музика могат се активизират вътрешните ресурси на организма, да се стабилизират вегетативните функции и да се намали психичната зависимост от алкохол и наркотици.

Според Смирнов психотронното оръжие може да се класифицира като пасивно и активно. Към първото се отнасят способите за получаване на информация от мозъка против волята на човек. Към второто - способите да се въздейства на човешкия мозък с цел да се внушат дадени мисли и да се предизвика определено поведение.
Така нареченият четец на ума спада към първия тип и е създаден и усъвършенстван в неговата лаборатория с лечебна цел. Акад. Смирнов твърди, че с негова помощ за 40 мин. могат да се извлекат толкова много данни от подсъзнанието, колкото един психоаналитик не може да получи за 3 месеца всекидневни сеанси. На изследвания не се съобщава за характера на придобитата информация, защото може да го убие в буквалния смисъл на думата.

По повод на лечебното приложение на разработката той дава пример с една жена - учен, която се консултирала с него по повод само на соматични (телесни) оплаквания. При прилагането на метода се установило, че има скрита склонност към лесбийство, макар че била омъжвана 2 пъти и родила 3 деца. Тя обаче не го осъзнавала и потиснатите й наклонности довели до физическо заболяване. След направената психокорекция според него жената е можела вече да живее пълноценно.

Основни направления в психоекологията са психосондирането и психокорекцията. При провеждането на психосон-дирането въпросите ги задава компютърът. Той разпитва подсъзнанието на човека на език, който е разбираем само от тях двамата. Технологията е така изпипана, че човек може и да не заподозре изобщо, че го разпитват, но подсъзнанието му отговаря честно, защото не умее да лъже.

Според авторите същността на метода е в математическия анализ на реакцията на организма, възникваща при бързата смяна на различни визуални или акустични семантични символи - думи, фрази, образи. Компютърът ги подава с такава скорост, че на съзнателно ниво те не се възприемат, но мозъкът все пак обработва тази информация. Съвкупността от реакциите му позволява да се надникне в душата на човека. За разлика от детектора на лъжата психосондирането изважда на повърхността не толкова умишлено скрита реакция, колкото тайното и недостъпното в съзнанието на човека. Специалистът може да използва тези данни за психокорекция или при други методи на лечение.

Във връзка със своите изследвания И. Смирнов споделя в едно интервю: „Днес са открити принципно нови способи за диагностика и корекция на психиката. Човечеството вече получи достъп до инструментално измерване и контрол на психичните функции, а това означава и за усилване, потисканеразвитие или отслабване на собствения дух. По-голямата част от този контрол не подлежи на волята на съзнанието и следователно би могъл да бъде осъществен и без съгласието на човек. Това е много опасно. Спомнете сиу че първо беше произведена атомната бомба, а едва след това атомните електростанции... С помощта на компютърния психосемантичен анализ ние разбираме кое и защо е нарушено в психикатаи коригираме.. Влизаме в светая святих на човека неговата душа. И за първи път това се прави не с помощта на интуицията или хипнозата, а посредством техника. Измислихме скалпел за душата! Товаразбира се, е страшно и трябва да бъдем много предпазливи.

Към настоящия момент психосондирането се явява най-точният инструмент за изследване на психичната дейност на човека. С помощта на новата технология се заобикаля главният „цензор“ - човешкото съзнание и психологическите защити, които се включват всеки път, когато човек отговаря осъзнато на разпитващия го или на изследователя. Затова чрез нея може да се определи истинското отношение на субекта към едни или други сфери на живота и дейности и безпогрешно да се разбере дали скрива нещо. Смирнов смята, че психосондирането може да намери широко приложение, защото дава възможност да се установят патологични физиологически или психически отклонения и да се разбере дали в дадено лице дремят опасни за обществото или за собственото му здраве склонности - например към развитието на алкохолизъм, наркотична зависимост, самоубийство, полови извращения, асоциално поведение. Методът позволява и да се прави оценка на психичното състояние на сътрудници на изправителни институции, пилоти, както и да се осъществява успешно професионална ориентация и др. Смирнов споменава за случай, когато с негова помощ са успели да посочат организатора на една кражба, докато прекият извършител бил друг човек. Ученият обаче подчертава, че ако изобретението му попадне в недобросъвестни хора, които знаят как да го използват (все пак това е доста сложно от техническа гледна точка), и започне да се предлага на пазара, всяко подсъзнание би могло да бъде прочетено като вестник.

