СЪНЯТ Е СЛАДКО НЕЩО

разказ от Алекс Болдин

 

 

„Съществуват прибори наречени
психотронни генератори, които са в състояние да програмират поведението на хората. На личностите, върху които е упражнено такъв вид въздействие, ако не се вземат мерки за тяхното дезомбиране, то в близките 3 до 5 години се разболяват неизлечимо и след още 2 години обикновено умират.“

 

по материали от Интернет

 

На гърба на пететажната кооперация на ул. „Иванчо Цветков“, зад бившата фурна „Родина“ има едно малко кафене. То се помещава в последния гараж, точно срещу офиса на Червения кръст. Известно е с името „Русата Кева“ или по-точно ние си го наричахме така. А кои сме ние ли? Четирима пенсионери-бивши съученици, страстни любители на кафето, стари момчета, страдащи от хронично безсъние, безпаричие и безделие. Русата Кева, собственицата на кафенето ни наричаше простичко – „проклетниците“ или „четирите дърти копелета.“

Разбира се ние не й се сърдехме, защото го казваше с ведра и мила усмивка, точно преди да ни сервира ароматната течност. Как да й се сърдим, когато в същия момент погледите ни се вторачваха в чашките с кафе или в разкошния й бюст, нещото еднакво вкусно и еднакво недостижимо за пенсионерските ни пориви.

Кафето на русото чудо беше превъзходно и предразполагаше към една форма на размисъл, която ние наричахме мозъчна атака. Скуката какво ли не прави? Трябва да поясня още, че през ония далечните 60-те години бяхме пълните отличници на класа. Бяхме добри и ученолюбиви момчета, които вместо с момичета се занимаваха с книги и уроци. Така протече по-късно и зрелият ни живот. Жените ни измряха, някои ни напуснаха, а други просто не искаха да чуят за нас.

Киро-Фарадея беше страстен поклонник на физиката. Все чоплеше някакви машинки, навиваше жици, при което често му се случваше да го бие ток. Но това не беше повод да се отказва от заниманията си. Точно обратното - ставаше по-умен и по-усърден. Боби-Транзистора пък се шашардисваше по електрониката. Майстореше „секретни“ радиоапарати, с които хващаше милиционерските радиостанции. Често ядеше бой я от баща си, я в милицията, но това бяха нищожни подробности в неговия живот на непризнат гений. Стойо-Бабето пък имаше неизлечима страст към математиката. Ходеше на олимпиади и винаги печелеше първите места, а с наградите от тях черпеше с бонбони „Пияни вишни“.

Ще попитате какъв мъдър образ, в тая забележителна четворка, беше моя милост? Ще си кажа без бой. Бях добър организатор, и поради това неизменно ме избираха за комсомолски секретар. Не обичах тогавашната идеология, но да организирам някое мероприятие си беше просто мое хоби. Даскалицата по история го забеляза и ме предложи за секретарството. От оня момент нямаше мърдане. Все мен ме избираха, не защото секретарството беше мед и масло, а просто за да се отърват от него. Беше си, меко казано, натопване от страна на моите съученици, но нямаше как, приемах.

Седим си сега в „Русата Кева“, попийваме кафе и се чудим каква тема на разговор да подхванем. От малката тонколонка над главите ни звучи неизменно Моцартова музика. Кева харесваше Моцарт и особено „Малка нощна музика“. Навън не преставаше да вали есенния дъжд, толкова мокър и и толкова упорит, че това и неволно стана желаната тема.

- Уважаеми господа,… - подхванах аз – как спахте тая нощ?

- Прекрасно. – измънка Бабето.

- И аз. – допълни Транзистора.

- Ще ви обясня защо. – заинтригувано каза Фарадей. – Я, погледнете натам!…

Той се сниши, колкото да погледне през отворената врата и посочи с пръст към високия блок на главния булевард.

– Виждате ли ония четири антени дето са се забили в покрива? Ако не се досещате ще ви обясня, че това са антените на пси-генератора, който неотдавна монтираха в нашия град.

Понеже замълчахме учудено, той продължи:

- В интернет прочетох една статия за психотронното оръжие. Нашите служби имали договор с американските да експериментират върху психиката и поведението на хората с вълни със специална честота. Когато работят и облъчват, хората не могат да спят, стават нервни, избухливи и боледуват от рак.

- Леле-ма-мале-е…! – това беше моята кратка реплика.

- Забелязвате ли… - продължи Фарадей - че тая нощ валя силен дъжд и дори сега продължава да вали? Всеизвестно е, че при дъжд има отслабване на вълновите полета и на хората им светва на очите. Спират излъчванията и съня се връща!

Та, решил съм да измайсторя един широковълнов приемник, с който да локализирам мястото на тези генератори, а след това, Геле към теб ми е предложението, да организираш сриването им. Съгласни ли сте?
Нямаше начин да не сме съгласни.

На следващата ни сбирка Фарадей донесе някаква малка кутийка с интересно изработена антена. Започна да обяснява:

- Ето това е копчето за установяване на максималното излъчване. Това е вълновия индикатор, а тоя показалец на антената ще посочва направлението на излъчването. С две засичания на максималния сигнал и с една карта на града ще локализираме генератора. Къде да бъде първото засичане, хайде предложете, де?…

- Предлагам да започнем от Стария пазар! Срещу нашата кооперация има висока сграда с четири големи антени. Забелязал съм, че откакто ги монтираха, не мога да мигна. – предложих аз.

- Добре, да се захващаме.

