ЗА ВЕЧНИ ВРЕМЕНА

разказ от Антон Баев

 

 

 

На Еньовден - денят на лятното слънцестоене - когато нощта е най-кратка, а денят най-дълъг, Албена улови Петър в изневяра.

Върна се по-рано от работа, пъхна ключа в ключалката, учуди се, че не е заключено (но Петър напоследък бе разсеян като хлапак в пубертета), каза си - дано не са влизали крадци! - и чу пъшкането му откъм спалнята. Не грешеше: пъшкаше Петър, нейният черен Петър, а отгоре му бе седнала непозната русалка.

Петър се мяташе като шаран в мрежа, но щом я видя в рамката на вратата, опули очи, сякаш го бяха извадили на сухо. Опита на няколко пъти да вземе въздух, изпухтя и обърна потно лице към прозореца като че ли оттам щеше да дойде спасението.

"Тази пък коя е?" - тривиално като всички русалки попита русалката на Петър, естествено не получи отговор от облещилия се на другата страна шаран и като нямаше какво повече да прави се приплъзна покрай изумената Албена в банята.

С това русалката напусна този сюжет завинаги.

Но какво стана с Албена и Петър, тази двойка за пример, както от сватбата насам чак до този Еньовден си мислеха и двамата? Защото Петър съвсем не се считаше за подлец и негодник, след като продължаваше да обича Албена с цялата си свита на кълбо душа, с цялото си излязло от ритъм сърце. А Албена не допускаше дори мисълта, че някога смъртта все пак ще ги раздели. Тя гледаше на живота си с Петър за вечни времена, гледаше го като гроб, откупен за такива времена, точно така както и той гледаше на същия този живот.

И така на Албена и Петър им предстоеше най-дългата нощ, макар тя да бе най-кратката според календара. Но събитията и бурите в човешкия живот съвсем не зависят от датите и звездите, въпреки твърденията на астролози, врачки и метеоролози.

И ето как започна тази нощ.

Петър не излезе от спалнята до момента, когато вече не можеше да издържа и отиде да се изпикае. Точно до същия момент Албена пък не напусна кухнята.

Щом Петър пусна сифона, Албена се зае усърдно да мие подредените на стелажа чисти чинии.

Първият звук в тази сякаш онемяла след гръм къща /като изключим звука от шуртенето/ бе на първата счупена чиния. За да бъдем честни към събитията и самата Албена, ще отбележим, че изтърването бе неволно. Впрочем повечето случаи на изпускания в живота са все неволни.

Оттам (някъде към полунощ) насетне обаче Албена взе да троши чинии като в гръцка таверна. Щом свършиха обикновените (с изрисувани маргаритки), премина на сватбения сервиз, дар от кумовете (в интерес на истината - наскоро разведени). Кристалът пращеше и се пръскаше из всички ъгли на кухнята. Подът заприлича на стъклена жарава.

На Петър взеха да му минават ужасни мисли през и без това обърканата му глава. Уплаши се да не би Албена да тръгне боса по жаравата, да се нареже ритуално или да вземе да яде стъкло. Тъй като тя не му бе казала и дума, той си мислеше, че отмъщението й ще е необичайно и затова, може би, по-опасно.

Но мъжете рядко съзират истинската опасност.

Тъй и Петър се стресна да не би Албена да посегне на себе си. Тази мисъл най-сетне го вкара в кухнята.

Часовникът на стената показа 1.

Албена седеше на стола и зяпаше застлания със стъкла и керамика под.

"И сега какво?" - опита се да почне разговор Петър.

Албена мълчеше, подритвайки леко парченцата стъкло под краката си. Петър си отдъхна като видя, че не е боса.

"Виж, много съжалявам, накажи ме както решиш - взе да ръси признания той. - Беше голяма глупост. Тя, тя, даже не й знам името!"

Албена продължи да мълчи.

Към 2 Петър извади шишето с водка от хладилника и отпи яка глътка. Тъй като нямаше оцеляла чаша, подаде бутилката и на Албена. Тя дори не я погледна.

"И сега какво?" - повтори яловия си въпрос.

Докъм 3 Петър бе преполовил бутилката. Тогава за първи път Албена проговори.

"А ти какво предлагаш?"

Въпросът й за втори път го улови в мрежата. Той беше налапал кукичката и знаеше, че тя ще си го дърпа на суша както и когато си поиска.

Искаше му се да й каже да забравим тази история, но може ли човек да забрави една история, в която е главен герой? Искаше му се да й каже да гледаме себе си, майната им на другите, но знаеше, че ще изрече нещо още по-глупаво. Та кой обича да се взира в рани? Не смееше да я погали, защото усещаше, че пак ще я нарани. Запали цигара и отпи от последната третина на бутилката.

И в този миг - към 4 без нещо - спасението го връхлетя.

"Изневери ми и ти! - почти се провикна Петър. - Няма да ти се сърдя. Няма да те разпитвам. Заслужавам го!"

"Ти си пиян! - каза Албена. - Отивам да си легна."

И така Петър изкара най-късата нощ с бутилка в ръка в застланата със счупен амбалаж кухня, а Албена за първи път от сватбата (малко повече от три години) си легна сама в семейната спалня. И добре, че това бе най-късата нощ, не защото никой от тях не мигна, а защото оттук насетне нощите им щяха да стават все по-дълги, все по-ожесточени и все по-самотни.

И двамата се досещаха, че това ще бъде за вечни времена.