ГОВОРЕЩАТА С ГЪЛЪБИТЕ

автор: неизвестен

 

 

 

 

Декември, мъглив и студен...Зима е...

Дребна, възрастна, усмихната жена седи всеки ден близо до светофара пред Съдебната палата, в центъра на София. А край нея - гълъби, толкова много гълъби... Кръжат, кацат по раменете й, кацат в скута й. 

Тя ги прегръща, усмихнато им говори, храни ги…

Такава една гледка в центъра на премръзнала и забързана София.

Стоя на отсрещния светофар и наблюдавам няколко минути. 

Само малките деца се впечатляват от гледката. Повечето хора отминават, дори не забелязват "говорещата" с гълъбите. За около 10 мин. само един човек се спря и подаде на жената мандарина. Не познавам досега по-радостно и благодарно лице за една подарена мандарина. 

А наоколо гълъбите кръжат ли, кръжат...

Реших да сторя и аз нещо за жената и пернатите й любимци. 

Взех им нещо, приближих се, и подадох плика:

- Вземете г-жо, да хапнете с Вашите приятели.

Жената ме погледна и с усмихнати по детски очи отвърна:

- Много Ви благодаря!

И забелязвайки, че гледката с гълъби видимо ме впечатлява продължи:

- И аз не знаех, че гълъбите могат така да се привързват. Отначало бяха малко, сега са много. Идвам всеки ден тук по обед за около 1 - 2 часа, студено е, а и съм на 80 години, полусляпа(бях забелязала, че едното и око е полупритворено)... Много ме е срам... Но...(и наведе очи). Имах престижна работа, бях фотограф, сега съм със 150 лв. пенсия, но нищо (и пак се усмихна по детски), благодарение на хора, като Вас нито един ден не съм останала гладна. И нямам неплатени сметки.

Попитах я, каза ми, че името й е Величка. Тя не проси. Нито веднъж към никой не протегна ръка...

Почти под нея стоеше едно невзрачно кашонче с няколко дребни монети...

Ако някой се спре от време на време и пожелае да й дари нещо приема с благодарност и с усмихнати по детски очи... И продължава да милва гълъбите, да им говори а те не спират да се сгушват в нея.

Казали й преди няколко дни, че гълъбите се държат така само с праведни хора. Леля Величка се усмихва и маха с ръка: 

- Каква праведница съм аз, щом съм стигнала до тук...

Преди да си тръгна я питам, какво би си пожелала, идват празнични дни, а тя ми каза:

- Аз съм вече на толкова много години и желания за себе си нямам. Но ми се иска да пожелая всички хора да бъдат добри, това ми е желанието.Всеки да се опита да мисли за другия. И политиците ни да мислят за народа, стига са се делили на червени, сини...

Останах още няколко минути а тя не спираше да ми благодари...

После през целия ден си мислих за леля Величка и имах усещането за прелитащи гълъби...

Колко ли често чудото, вълшебството е пред очите ни а ние го отминаваме, не го разпознаваме...

Едно добро сърце...

Една мила дума...

Една протегната с обич ръка...

Една жена в центъра на премръзнала София, побрала в прегръдките си ято гълъби...

 

(текст, снимки и видео Познание Бг www.poznanie-bg.com)