Психокорекцията дава възможност за коригиране и управляване на поведението и психическото състояние на човека. Според Смирнов със създадената от него технология могат да се лекуват например алкохолизъм и наркомания.

Разработени са следните методи на психокорекция:

1. Акустична или аудиопсихокорекция. Извършва се чрез закодирани думи или цели фрази в съответен звуков ред, който човек прослушва. Разработен е алгоритъм, който позволява с максимална ефективност да се подава неосъзнаваема акустична информация, като с помощта на математически операции речевите сигнали се превръщат в нещо като шум, а при прослушване не само че не може да се разпознае смисълът на съобщението или изречението, но дори не може и да се установи, че е изговорено. Това става възможно само при декодиране на „шума“ със специално разработена за целта програма. Мозъкът обаче също може да дешифрира тази информация, но без това да се осъзнава от субекта. Този, на когото се пуска закодираната речева формула, започва да променя поведението си под влияние на скритото внушение, като същевременно мисли, че взима самостоятелни решения.

2. Видеопсихокорекция. Използва закодирани по принципно нов метод образи, сюжетни картини и думи в определен ред на видеозапис, който се пуска на лекувания. Вмъкването и маскирането на изображенията във видеоматериали става с помощта на специално разработен софтуер и те могат да се видят само с помощта на специфичен декодер. При гледане на подобни кодирани образи подсъзнанието на човека ги дешифрира и реагира по съответен начин, независимо че може изобщо да не са доловими на съзнателно ниво. Тази техника се прилага паралелно с аудиокорекцията.

„Как съставяте командите?“ е един от най-честите въпроси към учения.

„Размотаното с помощта на психосондирането кълбо на проблема позволява да бъдат открити опорните точкивърху които като въздействаме можем да избавим човека от много негови комплексида го излекуваме от много болести. Защото ние успяваме да извадим на светло даже такава информациякоято природата е блокирала здраво. Най-сложният и отговорен момент е съставянето на фабулата, т. е. на текста на внушението, който понякога може да се състои дори от една дума и да бъде дълъг само 4-7 секунди. Фабулата се кодира в музика или шум, записва се на аудиокасета. Целият процес отнема около в часа. Съставянето на текста, който искаме да внушим, отчита конкретния манталитет, родния език, вероизповеданието. Но главното е да намерим ключовата дума, която ще подейства на подсъзнанието. Всеки пациент слуша тази касета у дома си и дори по време на сън“, обяснява акад. Смирнов. Само сме открехнали вратата, а се оказваме сред ‘лунния пейзаж' на душата, откъдето може да се ‘тръгне' в различни посоки. Ами ако влезем по-навътре?... Съвременната наука и техника дават възможност незабелязано за съзнанието на човека да се вкарва в паметта му всякаква информация без негово съгласие, която се усвоява като храна и става ‘негова', т. е. определя неговите потребности, желания, вкусове, възгледи, самочувствие и светоусещане.“

На въпроса дали би могло по време на избори да се въздейства на маса от хора така, че да гласуват за този или онзи кандидат, Смирнов отговаря, че може. „Но няма да го правим. Към нас с подобни искания са се обръщали политици, но ние им отказваме.“

А дали може психосондирането и психокорекциите да направят някого убиец? Ученият смята, че „да се създаде фабула, особено за група хора, способна да причини вреди, е невероятно сложно: у човека са генетично заложени нравствени критерии, които не позволяват от всеки да бъде направен зомби. Колкото и да му внушаваш ‘Иди и убий', той никога няма да го направи, ако не е предразположен към това.“

Екипът на Смирнов иска да разбере дали съществува вродена нравствена доминанта в характера на човека. Според учения тази „екстра“ се среща, но не у всички хора. Има такива, които дори на сън и в подсъзнанието си не приемат престъплението, и той ги нарича „аристократи на духа“. Това негово предположение обаче трябва да бъде доказано с допълнителни изследвания.