Събрахме се в нашата махала. Фарадей зареди уредчето с батерии и завъртя антената. Всички надничахме през рамото му, за да видим как ще оперира с него. Когато стрелката на индикатора стигна максимума, той извади една карта на града, сложи носача на антената на мястото, където бяхме в момента и драсна с молив една линийка по нея. Тръгнахме на запад, отдалечихме се на 200 метра и отново повторихме процедурата. Двете линийки се пресякоха точно на мястото, където беше високия блок с антените.

- Ето къде е гадняра-а-а! – финализира изследването Фарадей. Сега трябва да видим как ще блокираме излъчването. Предлагам да приложим „метода с карфицата“. Знаете ли го?

Видял умните ни погледи той продължи:

- Откриваме антенния кабел, забождаме в него една карфица и отрязваме горната й част до сами изолацията. Карфицата заземява активното излъчващо жило на кабела и излъчването се срива. Проблемът ще бъде да успеем да се качим на покрива.

- Това не е проблем. – каза Транзистора. – Сега всички врати се заключват с китайски катинари, а те се отварят безпроблемно с нагряване откъм патрона. Имам малка газова бутилка и горелка, ще видите на място как става.

Привечер се качихме на последния етаж на високата кооперация. Отворихме безпроблемно вратата към покрива и Фарадей заби карфици в антенните кабели на антените. Измъкнахме се тихо и незабелязано. На другия ден, отново се събрахме на същото място. Фарадей измъкна уредчето включи го и за огромна наша радост индикатора не мръдна от нулевото деление. Бяхме успели.

Засмяхме се шумно, стиснахме си ръце и продължихме акцията по другите обекти на града. За кратко време гражданите на родният ни град бяха спасени от психо-излъчването, но само за кратко, защото техници набързо смениха антенните кабели на излъчвателите. Не успяха да открият забитите карфици. Поне можахме да се наспим една цяла дълга седмица…

На следващата сбирка Бабето ни изненада с друга новина. Както си пиехме кафето, той извади от джоба си три яйца с различни големини и ги сложи на масата.

- Това е – каза – новият ми експеримент. Вижте сега, и трите яйца са с различни размери. Те са от моите кокошки, нали знаете, че живея в къща. Най-малкото яйце е снесено преди експеримента. Второто след него, а третото, най-голямото, след усъвършенстването на експеримента. Експерименът ми се състои в следното:

Прочетох в една статия в интернет, че кокошките снасят по-големи яйца ако им пуснеш класическа музика. Пробвах с Моцарт. Имам някакъв стар чешки грамофон и една поизтрита плоча с „Малка нощна музика“. Поставих малка тонколонка в курника и цяла нощ сменях плочата. На сутринта прибрах яйцата и вижте резултата - яйцето е по-голямо с цели 8 милиметра!

- Ти си направил кокошките щастливи, бе Бабе! – възкликна Транзистора.

- Важно е да се разбере и усъвършенстването на експеримента. А то се състоеше в следното:

В една друга статия от китайски сайт прочетох, че и приятните миризми имали значение за птиците. Влязох в магазина „По 1 лев“ и купих дезодорант с аромат на теменужки. Постлах курника с една стара черга и го напръсках с дезодоранта. И… ето вижте резултата! – Той поглади с пръсти най-голямото яйце. Кокошките са станали още по-щастливи, а яйцата още по-големи.

- Е, те това е супер резултат! Патентовай го, бе Бабе!

- Ще ме хванат, че съм ползвал идеята от китайците и няма да ми я одобрят. А и пари нямам за плащане на документи за патентоване.

Така оригиналната идея на Бабето остана без последствие.

След известно време моя милост, пиейки си кафето каза: Абе, образи, не ви ли прави впечатление, че само тук, при русата Кева, кафето ни действа благоприятно на ума и стимулира мозъчната ни атака. Аз като си сваря кафе у дома, не усещам никакъв прилив на мисли и идеи. Да не би да…, а?

- Да туря в кафето стимуланти?… - продължи мисълта ми Транзистора.

- Не-е-е, не вярвам. По-скоро е до сорта кафе, който ползва. Дали да не я проследим до там, където го купува и да видим от какъв сорт взима? – предложих аз.

- И тук има проблем. Тя ни познава всичките по физиономии и по говор, ще се издадем.

- Е-е-е, как ли пък ще ме познае ако се маскирам като клошар и вляза заедно с нея в магазина? Елате с мен и ще видите как става номера. – тупнах се в гърдите с едно нафукано пенсионерско самохвалство.

Един следобед издебнахме русата Кева и тръгнахме след нея. Тя повървя бавно, после кривна зад областната администрация и се заби в последния гараж, където се продаваше кафе на зърна от най-различни сортове. Влязох след нея, взрях се в сочещия й пръст и прочетох марката и цената на кафето. Нямаше смисъл да стоя повече в гаража. Излязох и четиримата дружно се отдалечихме с една почти бодра пенсионерска крачка.

- Е, какво? Казвай, де! От кой сорт кафе купи тя?

- Не казвам!

- Защо?

- Ами ако кажа, ще си купите и вие и няма да можем вече да се събираме в кафенето. Ще си го пиете в къщи и ще си мислите за старите гаджета…

- Прав си! Абе, не ви ли се струва, че…

- Че какво?

- Че сме станали параноици и склеротици…

- По какво разбра?

- То, едни идеи ни хрумват, от щури по-щури – психотронни облъчвания, щастливи кокошки, специални сортове кафета…

- Тихо, че ако ни чуе някое хлапе, ще си помисли, че сме забравили да си пием хапчетата. Я, бодро и с вдигната глава! Имаше навремето една пионерска песен, помните ли я? – „Пред нас са блеснали житата…“ хайде в един глас: Три-четири…

И ние си я затананикахме тая позабравена песен, ама тихичко, със съвсем тихички гласчета, защото както каза Транзистора, околните биха си помислили, че не сме си пили хапчетата.