Смирнов смята, че активният тип психотронно въздействие е доста сложно по своята същност и има някои спекулации около приложението му. Но трябва да имаме предвид, че неосъзнати внушения могат да се получават и чрез радиото, телевизията, киното и дори през електромрежата. Посредством последната е дори Още по-опасно, защото дава възможност като трансмитери на аудиовнушения да се използват съвременните електрически прибори: хладилници, миялни машини, ютии и прочее. За това е достатъчно само да бъде монтиран в тях миниатюрен източник, който може да възпроизвежда звук. А ако в елекрическия прибор се монтира и специален чип, в който има набор от определени психокоригиращи речеви модели, дори няма да има нужда да се предават през електрическата мрежа.

Опасността от използването на визуални информационни канали (и в Интернет) за даване на тайни внушения също е реална. Съществува възможност за злоупотреби, защото практически няма защита срещу този вид въздействие или поне засега не е известна такава. Докато шумът от някакъв обичаен външен източник можеш да го тушираш по някакъв начин, от психотронното оръжие няма как да се скриеш, ако си негова цел.

Смирнов е настоявал спешно да бъде приет закон за информационно-психологическата безопасност, който да направи наказуеми действията по приложението и разпространението на психотронни оръжия. Според него обаче за Русия са много по-опасни многобройните активно действащи секти, които зомбират младите хора.

В неотдавнашно интервю със сътрудника към Международната академия по енергоинформационни науки Сергей Ворошилов, който се занимава повече 10 години с темата за психотронното въздействие и е един от разработилите закона за забрана в Русия на оръжия, въздействащи чрез електромагнитно, инфрачервено или ултразвуково лъчение, той твърди, че използването им е особен вид престъпление, на което хората няма как да се противопоставят. Доколкото ми е известно, в Русия гражданите вече легално са защитени от използването на психотронно оръжие срещу тях (поне теоретично). Но за да е ефективна борбата с опитите за оказване на пси-влияние, трябва да има създадени подразделения, които да се занимават именно с такива престъпления, както и да има на разположение подходяща апаратура, с която да бъде засечено подобно въздействие. Според Ворошилов хората не дооценяват опасността от този род оръжие. Излъчвателите може да бъдат с малки размери и да се намират съвсем наблизо до обекта, подложен на лъчението. Хората, върху които се оказва пси-въздействие, започват да се оплакват от различни телесни и психични симптоми: раздразнителност, влошено самочувствие, безсъние или пък обратно -необичайно дълбок сън, повишено кръвно налягане и др. Според него излъчването се отразява и върху работата на електроуредите в мястото, към което е насочено. Ворошилов твърди, че психотронни генератори са правени например в Красноярск и Железногорск и че още през 1921 г. е създаден отдел по дистанционно въздействие на биологическите обекти към ЧК. Той смята, че разработките на този отдел, който периодично си сменял имената, лежат в основата на методите на невролингвистичното програмиране, психотропната и психотронната технология. В тях важна роля играли дъщерята на Ф. Дзержински Маргарита Тельце и доц. Д. Луни. Още тогава било установено, че ефектът на наркотичните и психотропните вещества се засилва съществено, ако този, върху когото се прилага въздействието, се намира във високочестотно поле - дори и генераторът да е разположен на значително разстояние от обекта.

Енергоинформационният обмен в природата има много голямо значение. През 1994 г. се създава ново научно направление - квантова генетика, и научните сътрудници, работещи в тази област, вече са установили, че с помощта на определени звукови честоти може да се наруши структурата на ДНК. С други думи, да се промени генетичният код на човека и да се повлияе на заложената жизнена програма на дадено живо същество. Според директора на Украинския институт по екология на човека, доктора на физико-математическите науки проф. Михаил Курик, има четири групи хора според честотния диапазон на речта. Всеки още с раждането си вече има „код“ - индивидуален спектър на речта, независимо на какъв език говори. Честотите на говора на някои хора могат да оказват определено неблагоприятно въздействие върху други и да влияят отрицателно на психиката им. След като сте слушали такъв човек, макар и за кратко, дори и да не сте спорили с него или да сте се карали, се чувствате, като че ли ви е „паднала енергията“ и ви се е влошило настроението. И обратното - ако общува известно време с някой, чиято реч има „хубаво“ звучене, човек може да почувства прилив на сили. Проф. Курик отбелязва, че четенето на Библията с характерна усреднена интонация има значение и Православната църква изрично забранява на свещениците да й придават допълнителна интонация и свои емоции, когато четат молитва или проповед. Това е така, защото хората, които ходят на църква, са с различни конституции и с различни темпераменти и повечето се надяват да получат някаква енергийна доза от молитвата, песнопението или от цялата служба. Става въпрос за прилагането на определени физически закони и физиологически явления и за хармонизиране на собствените клетки в организма. В светлината на казаното от учения вероятно не е странно, че още от хилядолетия е известна силата на словото и звука и че с помощта на някои мантри могат да се предизвикат определени промени както в човешкия организъм, така и в околната среда. Но знанието за тях винаги е било достояние само на посветени, духовно издигнати хора, защото би могло да се използва с користни цели.

Сега бих искал да насоча вниманието ви и към едно друго направление в осъществяването на контрол над човечеството, което също е резултат от симбиоза между микроелектронна технология, информатика, биология и медицина и за което се отделят значителни средства за изследвания. Става дума за създаването на чипове-импланти, които да се вкарват в тялото на човека и чрез тях да бъдат управлявани определени физиологически и психически функции. В тях може да се закодира всевъзможна информация за индивида и позволяват той да бъде проследяван и локализиран във всеки един момент чрез т. нар. Глобална позиционираща система (GPS).

Преди да навляза по-дълбоко в темата за микрочиповете, ще ви обърна внимание на една друга опасност. В Швеция през 1983 г. е проведен експеримент, в който са взели участие 600 доброволци. На кожата на ръката и на челата им е бил нанесен код с лазер, напълно незабележим за очите, но неунищожим. Замисълът на „елита“ е такъв лазерно създаден индивидуален идентификационен номер (ИИН) да бъде прилаган съвместно с чипа. Нанесеният по описания начин код е невъзможно да бъде изтрит или променен. Ако по някаква причина микрочипът излезе от строя, ще е възможно човек да бъде идентифициран по ИИН на ръката - на дясната предмишница или на челото (това, което в „Откровението на Йоан“ в Библията се нарича „знакът на Звяра“, т. е. на Антихриста).

Още преди няколко години беше съобщено, че един от производителите на подобни „машинки“ - компанията „Ъплайд диджитъл солюшънс“, е решила през 2002 г. да имплантира чипа на 10 000 жители на Мексико. Не разполагам с информация дали това е изпълнено.

Идеята за подобен електронен контрол е поне от 4-5 десетилетия. В началото на 60-те години на XX в. в Швеция лекари слагат мозъчни предаватели в главите на нищо не-подозиращи пациенти, които са под упойка. Внедряването е било извършвано през ноздрите и отнемало няколко минути. Тези импланти с големина половин цигарен филтър могат да останат в главата на пациента до края на живота и да се активират с радиовълни. Професорът по физиология Хосе Делгадо към Университета в Йейл пише за тази техника в книгата си „Физически контрол над ума“ през 1969 г. Той самият е провеждал експерименти за електронно и химическо повлияване на дейността на мозъка. Чрез двупосочна връзка и дистанционен контрол (телеметрия) могат да се изпращат радиовълни до тези предаватели и да се приема обратно от тях информация. Проф. Делгадо има над 200 научни публикации по въпросите на неврологията и човешкото поведение. Според него „чрез електрическа стимулация на определени мозъчни структури могат да се провокират движения чрез радиокомандида се предизвика или премахне враждебностда се промени социалната йерархиясексуалното поведениепаметтаемоциите и процесът на мислене и всичко това да се контролира дистанционно.“

През 1920 г. швейцарският учен В. Хес идентифицира 4000 различни области в хипоталамуса, които са свързани с определени физиологични и ментални реакции и установява че чрез стимулирането на тези мозъчни полета могат да се предизвикат съответно: гняв, страх, агресия, спокойствие и др. Д-р Р. Хийт от Тюлейн юнивърсити имплантирал 125 електрода в човешки мозъци и от провежданите експерименти разбрал, че може да се контролират по този начин спомените, сексуалната възбуда, страхът, удоволствието и да се предизвикват халюцинации.

Проф.Питър Аарон Линдстръом от Калифорнийския университет, който е виждал импланти на рентгенови снимки на шведски пациенти, казва, че за него няма никакво оправдание лекари да поставят мозъчни предаватели в човешки мозъци. Колко подобни трансмитери са имплантирани на хора в различни болници в Швеция, никой не би могъл да каже. Лекари към СЗО и служители към ООН съобщават, че много шведи са писали до тях, заявявайки, че са били експлоатирани в болнични експерименти и че са им били сложени мозъчни трансмитери. Потвърждения има и от „Амнести интернешънъл“ в Стокхолм и Копенхаген, както и от Движението за граждански права, представители на Зелената партия в Швеция и от членове на шведския парламент.

На един лекарски симпозиум в Калифорния през 1974 г. д-р Робърт Грим от Портланд, Орегон, заявява, че дебатът за правото да се наблюдава и контролира мозъкът е от също толкова голямо значение, както и дебатът за хвърлянето на първата атомна бомба над Хирошима, и пита „имат ли учените правото да се занимават с проектикоито могат да са потенциално разрушителни за човешкия живот и за самия индивид“.

През 1985 г. председателят на една влиятелна научна организация в Канада - д-р Андрю Микровски, пише до шведското правителство по повод на нарушаването на човешките права в Швеция чрез имплантирането на трансмитери в главите на пациенти без тяхното съгласие, като обръща внимание на Декларацията за правата на човека, подписана от Швеция. Отговор обаче така и не получава. Очевидно е, че лекарите, осъществявали тези операции, са работели за определени институции в сянка. Шведският научноизследователски институт на отбраната (FOA) е образовал хирурзи и психиатри по отношение на мозъчните предаватели, като една от книгите, които е била използвана по това време, е носела заглавието „Биомедицинска телеметрия", написана от д-р Стюарт Маки. Според него „сред многото телеметрични инструменти, които се използват днес (1968), са миниатюрни радиопредавателикоито могат да бъдат погълнатиносени външно или имплантирани по хирургичен път в хора или животни... Възможностите за приложение са ограничени само от въображението на водещия експеримента.“ Д-р Маки твърди, че по негово време вече е имало толкова миниатюрни радиопредаватели, които е можело да се поставят дори в окото. Днес микрочиповете са още по-малки и се твърди, че могат да бъдат вкарани в тялото на човек с обикновена спринцовка, например при ваксинация, без негово знание и съгласие.

В Канада през 1989 г. са заведени съдебни процеси срещу няколко болници в Монреал, които са обвинени, че са извършвали продължителни, болезнени опити с пациенти, започнали още през 50-те години на XX в., включително и с мозъчни трансмитери.

През 1985 г. Шведското движение за граждански права предприема кампания чрез публикации за информиране на общественото мнение относно факта, че в някои големи болници са били имплантирани мозъчни предаватели на нациенти под упойка без тяхно знание и съгласие. Петдесет души, между които хора на науката с титли, както и адвокати, подписват писмо до Главния прокурор на страната с питане дали поставянето на мозъчни трансмитери е престъпление или не, но не получават отговор. Вместо това той препраща писмото им до областния прокурор, който заявява, че това не може да се смята за престъпление. А вие как мислите? Нима не е престъпление да внедриш в главата на някого без негово знание и съгласие уред, чрез който можеш да го контролираш и по този начин да му отнемаш правото да бъде свободен и да разполага със собствения си мозък и ум?!

Самюъл Чавкин, основател и главен редактор на „Сайънс енд медисин пъблишинг къмпъни“, издаваща периодика главно върху медицински теми, издава през 1978 г. книгата си за психохирургията и контрола над ума „Крадците на умове“. В предговора към нея е написано: „Телеметрията като метод за наблюдение на всеки гражданин е в процес на разработка. Предвижданията..., че методите за контролиране на ума ще станат стандартно оборудване за правителствазатвори и полицейски департаменти,е подкрепено от убедителна документация.“

Чиповете са вече реална заплаха и последните няколко години „елитът“ неусетно обработва съзнанието на хората за приемането им по добре познатата схема стъпка по стъпка. Днес чипът се предлага само на доброволци, на тежко болни, опасни престъпници, на работещи в отдалечени райони или на такива, за които се предполага, че могат да бъдат отвлечени. На домашните животни също се имплантират чипове в много държави, а напоследък и у нас. Така съзнанието на хората лека-полека свиква с мисълта за тях и утре, когато манипулаторите поискат те да станат задължителни за всички хора, се очаква съпротивата да е твърде слаба. След събитията на 11 септември в Ню Йорк, които са продукт на усилията на „елита“, много хора са наплашени и по-лесно биха приели такъв метод на контрол „в името на демокрацията и антитероризма“. Напоследък собственикът на „Майкрософт“, компютърният милиардер Бил Гейтс, заговори за нуждата от „сигурност“. На различни конференции Гейтс набляга не толкова на проблема със софтуерното пиратство и нарушаването на авторските права, колкото на гарантиране на сигурност в системата и съобщава, че „Майкрософт“ влага милиони долари годишно за разработки в тази насока. Имайки предвид, че Гейтс е сред „елита“, би трябвало да се досетим, че явно са в ход определени планове в тази насока. Милиардерът смята, че най-големите открития тепърва предстоят. Той предрича нов огромен напредък в компютърните технологии, който ще позволи в тялото на човека да се имплантират съвършени миникомпютри (чипове), които да помагат на инвалиди. Разбира се, винаги се започва в името на някаква, на пръв поглед благородна идея, която да приспи бдителността на обществото, след което капанът щраква.

Накрая ще се спра съвсем накратко и на още няколко метода за дистанционно въздействие.

Отдавна е известен ефектът на 25-ия кадър. По време на филм към 24-те кадъра в секунда може да се прибави допълнителен, който носи определена информация. Зрителите не го забелязват, но той оказва влияние на подсъзнанието, което го възприема, а оттук и върху емоционалното им състояние и поведение. В кинематографията се прилага и т. нар. обратно маскиране и психофизиолозите отдавна се занимават с него.
Владимир Криско в книгата си „Тайните на психологическата война“ споменава за компютърния вирус V666, който представя на екрана на монитора като 25-и кадър специално подбрана цветова комбинация, потапяща човека в нещо като хипнотичен транс. Изображенията, които се възприемат на подсъзнателно ниво, имат за цел да предизвикат промени в сърдечната дейност и резки колебания в артериалното налягане, което от своя страна води до претоварване на съдовете в главния мозък. Според него „по данните на специално изследване за последните няколко години само в страните от ОНД от подобен вирус са отбелязани 46 смъртни случая на операториработещи в компютърни мрежи“.

Кpucкo пише и за масовата „телевизионна епидемия“ в Япония на 1 декември 1997 г. след поредната серия на популярното мултипликационно филмче „Покетмон“. „Повече от 700 деца са били приети в болниците със симптоми на епилепсия. Според психиатрите масовото поражение е било предизвикано от епизодиу съпровождани от многочислени ослепителни разноцветни светкавици". Установено е, че трептенето на червения цвят с определена честота първо води до спазми на кръвоносните съдове на главния мозък, а след това и до загуба на съзнание, гърчове и дори до спазматично прекратяване на дишането и задушаване. Кой или кои са тези, които експериментират със здравето и живота на хората и откъде-накъде си присвояват това право?!

Криско отбелязва, че след края на войната в Персийския залив през 1991 г. в секретните лаборатории на Министерството на отбраната на САЩ започват секретни разработки за създаване на принципно нови оръжия, които да поразяват хората чрез мониторите на компютрите и телевизорите.

И в САЩ, и в Русия се работи много сериозно върху идеята за оказване на психологическо въздействие върху масите чрез използването на холографски изображения, които да бъдат проектирани например върху облаци. Различни „видения“, получени по този начин, биха могли да окажат мощно въздействие върху психологическото състояние на хората, особено по време на война или някаква криза. Особено силно би могло да бъде влиянието, ако „видението“ е на религиозна тема - например „образ“ на Иисус Христос, Дева Мария, ислямски мъченик и други, които изпращат определени послания или дават напътствия на вярващите.

Тъжно е да се направи тази констатация, но най-често повечето научни открития първо се използват от военните за осигуряване на преимущество, контрол и за унищожение.

Още преди векове членовете на някои тайни общества, чиито наследници сега са в „елита“, пишат за необходимостта от създаване на хора с определени качества. Днес те вече разполагат с напреднала техника, научна мисъл и огромни финансови ресурси, за да могат да изпълнят своите намерения, ако човечеството не се осъзнае бързо и не им се противопостави.

По-голямата част от свободното си време съвременният жител на планетата влага в забавления от всякакъв характер. Под влияние на телевизия, радио, преса, музика, кино, Интернет и др., подсъзнанието на повечето хора се намира в състояние на непрекъсната аудио- и видео-психо-корекция. И без скрито психотронно оръжие тоталното въздействие на средствата за масово осведомяване и големия екран произвежда зомби в изобилие. Медийният „шум“ не дава възможност на съзнанието да се вглъби и да мисли по истинските проблеми и в духовен план.

Хората, които са запазили здравия си разсъдък, виждат как с всеки изминал ден обществото реагира все по-бяло на насилието, престъпността, корупцията, наркоманията и изобщо на всевъзможните пороци и упадъчни влияния, които започват да се възприемат като нещо нормално. Налице е безпрецедентна по мащаб изкуствено предизвикана трансформация на човешкото съзнание, принизяване на духовните ценности и издигане в култ на материализма и хедонизма, разрушаване на семейството и свеждане на отношенията между мъжа и жената до чисто сексуални и потребителски. Стремежът към достигане на материално благополучие, комфорт и максимум удоволствия без оглед на средствата се използват много успешно от съвременните „оператори на души“ за контрол над масите.

Ако човек все пак реши, може да спре радиото или телевизора и да не гледа кино. Но ако има чип в главата, чрез който да му се въздейства, няма как да се измъкне от това влияние. Последните 10 години дори се разработват течни кристали, които чрез кръвния поток могат да отидат до мозъка и да работят като мозъчни предаватели.

Психотрониката, най-общо казано, изучава връзката между материя, енергия и съзнание и има отношение към създаването на различни апарати, способни да въздействат на биополето, т. е. на това специфично физично поле, което съществува около живите организми. Психотрон е думата, използвана от английския автор Ерик Ръсел във фантастичния му роман „Ужасното светилище“ за обозначаване на устройство, чрез което се въздейства на ума. Книгата е издадена през 1948 г.

Психотрониката е тясно свързана с парапсихологията - т. е. изследването на т. нар. паранормални способности, които се наблюдават по-силно изразени при някои хора: предаване на информация без да се използват очите и ушите, и оказване на влияние върху материални обекти и индивиди без пряк физически контакт - телепатия, телекинеза, ясновидство.